Решение № 320 от 22.11.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Провадия, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101218 по описа за 2023 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен иск от П. А. П., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул.

****** № 17, ет.1, ап. 1 срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да му върне сумата от 1194,50лева, представляваща платена без основание цена на ВиК услуги по издадени фактури в периода 05.05.2014-02.02.2018г., както следва- № 1321620848/05.06.2014г. за сумата от 527,75лева; № 1321991954/30.03.2016г. за сумата от 248,35лева; № 1322241418/04.07.2017г. за сумата от 216,49лева; № 1322241423/04.07.2017г. за сумата от 11лева; № 1322312257/03.11.2017г. за сумата от 58,51лева; № 1322331120/06.12.2017г. за сумата от 43,88лева; № 1322342323/02.01.2018г. за сумата от 43,92лева и № 1322358908/02.02.2018г. за сумата от 44,60лева за обект на потребление, находящ се в гр. ******, ул. ******** № 1, кл. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 31.10.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Синът му Д. А. е собственик въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 8/18.03.2016г. на недвижим имот находящ се в гр. ******, ул. ******** № 1.

Въпреки прехвърляне на собствеността, партидата на имота при ответника заведена под кл. № ********, все още се водела на ищеца. Водоснабдяването на имота е било прекъснато и за да бъде възстановено, ищецът бил принуден да заплати задължения натрупани в периода 2014-2018г., въпреки че те били погасени по давност.

Ето защо, оспорва да има качество на потребител на ВиК услуги в имота по см. На чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., пар. 1, ал.1, т.2 ЗРВКУ и чл. 2, ал.1, т.1 ОУ на дружеството, както и да се явява задължено лице относно вземания начислени в периода 05.05.2014-02.02.2018г.

Затова и счита, че задължението в размер на 1194,50лева е недължимо платено от 1 него, поради което и подлежи на връщане.

Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.

Исковата молба се оспорва като нередовна.

Основателността на претенциите се оспорва със следните доводи: На 02.10.2023г. между страните е било сключено споразумение с № 7514 за разсрочено плащане на задълженията за ползвани ВиК услуги за обект находящ се в гр. ******, ул. ******** № 1, кл. № ********. Предмет на споразумението са били конкретно посочени задължения индивидуализирани по фактури издадени в периода 02.03.2018- 25.11.2022г. На същата дата е било извършено и предварително плащане на сумата от 1520,36лева представляваща сбор от главница и лихви. Счита, че с подписването на споразумението давността за процесните вземания е била прекъсната и към датата на подаване на исковата молба съответно не е била изтекла.

Счита, че предвид признатата родствена връзка на ищеца със собственика на водоснабдения имот, обосновано може да се изведе извод, че ищецът е искал да погаси задължение на сина си, каквито действия с погасителен ефект чл. 73 ЗЗД допуска. Искането е за отхвърляне на претенцията като неоснователна.

Първо по делото заседание е проведено на 28.10.2024г., като редовно призованият ищец не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ответницата е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ищеца са били указани последиците от неявяване в първото по делото съдебно заседание, неизразяване становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане делото в негово отсъствие.

В с.з. ответното дружество е оспорило твърденията на ищеца, като сочи, че на 09.04.2024г. е получило плащане на всички натрупани задължения, след подписване на споразумение с ищеца за погасяването им.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 55 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства. Ответното дружество не е оспорвало плащането, а твърдението то да е сторено без основание предвид близката родствена връзка между ищеца и абоната- баща и син, който факт е твърдян и от ищеца. Наред с това е представил споразумителен протокол от 02.10.2023г., съгласно който ищецът като тутиляр на партидата е признал наличие на свои задължения по нея натрупани в период от 2018г. до 2022г., като се е ангажирал и с тяхното погасяване в определен срок.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 118 ЗЗД. Така, че преценени в тяхната съвкупност, направените възражения от ответника и ангажираните от него доказателствата обуславят извод за вероятната неоснователност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се отхвърли по този ред.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са за юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна 2 сложност на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на П. А. П., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ****** № 17, ет.1, ап. 1 срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 за осъждане ответника да му върне сумата от 1194,50лева, представляваща платена без основание цена на ВиК услуги по издадени фактури в периода

05.05.2014-02.02.2018г., както следва№

1321620848/05.06.2014г. за сумата от 527,75лева; № 1321991954/30.03.2016г. за сумата от 248,35лева; № 1322241418/04.07.2017г. за сумата от 216,49лева; № 1322241423/04.07.2017г. за сумата от 11лева; № 1322312257/03.11.2017г. за сумата от 58,51лева; № 1322331120/06.12.2017г. за сумата от 43,88лева; № 1322342323/02.01.2018г. за сумата от 43,92лева и № 1322358908/02.02.2018г. за сумата от 44,60лева за обект на потребление, находящ се в гр. ******, ул. ******** № 1, кл. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 31.10.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА П. А. П., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 сумата от 100лева, представляваща сторени съдебноделоводни разноски за юк. възнаграждение пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

3