Акт от 03.02.2020, Административен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Русе, 03.02.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 662 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на Община Сливо поле против уведомително писмо № 313/м.7.2. от 20.09.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените с т.1, т.2, т.4-т.8 на раздел II от същото корекции в проектобюджета по проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-7.008-0033 в ИСУН по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.008 по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

В жалбата и представената писмена защита са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт в обжалваната му част поради противоречието му с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че административният орган неправилно приел за недопустими за финансиране разходите в размер на 8995,14 лева, заявени с проектното предложение по позиция „Монтаж и демонтаж на строително фасадно скеле“ от количествено-стойностната сметка за обект „Реконструкция и прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска сграда, находяща се в УПИ IX-1027, кв.49 по плана на гр.Сливо поле, общ.Сливо поле“, поради това, че заявеният за финансиране разход представлявал „оперативен разход“ по смисъла на т.5 от раздел 14.3 на Условията за кандидатстване по процедурата. Сочи, че според дадената в обяснителните бележки на Условията за кандидатстване дефиниция, оперативните разходи са административни разходи и разходите, свързани с поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт с поддръжка и експлоатация на активите. Твърди, че голяма част от предвидените строително-монтажни работи (СМР) по общинската двуетажна сграда се извършват на височина, поради което използването на строително скеле е технологично и икономически най – рентабилната мярка за осигуряване на безопасност и здраве на работещите. Поддържа, че използването на алтернативни методи за изпълнение на височинните СМР би било значително по-ниско ефективно от техническа гледна точка, а и икономически неизгодно. Навежда доводи, че заложените разходи за монтаж и демонтаж на скелето са пряко свързани с изпълнението на предвидените по проекта СМР, поради което са допустими за подпомагане. Сочи, че незаконосъобразността на оспорения акт в неговата т.1, раздел II обуславя незаконосъобразността му и в останалата обжалвана част – по т.2 и т.4-8 от същия раздел, с която е извършена частична редукция на сумите за непредвидени разходи при извършване на СМР, както и на разходите за услуги – разходи за изготвяне на технически проект, упражняване на авторски надзор, консултации по подготовка на проекта, консултации по управление на проекта и упражняване на строителен надзор. Твърди, че при включването на разходите за монтаж и демонтаж на скеле в общия размер на допустимите разходи, свързани с прякото изпълнение на предвидените СМР, заявените с предложението суми по тези пера не биха превишавали съответния максималните процентни разходи, изчислени върху посочения общ размер. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното уведомително писмо. Претендира направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмена защита, в която оспорва жалбата като недопустима, респ. неоснователна. Твърди, че след нейното подаване са настъпили обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от оспорване на процесното уведомително писмо. С решение за отказ № 03-РД/171 от 20.01.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.38, т.3 от ЗУСЕСИФ, проектното предложение на жалбоподателя било отхвърлено изцяло. По тази причина счита, че дори и жалбата да бъде уважена, то до сключване на административен договор с жалбоподателя, съответно до предоставяне на заявеното от последния финансово подпомагане не би се стигнало. В условията на евентуалност – ако жалбата бъде приета за допустима, сочи, че дори и да се приеме, че разходът, за който е извършена корекцията в проектобюджета, а именно монтаж и демонтаж на строително скеле, е необходим за извършването на СМР по проекта, то същият попада в категорията на оперативните разходи, които не са допустими за подпомагане по подмярката. Поддържа, че той се явява текущ разход за временни съоръжения при извършване на СМР и че за квалифицирането му като оперативен такъв са дадени указания с писмо изх. № 10-3286/14.11.2017 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите. Моли съда да остави жалбата без разглеждане като прекрати производството по делото, респ. постанови решение, с което отхвърли същата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Неоснователни са поддържаните от ответника доводи за недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес от оспорване на процесното уведомително писмо. Представеното едва с писмената защита решение за отказ № 03-РД/171 от 20.01.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадено след приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване в съдебно заседание от 16.01.2020 г., поради което не може да бъде прието в качеството на писмено доказателство и въз основа на него да се правят изводи, имащи значение за изхода на спора.

На следващо място липсва допуснато предварително изпълнение на този акт, а същият не е влязъл в сила, за да може да се обсъжда въпроса дали последващото отхвърляне на проектното предложение би довело до изгубване на правния интерес от оспорване на извършената преди това корекция в проектобюджета, като основание по чл.159, т.4 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. По тези съображения съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Според чл.9б, т.2 от ЗПЗП производствата пред управляващия орган или ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция за мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., измежду които е и подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура", се провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ. За конкретното производство съответно приложение, съгласно на § 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, намират правилата за подбор на проектни предложения, уредена в глава трета, раздел II от ЗУСЕСИФ „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор“, както и тези на Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014 – 2020 г., издадени на основание чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

В разглеждания случай, с обжалваната част на процесното уведомително писмо, е извършена корекция в проектобюджета на подаденото от жалбоподателя проектно предложение въз основа на доклад на оценителната комисия. Според чл.35, т.1 от ЗУСЕСИФ техническата и финансовата оценка се извършва по критерии и методика, определени в документите по чл.26, ал.1 като въз основа на резултатите оценителната комисия изготвя оценителен доклад, който включва и списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всеки от тях.

Следователно допустимо е при извършеното оценяване комисията да включи конкретното проектно предложение в списъка на предложените за финансиране такива, но с размер на безвъзмездната финансова помощ по-нисък от заявения по предложението, както е станало и в случая. По отношение конституирането на комисията се прилагат правилата на ПМС № от 5.07.2016 г. съгласно § 2 от ДР на постановлението като същата извършва оценка и класиране на предложенията по критериите, предвидени в Приложение № 11 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., съгласно чл.40, ал.1 и чл.36, ал.1, т.1 от същата. Тези предложения на комисията по чл.33, ал.1 от ЗУСЕСИФ, обективирани в списъците по чл.35 от същия закон и мотивирани в оценителния доклад, обаче съставляват единствено подготвителни процедурни актове, които не подлежат на самостоятелно оспорване – чл.27, ал.4 от ЗУСЕСИФ и чл.21, ал.5 от АПК. На самостоятелно обжалване в разглежданата хипотеза, при която е налице частично одобрение на проектното предложение, включено в списъка по чл.35, т.1 от ЗУСЕСИФ, подлежи актът на ръководителя на управляващия орган по чл.36, ал.1, т.1 от същия закон, в частта, с която е извършена корекцията на проектобюджета. В тази връзка в чл.41, ал.1, изр.второ от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. изрично е предвидено, че заповедта на изпълнителния директор на Разплащателната агенция (РА) за частично одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране разходи) подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно, независимо от своето наименование (същият е озаглавен уведомително писмо, а не заповед), оспореният акт съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на обжалване в посочената част.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен съгласно чл.41, ал.1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. орган – от Васил Грудев – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – РА. По делото е представен препис от протокол № 145 от заседанието на Управителния съвет на фонда, състояло се на 19.07.2019 г., на което е взето решение за освобождаване на Живко Живков от длъжността изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ като на тази длъжност е избран Васил Грудев. Според § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а, ал.1, т.9 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.2 от ЗПЗП по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Настоящата подмярка, както беше посочено по-горе, попада сред тези по чл.96, т.2 от ЗПЗП, доколкото мярката е предвидена в чл.20 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и не е включена в изчерпателното изброяване на чл.9б, т.1 от ЗПЗП.

Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на РА, поради което именно той, както беше посочено, се явява компетентен да издаде оспорения административен акт.

Същият е в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, които съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Съдът не констатира допуснати в административната процедура съществени процесуални нарушения. При издаването на акта обаче е допуснато нарушение на материалния закон.