Определение № 212 от 23.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. София, 23.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901795 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В и Д инвестмънт“ ЕООД със седалище в гр. София - чрез адв. Я. Н., против решение № 126 от 07.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 538/2024 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 260005 от 28.06.2024 г. по т. д. № 56/2019 г. на Окръжен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от „В и Д инвестмънт“ ЕООД срещу „Пътно строителство“ АД главен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 092 525.97 лв., претендирана като дължимо възнаграждение по договор за доставка на монтажни работи, стоки и услуги, и евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 092 525.97 лв., претендирана като стойност на неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Решенията са постановени при участие в процеса на „ДИЦ“ ООД като подпомагаща страна на ответника „Пътно строителство“ АД.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и материална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за отсъствие на сключен между „В и Д инвестмънт“ ООД (сега ЕООД) и „Пътно строителство“ АД договор за изработка с предмет извършване на монтажни работи и доставка на 1 материали за строителство и оборудване на подобект „Довеждащ колектор съпътстваща инфраструктура до входа на площадката на Пречиствателна станция в гр. Ябланица, свързващ обекта, В и К и ел. захранване, заустващ колектор“, пораждащ задължение за ответника - възложител да заплати на ищеца (подизпълнител на обекта) възнаграждение за извършените и приети работи. Навеждат се и оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила във въззивното производство при допускането, обсъждането и преценката на доказателствата; за пропуск на въззивния съд да се произнесе мотивирано по всички оплаквания, възражения, доводи и твърдения, заявени от дружеството - касатор; за неправилно определяне на правната квалификация на евентуалния иск (чл.59 ЗЗД вместо чл.61, ал.1 ЗЗД) и за нарушения на материалния закон при разрешаване на спора, предмет на евентуалния иск. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на исковете с присъждане на направените в процеса разноски.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по следните обуславящи изхода на делото въпроси, които са разрешени в противоречие с посочена задължителна и казуална практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 240/15.01.2021 г. по гр. д. № 3944/2019 г. на ІV г. о. - за въпроси № 1 и № 2, решение № 36/30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г. на ІV г. о. - за въпрос № 3, решение № 222/27.03.2019 г. по т. д. № 505/2017 г. на ІІ т. о. и решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ІІ т. о. - за въпрос № 4) :

„1. Длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза по направено доказателствено искане на страната, когато то е обосновано своевременно и касае изясняване на правнорелевантните факти, за които са нужни специални знания, а събраните доказателства не са достатъчни за правилното решаване на делото; 2. Преклудирани ли са доказателствените искания, направени пред въззивната инстанция, когато същата е допълнила първоинстанционния доклад по делото, разширила е предмета на доказване и е назначила допълнителна експертиза с нова задача; 3. Може ли сключването на договор за изработка да бъде установено чрез конклудентни действия на страната, включително в хипотезата на липса на договор в писмена форма, когато възложителят е приел работата, ползвал е резултатите и не се е 2 противопоставил своевременно, и следва ли съдът да приложи чл.301 ТЗ при липса на своевременно оспорване от страна на търговеца; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички относими събрани по делото доказателства“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, произтичаща според касатора от допуснати при постановяване на решението „особено съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Пътно строителство“ АД със седалище в гр. Добрич - чрез адв. Б. К., в който са изложени подробни аргументи за отсъствие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Подпомагащата страна „ДИЦ“ ООД със седалище в гр. Монтана не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Добрич в частта за отхвърляне на предявения от „В и Д инвестмънт“ ООД срещу „Пътно строителство“ АД главен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, Апелативен съд - Варна е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото съобразно правомощията по чл.269 ГПК и е достигнал до извод, че дружеството - ищец не е доказало твърдението си, че строително монтажните работи, за които претендира заплащане на възнаграждение, са му възложени от ответника със сключен договор за изработка и че са извършени в изпълнение на такъв договор.

Въззивният съд е приел за безспорно между страните възникването на договорни правоотношения във връзка с изграждането на Пречиствателна 3 станция на гр. Ябланица в следната хронология : На 31.01.2011 г. е учредено дружество по чл.357 и сл. ЗЗД (ДЗЗД) с наименование „Обединение Строй Еко Ябланица“ с участието на шест търговски дружества, сред които и ответникът „Пътно строителство“ АД, с предмет на дейност участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка „Инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск на Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на гр.

Ябланица“. В договора за дружество е уговорено, че договори с трети лица ще се сключват само след единодушно решение на всички партньори, като „Пътно строителство“ АД е определено за лидер с права да управлява дружеството и да сключва договори от и за негова сметка срещу възнаграждение. На 11.11.2011 г. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка между Община Ябланица и гражданското дружество - в лицето на участващите съдружници (партньори). Впоследствие, със споразумение от 05.01.2012 г., съдружниците са се съгласили „Пътно строителство“ АД да отговаря за цялостното изпълнение на проекта - предмет на договора с възложителя; изпълнението на проекта да бъде възложено на „Пътно строителство“ АД с отделен договор; конкретни СМР в процеса на изпълнение да бъдат превъзложени от „Пътно строителство“ АД на партньори срещу заплащане на възнаграждение, съгласно подадената в рамките на обществената поръчка главна ценова оферта, намалена с 2.2 %; „Пътно строителство“ АД да получава 2 % от стойността на всички видове дейности, възложени на подизпълнители - партньори. Относно дейностите по доставка и монтаж на площадката на колектора и съпътстващата инфраструктура е предвидено изпълнението да бъде възложено на партньора „ДИЦ“ ООД. На 16.05.2012 г. съдружниците в ДЗЗД са възложили на „Пътно строителство“ АД да изпълни целия предмет на обществената поръчка, след което с договор от 16.08.2022 г. „Пътно строителство“ АД е възложило на „ДИЦ“ ООД доставката на материали и изработката на част от проекта, представляваща „довеждащ и главен събирателен колектор с проектираните сградни канализационни отклонения и извънплощадкови съоръжения и мрежи“ при постигнато съгласие 2.2 % от сумите по протоколите да се намалят за управление на ДЗЗД и за режийни разноски. На 22.08.2012 г. е сключен договор за възлагане на СМР, с който „Пътно строителство“ АД е възложило на „В и Д Консулт“ АД, впоследствие „В и Д инвестмънт“ ООД, конкретни 4 видове СМР на площадката на пречиствателната станция, които са различни от работите, за които се претендира възнаграждение с главния иск.

При осъществяване на решаващата си дейност въззивният съд е констатирал, че предмет на исковата претенция са СМР, които са част от предмета на възложената на ДЗЗД обществена поръчка и са включени в обхвата на договора от 16.08.2012 г. с „ДИЦ“ ООД, свързан с изграждането на довеждащ и събирателен колектор на пречиствателната станция със съпътстващата инфраструктура на площадката (довеждащ път, довеждащ водопровод, възстановяване на асфалтова настилка и изграждане на външно електрозахранване). В исковата молба дружеството - ищец е поддържало, че е извършило работите, за които претендира заплащане на възнаграждение на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, в изпълнение на сключен с „Пътно строителство“ АД договор, без да твърди наличие на сключен в писмена форма договор за изработка. Поради това въззивният съд е приел, че страните не са обвързани от формален писмен договор, обективиращ възникването на твърдяното договорно правоотношение, и че с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК постигането на съгласие помежду им относно съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД с предмет конкретните СМР може да бъде доказано с писмени доказателства, не и със свидетелски показания.

В подкрепа на твърдението, че спорните СМР са извършени в изпълнение на сключен с „Пътно строителство“ АД договор, ищецът е представил документ с дата 15.07.2013 г., наименуван „Предлагана цена“.

Документът е подписан от В. Василев в качеството на управител на „В и Д Консулт“ ООД, адресиран е до „Пътно строителство“ АД чрез управителя инж. В. Зеленченко и съдържа предложение за извършване на конкретни видове доставки на материали, оборудване и строителни услуги по монтаж и изграждане на подобект „Площадка на довеждащ колектор, път, подпорни стени и водопровод за Пречиствателна станция“ на стойност 1 418 455.61 лв. без ДДС. Съобразявайки съдържанието на документа, въззивният съд е направил извод, че с него е отправено предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД за сключване на договор за изработка при конкретно посочени параметри, в т. ч. дължим резултат и цена, но след като е установил, че не са ангажирани доказателства предложението да е достигнало до ответника и да е прието от него с изрично писмено волеизявление, се е произнесъл, че не е доказано 5 сключването на договор чрез приемане на офертата на изпълнителя от ответника - възложител.

Въззивният съд е обсъдил и възможността отправеното от ищеца предложение за сключване на договор с предмет спорните СМР да е прието от ответника с конклудентни действия. Преценката за наличие на конклудентни действия, позволяващи да се направи извод за сключване на договор при определените в предложението параметри, е съобразена с практиката на ВКС (решение № 97/03.07.2013 г. по т. д. № 533/2012 г. на ІІ т. о.), според която „съгласието с офертата на изпълнителя, респ. приемането на предложението за обвързване с договор за изработка, може да бъде изявено от възложителя и с конклудентни действия от разнообразно естество, но за да заместят изричното волеизявление за приемане и да формират съгласие за сключване на договора, тези действия трябва да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените с офертата на изпълнителя условия“. След преценка на събраните в хода на делото доказателства въззивният съд е приел, че единственото доказателство, от което могат да се черпят изводи за наличие или отсъствие на конклудентни действия по приемане на предложението, е представен от ищеца протокол с дата 11.03.2014 г. за извършени доставки на материали и услуги. В протокола е отразено, че документът е съставен с участие на „В и Д инвестмънт“ ООД в качеството на изпълнител и на „Пътно строителство“ АД в качеството на възложител, и е удостоверено, че към 10.03.2014 г. са изпълнени посочени в съдържанието му видове и количества работи, сравнени с „оферта“ на изпълнителя. Протоколът е подписан за възложителя от инж. В. К. ръководител на обект, но от писмените доказателства и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е приел за установено, че съществувалото между последната и „Пътно строителство“ АД трудово правоотношение е прекратено, считано от 01.02.2014 г., и че към вписаната в протокола дата на съставяне - 11.03.2014 г., К. е била служител на „В и Д инвестмънт“ ООД. При така установените факти съдът се е произнесъл, че протоколът е съставен от лице, което не е имало представителна власт по отношение на „Пътно строителство“ АД да приеме от името на дружеството отразените като извършени СМР и да направи обвързващо дружеството признание за съществуването (а съответно и за приемането) на изходяща от „В и Д консулт“ ООД оферта за изпълнението им. Предвид съществения за спора 6 факт - липса на представителна власт за извършване на правни действия, изразяващи се в получаване и приемане на оферта (предложение) по смисъла на чл.14 ЗЗД за сключване на договор от името на „Пътно строителство“ АД, като ирелевантно е преценено обстоятелството, че след 01.02.2014 г. В. К. е продължила да подписва в качеството на технически ръководител, от името и без противопоставяне на „Пътно строителство“ АД, актове, протоколи и други документи в процеса на отчитане на СМР от партньори на ДЗЗД и от самото ДЗЗД, в т. ч. и съставения за обекта акт обр.15/10.03.2014 г. Въззивният съд е изложил и мотиви за отсъствие на доказателства извършените от В. К. действия без представителна власт, изразяващи се в съставяне и подписване на протокола от 11.03.2014 г. от името на „Пътно строителство“ АД, да са потвърдени от ответника в хипотезата на чл.301 ТЗ. В тази насока съдът е отбелязал, че протоколът не е предаден на „Пътно строителство“ АД, за разлика от начина, по който К. е процедирала с други съставени протоколи, актове и доклади в процеса на изпълнение на възложените с обществената поръчка дейности; че няма данни ответникът да е узнал за съществуването на протокола преди представянето му като доказателство от трето лице - „Еко аква системс“ ЕООД, в производството по арбитражно дело № 29/2018 г. на Арбитражен съд при Българска търговско - промишлена палата; че ответникът, който е участвал като страна в арбитражното производство, се е противопоставил своевременно на извършените от негово име, но без представителна власт, действия от страна на В. К. в откритото съдебно заседание по арбитражното дело, в което е представен и приет протоколът.