Решение № 10298 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10298 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110164684 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба на **** срещу П. П. П., в която се твърди, че на 19.09.2016 г. в [населено място], ответникът, управлявайки МПС [марка МПС], рег. № [рег.

№ на МПС], движейки се по [улица], с посока от б[бул.] към [бул.], до номер 23, поради движение с несъобразена скорост, реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с друг автомобил и уврежда три метра метална мантинела отляво, собственост на ****. Сочи, че вината на водача била установена с АУАН сер. Г № 539816, като за събитието бил съставен и Протокол за ПТП № 1664583/19.09.2016 г. след посещение на място от органите на отдел „Пътна полиция“ – СДВР. Във връзка с настъпилото произшествие били нанесени следните конкретни щети на обща стойност 371.98 лв. с ДДС (309.98 лв. без ДДС). Твърди, че стойността за възстановяване на причинените от ПТП вреди била заплатена на пътностроителното дружество [фирма] по договор за абонаментна пътна поддръжка рег. № СО15-РД55-281/11.05.2015 г.

Сочи, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3332116/2021 г. на СРС, 88 състав, във връзка с което е претендирал сумата от 240 лв., която представлявала част от стойността на възстановените от СО щети на пътната инфраструктура, без в нея да са включени демонтаж и монтаж и др. подобни дейности, пряко свързани със СМР по отстраняване на нанесените от ПТП щети на общинското имущество и възстановяване на ограничителната система във вида, в който е било, както и без начислен 20% ДДС, за което била издадена на 23.06.2021 г. заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното плащане. Длъжникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК и в изпълнение указанията на съда на основание чл. 422 ГПК предявява настоящия иск за сумата от 240 лв. С уточнителна молба с вх. № от 15.12.2021 г. твърди, че сумата от 240 лв., включва стойността само на увредения тръбнорешетъчен парапет. Наред с това предявява и осъдителен иск за сумата от 131.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в допълнително сторените разходи за демонтаж на увредения тръбнорешетъчен парапет; доставка и демонтаж на новия тръбнорешетъчен парапет и цената на стълбовете (колчета) за закрепване 1 на паната на парапета, които са пряко свързани с отстраняване на нанесените от ПТП от 19.09.2016 г. щети на общинското имущество и възстановяването на ограничителната система във вида й преди увреждането. Моли за уважаване на претенциите. Върху установителния иск претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК, а върху осъдителния от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът е представил писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че вписаното в изготвения Протокол за ПТП в графа „ Други материални щети „3 м. метална мантинела“ не отговаряло на твърдяното от ищеца в исковата молба увреждане с посочване на посоката „отляво“, а освен това протоколът не съдържал данни относно идентификация на въпросните 3 м. метална мантинела. Оспорва и констатациите, съдържащи се в протокола за месечна инспекция и двата броя констативни протоколи от една и съща дата 12.10.2016 г., тъй като съдържанието на двата протокола било абсолютно различно, а освен това между датата на увреждането – 19.09.2016 г. – и датата на инспекцията и/или отстраняването – 12.10.2016 г. – били минали повече от 20 дни , което правело констатацията оборима. Оспорва исковата претенция и в частта относно размера. Не била налице идентичност между констатираната в Протокола за ПТП вещ – мантинела – и тръбнорешетъчния парапет, за който е предявена претенцията. На следващо място претенцията се явявала недоказана с оглед извършената калкулация – не можело да бъде установено дали калкулираните стойности отговарят на размера, установена като увредена мантинела. Поддържа, че не били доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Предвид факта, че исковата претенция се основавала на Протокол за ПТП № 1664583 от 19.09.2016 г., то видно от същия за процесния автомобил била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователно дружество [фирма], покриваща гражданската отговорност на водача на автомобила, а по делото липсвали данни ищецът да е предявил правата си пред посоченото застрахователно дружество. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание на 13.03.2023 г. е отстранено противоречието между исковата молба и издадената заповед за изпълнение, посочено е изрично, че увреждането касае 3 метра метална мантинела, а не тръбно-решетъчен парапет. В с. з. на 13.03.2023 г. /л. 62/ и в уточнителна молба с вх. № от 28.03.2023 г. /л. 76/ е конкретизирано, че сумата от 240 лв. включва единствено себестойността на увредената мантинела, а осъдителният иск е за разликата относно демонтаж и монтаж на мантинелата.

С влязло в сила определение от 15.05.2023 г. производството по осъдителния иск е частично прекратено за разликата над 70,13 лв. до пълния предявен размер от 131,98 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

По допустимостта на производството:

По установителния иск:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 32116/201 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение – след конкретизацията в с. з. на 12.03.2023 г., че увреждането касае 3 метра метална мантинела.

Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК на 12.11.2021 г. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявения иск е допустим и 2 подлежи на разглеждане по същество.

По осъдителния иск:

Съгласно задължителни указания дадени с определение от 03.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2738/2022 г. на СГС – за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК, може да се предяви осъдителен иск в това производство. Указанията са задължителни за настоящия съд, а в този смисъл виж и определение № 50162 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д.

№ 1146/2022 г., II т. о., определение № 60599 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 671/2021 г., IV г. о., определение № 200 от 1.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1614/2021 г., IV г. о., определение № 800 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2017 г., IV г. о. и др.

Претенциите са допустими и подлежат на разглеждане по същество:

Установява се по делото, че на 19.09.2016 г. в [населено място] на [ул.] с посока от [бул.] към [бул.] до № 23 е реализирано ПТП поради несъобразена скорост на водача на л. а.

[марка МПС] с рег. № [рег. № на МПС].

Представено е по делото протокол за ПТП № 1664583 от 19.09.2016 г., съставен от служител на СДВР, в който протокол изрично е посочено, че материалните щети от ПТП се изразяват в 3 метра метална мантинела.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед.

Длъжностното лице лично е възприело настъпилите щети в резултат от ПТП – а именно увредената мантинела, в тази част протоколът има харектер на официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е оборена.

Относно механизма на ПТП, когато вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. Относно механизма на ПТП, съдът съобрази и останалите доказателства по делото - приетата и кредитирана от съда по настоящото производство САТЕ.

От протокола за ПТП и изготвеното заключение на САТЕ, се установява, че причина за настъпването на ПТП-то е движение с несъобразена с пътните условия скорост, като следствие от което е настъпило съприкосновение с металната еластична ограда отляво на пътното платно. От САТЕ се установява и, че причинените имуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.09.2016 г. ПТП.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника.

Установяват се всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.

От договор от 11.03.2015 г. сключен между **** и [фирма] се установява, че по време на ПТП ищецът има сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, а мястото на настъпване на инцидента попада в зоната, за която е сключен договорът – виж Приложение № 11 – стойностна сметка – л. 22гръб. От констативен протокол от 12.10.2016 г. /л. 30/ се установява, че уврежданията на 3 метра метална мантинела, констатирани с протокола за ПТП, са отстранени най-късно именно на 3 тази дата, доколкото обектът /[ул.] от [бул.] до [ул.]/ е приет без възражения.

Без значение е дали към момента на ПТП ответникът е имал сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С ТР № 2/06.06.2012г. по тълк. дело № 2/2010г., ОСТК на ВКС е посочено, че задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по съдебен ред осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, провеждането на който не е обусловено от наличие или не на действителен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” с делинквента. Следователно и при валидно застрахована гражданска отговорност на причинителя на вредата - задължителна или доброволна, същият не се освобождава от личната си деликтна отговорност, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на техния носител, характерна за всички субективни права, независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право. С оглед изложеното, следва да се приеме, че наличието на валидна застраховка „ГО“ на ответника към датата на събитието не изключва неговата лична деликтна отговорност, като само от увредения зависи спрямо кого да насочи претенцията си. В случая същият е избрал да стори това спрямо делинквента, поради което възражението на ответника е неоснователно.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че за възстановяване на увредената мантинела е необходимо възстановяването на 1 цяла секция СПО. Стойността, необходима за възстановяване на щетите, нанесени на предпазната мрежа, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 322.13 лв. с ДДС и с включен транспорт.