Решение № 1755 от 16.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1755 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110110118 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, срещу Б. Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ***, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:

- 1800 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1164602/12.11.2018 г., сключен между ответника и „К.“ ЕАД, ЕИК ***, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 12.11.2018 г., сключен между длъжника и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, вземанията по които договори са прехвърлени от страна на „А.Т.“ ЕООД в полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 222,60 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 1164602/12.11.2018 г. за периода от 12.11.2018 г. до 20.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 2731/23.05.2024 г. за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2022/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 12.11.2018 г. между „К.“ ЕАД – кредитодател, и ответника Б. Р. Х. – кредитополучател, по електронен път по силата на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 1164602, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1800 лева главница, която ответникът се задължил да върне на 6 броя вноски по 337,10 лева в срок до 20.05.2019 г., когато е падежирала последната вноска. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%.

Счита, че при разсрочване на паричното задължение с уговорка плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Изразява становище, че дори съдът да приеме, че горният договор за кредит не е сключен по силата на ЗПФУР, предвид естеството на договора за заем като реален такъв, следва да се приеме, че той е сключен, считано от датата на получаване на сумата от ответника. Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Излага, че на 12.11.2018 г. ответникът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с кредитора „К.“ ЕАД и да отговаря пред последния солидарно с кредитополучателя за всички задължения по Договора за кредит. На същата дата между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД бил сключен Договор за поръчителство, с който поръчителят „А.Т.“ ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на Б. Р. Х. по Договора за кредит.

Заявява, че ответникът не е изпълнил задължението си по Договор за потребителски кредит № 1164602 до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като по силата на Договора за поръчителство на 23.02.2021 г. „А.Т.“ ЕООД е погасило дължимите от кредитополучателя суми, с което на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. На същата дата по електрона поща дружеството уведомило длъжника за встъпването си в правата на кредитора.

Вземането на „А.Т.“ ЕООД към настоящия ответник било прехвърлено на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021 г. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора за кредит електронна поща. Счита, че в евентуалност следва да се приеме, че уведомлението за извършената цесия е получено от длъжника с исковата молба.

За претендираните суми било заведено заповедно производство по ч. гр. д № 2022/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав, по което била издадена Заповед № 2

2731/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед е депозирано възражение на длъжника Б. Р. Х. по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по ал. 2 на същия законов член. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да установи вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Р. Х. не е депозирал отговор на исковата молба В съдебно заседание ищецът „АПС Б.Б.” ЕООД не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Б. Р. Х. не се явява лично, не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на Разпореждане № 21079/23.05.2024 г. по ч. гр. д. № 2022/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 2731/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил Б. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ***, да заплати на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, сумите 1800,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1164602, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, 222,60 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 1164602 за периода от 12.11.2018 г. до 20.05.2019 г., както и сумата от 63,75 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявените суми.

Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК вх.

№ 60663/25.07.2024 г.

В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ищеца.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи твърденията си, че между ответника и „К.“ ЕАД по електронен път, по силата на ЗПФУР е валидно сключен Договор за потребителски кредит № 1164602/12.11.2018 г.; съответствието на Договора с императивните разпоредби на ЗПК; че между ответника и „А.Т.“ ЕООД на 12.11.2018 г. е валидно сключен Договор за предоставяне на поръчителство относно задълженията на ответника по Договора за кредит; че на 12.11.2018 г. между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД е валидно сключен Договор за поръчителство, с който поръчителят „А.Т.“ ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ответника по Договора за кредит; че „А.Т.“ ЕООД е изплатило на „К.“ ЕАД задълженията на ответника по Договора за кредит; че „А.Т.“ ЕООД е уведомило ответника за извършеното плащане и се е суброгирало в правата на кредитора; че вземането по кредита е прехвърлено от „А.Т.“ ЕООД на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021 г.; че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия; че ответникът е надлежно уведомен за същата; размера на исковите претенции.

3

Видно от Договор за потребителски кредит № 1164602, същият е сключен на 12.11.2018 г. между „К.“ ЕАД и Б. Р. Х. – кредитополучател, за предоставяне на сумата от 1800,00 лева за срок от 6 месеца при следните условия: годишен лихвен процент - 41,24%, ГПР - 50,00%, брой погасителни вноски – 6, месечна погасителна вноска – 337,10 лева, обща стойност на плащанията – 2022,60 лева; краен срок на погасяване – 20.05.2019 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на „К.“ ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в последния случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Ал. 2 на същия член предвижда, че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в срока по ал. 1, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“, съответно договорът не поражда действие.

С Договор за предоставяне на поръчителство от 12.11.2018 г., сключен между ответника - потребител, и „А.Т.“ ЕООД - поръчител, поръчителят се задължава, срещу възнаграждение от страна на потребителя, да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, включително задължение за връщане на сумата от 1800 лева, предоставена от „К.“ ЕАД на потребителя и задължение за плащане на дължимата по Договора за кредит възнаградителна лихва. Съгласно чл. 6, ал. 2, потребителят е длъжен да плати на поръчителя всички платени от последния изискуеми задължения по Договора за потребителски кредит заедно със законната лихва от датата на плащането от поръчителя и направените от него разноски в срок от 3 дни от получаване на писмено искане. С Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство от 12.11.2018 г. страните се договарят, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 150,64 лева на месец за периода на действие на договора за кредит и е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

С Договор за поръчителство, сключен на 12.11.2018 г. между „К.“ ЕАД - в качеството му на кредитор по Договор за потребителски кредит с Б. Р. Х. (потребител), и „А.Т.“ ЕООД поръчител, страните се договарят, че поръчителят отговаря пред „К.“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит, включително задължение за връщане на сумата, предоставена от „К.“ ЕАД на потребителя, в размер на 1800 лева и задължение за плащане на определената в Договора за потребителски кредит възнаградителна лихва. Съгласно чл. 13, „К.“ ЕАД е овластено да приема и администрира вместо поръчителя заплащането от страна на потребителя на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство, като заплащането ще се извършва съгласно погасителен план, обединяващ задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство.

Видно от Разписка за извършено плащане № 2000000164791036 от дата 12.11.2018 г., 15:34 ч., същата е за нареден от „К.“ ЕАД към „Изипей“, чрез системата за електронни плащания ePay.bg, превод в полза на Б. Р. Х., ЕГН **********, в размер на 662,76 лева.

От счетоводна справка от системата на „К.“ ЕАД за клиент Б. Р. Х. по договор № 1164602 към 18.03.2021 г. се установява, че на 12.11.2018 г. сумата от 1137,24 лева е отнесена за погасяване на задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем, а сумата от 662,76 лева – разлика по нов заем, е преведена към „Изипей“.

Сключването на горните договори и усвояването на кредитната сума не е оспорено от ответника, предвид което съдът приема, че налице е валидно възникнало облигационно 4 правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване съдът следи служебно.

В настоящото производство ответникът не е навел и твърдения да е погасил възникналото по силата на договора за кредит задължение.