Решение № 30 от 07.05.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Поморие, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Административно наказателно дело № 20262160200046 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила жалба подадена от Р. Я. Р. чрез адв. В.А. против НП № 26-0320-000034 от 09.02.2026г. издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ – Поморие с което на жалбоподателят е наложено административно наказание на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 1533.88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят в жалбата сочи, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения, оспорва описаната фактическа обстановка изложена в НП и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А. подържа жалбата и ангажира доказателства. Претендира направените разноски по делото – адв.хонорар.

За административно наказващия орган представител не се явява.

ПРС счита жалбата за допустима, предявена в предвидените процесуални срокове, от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4642107 / 24.01.2026г. от Н. Н. мл. автоконтрольор при РУ Поморие. В акта е посочено, че водача Р. Я. Р. на 24.01.2026г. в с.Страцин, по ул. Тракия, управлява собствения си лек автомобил „ Фолксваген поло“ с рег.

№ ... и на кръстовището с ул. Драва умишлено форсира двигателя като се движи в права 1 посока и в последствие извършва маневри изразяващи се в превъртане на задвижващите колела на МПС като се губи сцепление и странично поднасяне на автомобила с което водачът умишлено използва пътя отворен за обществено ползване не по предназначение създавайки опасност за останалите участници в движението. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя.

Въз основа на така издадения АУАН, е издадено обжалваното НП № 26-0320-000034 от 09.02.2026г. с което е описана идентични фактическа обстановка и на основание чл. 175а, ал.1 пр.3 ЗДП на водача е наложено адм.наказание глоба в размер на 1533.88евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

По делото са допуснати до разпит трима свидетели. Разпитан в съдебно заседание актосъставителят сочи, на 24.01.26г. заедно с Д. изпълнявали служебните си задължения и се намирали в с.Страцин на ул.Драва, като неправилно в АУАН и НП е посочено ул. Тракия, близо до главния път на кръстовището с ул.Черно море когато около 22.24 часа, зад тях чули автомобил, водача на който силно форсирал двигателя, в следствие на което автомобилът започна да прави някакви резки движения в ляво и дясно. Пътната настилка не била мокра, много леко ръмяло и нямало други автомобили по пътя, а в автомобила имало още едно момче. Свидетеля сочи, че възприел това като тъй нареченото „дрифтиране“ и след като спрели водача на автомобила и същият признал че е изфорсирал двигателя и съжалява за това нещо. В показанията си св. Д. също свидетелства, че е чух шум от форсиране на двигател, като автомобила е бил на около 40-50 метра от тях и се е движил по ул. Драва която била перпедикулярна на ул. Черно море. По улицата нямало други автомобили, а цялата улица е била с огромни дупки.

Свидетеля Ш. приятел на жалбоподателят свидетелства, че известно време с жалбоподателя са стояли в автомобила и когато решили да тръгнат и Р. запалил коата, но тя прекъсвала и това наложило да форсира, а след което тръгнали колата попаднала в дупка която не се виждала добре и за да излез от нея трябвало да подаде газ и след това се налагало да заобикаля дупките по пътя, но не е правил резки движения.

Описаната в НП фактическа обстановка не се потвърждава по категопричен начин от разпитаните в съдебно заседание свидетели. Въприки възприетото форсиране, установява се от показанията на св.Ш. и св.Д., че пътят е бил осеян с дупки което е налагало заобикаляне на дупките и извод за резки маневри изразяващи се в превъртане на задвижващите колела на МПС при което да се губи сцеплението и странично поднасяне на автомобила не може да се направи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, жалбата за основателна.

Разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДВ, въвежда забрана за водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Разпоредба на чл. 175а, 2 ал. 1, пр. 3 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

АНО е приел, че на 24.01.2026г. на посоченото в НП време и място водача използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В съсдебно заседание актосъставителя сочи, че е приел извършените от водача движения с автомобила като „дрифт“. ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика същото е било обект на анализ. В този смисъл под "дрифт" се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП фактическите действия, които е извършвал жалбоподателя, не дават основание да се направи извод, че следва поведението му да се квалифицира под посочената правна норма и да се приеме, че умишлено е извършил „дрифт“ и да се направи извод, че следва поведението му да се квалифицира под посочената правна норма. Става въпрос за млад шофьор и напълно допустимо е това „форсиране“ да са дължи на липсата на опит и на пътната настилка за която не се спори, че е била цялата с дупки. При спирането за проверка не са открити някакви други нередности.

Следва да се посочи, че докато актъсъставителят, е категоричен, че водачът умишлено е направил „дрифт“, то в показанията си св. Ш. твърди , че автомобилът при потегляне е прекъсвал навярно защото колата е стара и водача е форсирал за да потегли автомобила, а пи попадане в дупка е подал газ за да излезе от същата т.е. навеждат се доводи от страна на свидетеля за липса на виновно поведение, за разлика от показанията на полицейските служители, които излагат твърдения, че нарушението е умишлено. Съдът счита, че не бяха събрани категорични доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателят, в конкретност за умишлено такова и в тази връзка не се доказа, че жалбоподателят ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен за превоз на хора и товари.

Не са посочени и такива цели. Предвид изложените обстоятелства и обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че вмененото нарушение се явява недоказано от субективна страна.

На следващо място настоящия състав, счита, че описаното в НП деяние не съставлява използване на отворен за обществено ползване път за друга цел, различна от предназначението му за превоз на хора и товари, в каквато насока е забраната на чл. 104б, т.

2 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, т. е. превозвал се с него, респективно – използвал го е за превоз на пътници (при това от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в автомобила, освен жалбоподателят, е 3 имало и още един пътник-приятел на водача/ и няма разпоредба, която да не позволява извършването на посочената в НП маневра – форсиране на двигателя. В настоящия случай извода за извършено адм.нарушение е необоснован, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съдът счита, че са допуснати и съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. На първо място описаната фактическа обстановка в АУАН и НП се различава от изложената в съдебно заседание от свидетелите.

От посочено в АУАН и НП се налага извода, че т.нар „дрифт“ е извършен при движение по ул. Тракия, а се установява по категоричен начин, че водача се е движил по ул. Драва в посока ул. Черно море и умишлено привел автомобила в състояние и направил така наречения дрифт .

По делото е направено своевременно искане от процесуалния представител на жалбаподателят за присъждане на направените разноски – адв.хонорар в размер на 500евро за които са представени доказателства.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да бъдат присъдени в полза на Р. Я. Р. разноските в претендирания размер от 500евро.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът и на основание чл. 63 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0320-000034/ 09.02.2026г. издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ – Поморие с което на Р. Я. Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 1533.88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас, да заплати на Р. Я. Р., ЕГН ********** Р. Я. Р., ЕГН ********** сумата от 500 / петстотин/ евро представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред БАдС в 14-дневен срок от съобщението до страната за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4