Определение № 190 от 12.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000131 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 2 от 08.02.2021 г. по ч.т.д. № 16/2021 г. Плевенският окръжен съд е отменил постановения отказ № 20210106122920/ 12.01.2021г. на длъжностното лице по регистрация при АВ, с който е отказано вписването на седалище и адрес на управление на дружеството по партидата на „Архистудио“ ЕООД-гр.Плевен, ЕИК 204831695, по заявление с вх. № 20210106122920 от 6.01.2021г. и е указал на Агенцията по вписванията да се произнесе по заявлението, спазвайки процедурата по чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. С решението Агенцията по вписванията осъдена да заплати на „Архистудио“ ЕООДгр.Плевен разноски за производството в размер на 207.50 лв.

Жалба против горното решение е подадена от Агенция по вписванията, с оплаквания, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени обжалваното решение.

Постъпил е отговор от „Архистудио“ ЕООД-гр.Плевен, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за присъждане на разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд-Велико Търново за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата на Агенцията по вписванията е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Великотърновският апелативен съд в настоящия си състав счита, че горният извод се 1 налага поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ бр.105/2020 г./ и при настоящата си редакция не признава право на Агенцията по вписванията да подава жалба срещу постановените решения в производството по чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно чл. 25 ал.1 от Закона за търговския регистъра и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, или клона на чуждестранен търговец, юридическо лице с нестопанска цел, или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, единствено отказа. В чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не е регламентирано кои са лицата, оправомощени да обжалват отказа. След изменението на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ / ДВ бр.105/2020 г./ разпоредбата не сочи, че Агенцията по вписванията е оправомощена да обжалва постановеното решение от съда. Видно е, че съгласно изречение 2 на ал. 4 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е конкретизирано на кого се съобщава постановеното от окръжния съд решение. Преди изменението редакцията на разпоредбата е следната: „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно“, а след изменението /ДВ бр. 105/2020 г./ - „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията пред съответния Апелативен съд, чието решение е окончателно“.

Съдът съобразява и задължителните указания в т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа и Втора колегия на ВАС.

Съгласно мотивите по т. 7 на цитираното тълкувателно постановление, регистърното производство е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания, относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.

Производството е охранително – едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване на обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове.

Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданско-правен. Уреден е в чл. 25 от Закона за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжният съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание по реда на Глава ХІ от ГПК /обжалване на определенията/, а неговият акт подлежи на обжалване в седемдневен срок пред съответния Апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на административния.

Като взе предвид така очертаните специфики на регистърното производство и регламентираният съдебен контрол по отношение на постановените актове на длъжностните лица по регистрация, съдът намира, че на Агенцията по вписванията не е придадено качество на страна в охранителното производство по вписване и обявяване, дори и с 2 измененията с ДВ бр. 105/2020 г., чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като актът, постановяван от длъжностното лице по регистрация, продължава да има качеството на охранителен такъв, отразяващ се единствено върху правната сфера на заявителя.

С оглед на изложеното, съдът счита, че легитимиран да обжалва отказа на Агенция по вписванията е заявителят, а Агенцията по вписванията, която няма качеството на страна в охранителното производство, не разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по повод обжалване на нейни актове. След като Агенцията по вписванията не е страна в регистърното производство, то тя няма правен интерес да обжалва постановеното решение от Окръжния съд, с което съдът се произнася по законосъобразността на нейния отказ, постановен в регистърното производство. Последното по никакъв начин не е свързано с правната сфера на Агенцията по вписвания и не внася промени в нея.

По изложените съображения, Великотърновският апелативен съд приема, че подадената жалба от Агенция по вписванията против решение № 2 от 8.02.2021 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по т.д. № 16/2021 г., е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по в.т.д. № 131/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново – да се прекрати.

Неоснователно е искането на „Архистудио“ ЕООД гр. Плевен да му се присъдят разноските за настоящото производство. Разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ препраща към ГПК, относно присъждането на разноски, а разпоредбата на чл. 541 от ГПК предвижда, че сторените в охранителното производство разноски остават в тежест на молителя. С оглед разпоредбата на чл. 541 от ГПК искането за присъждане на разноски е неоснователно и такива за настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Агенция по вписванията с вх. № 993/25.02.2021 г. против решение № 2 от 08.02.2021 г. на Окръжен съд гр. Плевен, постановено по т.д. № 16/2021 г. по описа на същия съд, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 131/2021 г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4