Решение № 724 от 30.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Пловдив, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20215300503156 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. А. Л. и М. Я. К., чрез пълномощника адв.Л.В. от

АК

Пловдив, срещу решение

№260198/17.05.2021г. по гр.д. № 655/2020г. по описа на РС Асеновград, с което е признато за установено по отношение на И. А. Л. от *** и М. Я. К., ЕГН ********** от ***, че Х. А. К., ЕГН ********** от ***, Р. А. К., ЕГН ********** от ***, А. Х. К., ЕГН ********** от *** и А. Х. К., ЕГН ********** от ***, са собственици на поземлен имот №*** по КККР на гр. Асеновград район Горни Воден, адрес: ***, площ 1306 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 22.32, съседи: ***, ***. Също така е отменен нотариален акт №15, том 7, дело №1145/2019г. по описа на нотариус С.К. с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в регистъра на Нотариалната камара с рег. №234.

С решение №260352/28.10.2021г. по същото дело е допусната поправка 1 на очевидна фактическа грешка в него, като отменен нотариален акт №15, том 7, дело №1145/2019г. по описа на нотариус С.К. само в частта му относно придобиването по давност на поземлен имот №*** по КККР на гр.

***, площ 1306 кв.м.

Решението се обжалва изцяло. Сочи се че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че не е представена от ищците заверена скица на имота, като посоченото решение на ПК от тях остава с неясен стабилитет поради липса на конкретни данни за влизането му в сила. Сочи се, че заповед А-1170 от 19.07.2011 г. на Кмета на Община Асеновград е нищожна, като това не се променя от следващите две коригиращи заповеди, като се сочи, че с решение на ПК от 31.08.1993г. имотът е възстановен в реални граници, като към решението се прилага и скица, което е титул за собственост и удостоверява правото на собственост. Сочи се, че неправилно Районен съд Асеновград приема, че възможността за придобиване на имота по давност възниква едва с отразяването му в кадастралната карта, което противоречи на задължителните указания, дадени в т. 2 и т. 5 от ТР № 8 от 2014г. на Върховен касационен съд. Сочи се, че не е доказано по делото наличност на идентичност на имота по документите, които са представени по исковата молба. Сочи се, че възражението за придобивна давност е напълно доказано от събраните по делото доказателства, като неправилно районният съд е приел, че извършените действия от ответника не водят до извода за упражняване на трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота и не обективират намерение за своене на същия. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от адв. В.Д. пълномощник на въззиваемите по делото, с който се сочи, че решението е правилно и обосновано. Жалбата е неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските във въззивното производство

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо

2 или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Основателно е възражението на жалбоподателите И.Л. и М.К., че не е представена от ищците заверена скица на имота, като посоченото решение на ПК от тях остава с неясен стабилитет поради липса на конкретни данни за влизането му в сила. Макар и пред въззивната инстанция да се събраха доказателства, че соченото от ищците решение № 2656/31.08.1993г. на Поземлена комисия Асеновград /л.4 и л.114 - оригинал/ е влязло в сила като необжалвано, видно от писмото на ОСЗ Асеновград /л.24 от въззивното дело/, то пак това възражение е основателно. Според чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ при възстановяване на земеделски земи в реални граници в решението на ПК решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи). Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Същото се изисква и от чл.18ж от ППЗСПЗЗ. В казуса решението на ПК е без посочени граници на земеделската земя и липсва скица на земята. Поради което е невъзможно да се удостовери точно какъв имот е реституиран и земеделската реституция по силата на ЗСПЗЗ не е настъпила.

Това обаче не е достатъчно да се отхвърлят исковете на ищците, защото същите доказват правото си на собственост със сочената от тях в исковата молба Заповед № А-1170/19.07.2011г. на кмета на община Асеноград /л.7-8/, с която им се възстановява правото на собственост върху процесния поземлен имот №*** по КККР на гр. Асеновград район Горни Воден, адрес:

***, площ 1306 кв.м.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите И.Л. и М.К., че горната заповед № А-1170/19.07.2011г. е нищожна, като това не се променя от следващите две коригиращи заповеди. Сочи се, че коригираните очевидни фактически грешки в процесната заповед са на конститутивни елементи, а не на технически елементи и това прави същата нищожна. Наличните две заповеди на кмета на община Асеноград /л.10-л.11/, с който се коригират две фактически грешки в заповед № А-1170/19.07.2011г. са правно допустими по силата на чл.62 ал.2 от АПК. Двете грешки са чисто фактически относно точното име на местността в която се намира имота и относно името на един 3 от общите наследодатели. В съдебната практика се допуска грешки от такъв фактически характер да се поправят от органа, който ги е допуснал и това не води до нищожност на постановения акт. Ето защо горната заповед е действителна и по силата на нея ищците са придобили своите права на собственост върху процесния недвижим имот.

По отношение на този ясно описан имот в исковата молба с №*** по КККР на гр. Асеновград липсват каквито и да е спорове относно неговата идентичност, което е ясно видно и от представената скица на служба по Геодезия, Картография и Кадастър – гр.Пловдив /л.28-л.29/. В тази насока възраженията на жалбоподателите са неоснователни и касаят поскоро неясно индивидуализирания имот по решение № 2656/31.08.1993г. на Поземлена комисия Асеновград, който е с друга площ и неясни граници. Но по отношение на второто основание за придобиване на собственост посочено в исковата молба / заповед № А-1170/19.07.2011г./ липсва спор относно идентичността на имота, като точно така е описан той и в петитума на исковата молба.

Основателно е възражението на жалбоподателите, че първата инстанция неправилно приема, че едва след като планът на новообразуваните имоти съгласно §4к ал.11 от ЗСПЗЗ влезе в сила, едва тогава възниква обект на собственост, годен за придобиване по давност. Неправилно РС Асеновград приема, че до този момент не е съществувал самостоятелен обект на правото на собственост, който може да бъде придобит на каквото и да правно основание – оригинерно или деривативно.

Принципът на придобивната давност визиран в чл.79 от ЗС не поставя такива изисквания за пълна регулационна и кадастрална яснота на един недвижими имот като условие за настъпване на последиците от придобивната давност. Такива условия може да се поставят само от специални закони.

Например това е нормата на чл.200 от ЗУТ, която сочи че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от закона. В казуса също има такава специална правна норма и това е чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ, която предвижда че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на 4 влизането на тази разпоредба в сила, тоест от 22.11.1997г. Доколкото възстановяването на земеделската земя в казуса е по нормата на §4б от ЗСПЗЗ, то в казуса придобивна давност може да започне да тече след 22.11.1997г. Като се вземе предвид, че констативния нотариален акт в казуса е от 2019г., то е възможно процесния имот да се е придобил по давност от 10 години преди това.

В тази връзка обаче неоснователно е възражението на жалбоподателите И.Л. и М.К., че възражението за придобивна давност е напълно доказано от събраните по делото доказателства, като неправилно районният съд е приел, че извършените действия от ответника не водят до извода за упражняване на трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота и не обективират намерение за своене на същия. По делото от разпитаните свидетели както на ищците, така и на ответниците е безспорно ясно, че имотът е бил неограден и необработван от когото и да е от тях в периода след 1995-1996г., когато са започнали набези върху този и подобни имоти и върху тях нищо не е растяло и не се е гледало като земеделски култури, в това число и дървета. На имота е растяла само трева, която е можело да се окоси и да се даде на животните за храна. Но страните не са правили и това, като се сочи че евентуално това може да е правило някакво неизвестно лице на име Е., което е гледало животни. На което лице никоя от страните не е разрешавала и възлагала тази работа. Не се доказва по делото ответникът И.Л. да е държал 20 кошера с пчели в имота, както твърди св.Т.Б.. При оглед на място извършен от съда /л.128/ никакви кошери не се забелязват в имота. Видно от показанията на св.К. /л.127/, който е геодезист трасирал имота, при това трасиране е видял три изоставени кошера, но те не са били в процесния недвижим имот, с номер завършващ на 46, а близо до гората. При което никакви действия на владеене на този имот ищецът И.Л., не е извършвал освен да го гледа и да му се любува. Но това не са действия включени в понятието владение по нашето законодателство. Ето защо възражението за настъпила придобивна давност не е доказано в процеса.

При това решението на РС Асеновград е правилно, макар и не по правните доводи посочени в него, поради което следва да се потвърди от въззивния съд.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на 5 страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемата Р. А. К. следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели. Доказани са такива направени в производството пред ОС Пловдив за адвокатски хонорар 600 лв. /л.27 от в.гр.д. №1705/21г./ Тези разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателите Л. и К..

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260198/17.05.2021г. по гр.д. № 655/2020г. по описа на РС Асеновград.

ОСЪЖДА И. А. Л. ЕГН ********** от *** и М. Я. К., ЕГН ********** от *** да платят на разноските по делото в размер на 600 лева за въззивната инстанция на Р. А. К., ЕГН ********** от ***

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6