Решение № 5014 от 14.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5014 гр. Пловдив, 14.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330113776 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба К. Р. С. срещу „Сити Кеш” ООД, с която се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата в чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит от 08.05.2024 г., която предвижда заплащане на неустойка. Ищецът счита, че същата противоречи на добрите нрави, заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна е и нарушава чл. 11 ЗПК. Счита, че с оглед нейния размер и предназначение са нарушени присъщите на неустойката функции и съставлява допълнителна печалба за кредитора.

Същата е уговорена в случай на неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита и е в размер на 170,53 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за неоснователен, намира, че липсва недействителност по смисъла на ЗПК, били спазени всички изисквания за ГПР, като в него не следвало да се включва размерът на неустойката. Потребителят бил уведомен за всички суми, които дължи към момента на сключване на договора, разполагал с право да се откаже от договора. Цитира тълкувателна практика.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени в условията на алтернативност установителни искове за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД; както и по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; чл. 146, 1 ал.1, вр. с чл.143 от ЗЗП и чл. 26, ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 11 от ЗПК.

Основателността на първия иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е предпоставена от наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит, в който да е уговорена неустойка при условията и в размера, посочени от ищеца, както и установяването на такива характеристики на клаузата за неустойка, които я определят като накърняваща добрите нрави.

От представения по делото договор за потребителски кредит, носещ подписа на представител на ответника, се установява, че на 08.05.2024г. между страните бил сключен договор, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на 400 лв., като възнаградителната лихва била в размер на 41,47 лв. Било предвидено още в чл.5 от договора, че ищецът има задължение в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение на кредитора под формата на безусловна банкова гаранция или поръчителство при осигурителен доход на поръчителя минимум 7 пъти минималната работна заплата. Установява се още, че съгласно чл.11 от Договора ищецът дължал неустойка в размер на 170,53 лв., платима разсрочено, при неизпълнение на задължението да бъде представено обезпечение в тридневния срок или ако то не отговаря на условията на чл.5.

Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира, че клаузата на чл.11 от договора за потребителски кредит, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. На първо място, следва да се взема предвид размерът на уговорената неустойка. За непредоставяне на обезпечение на заетата сума в размер на 400 лв., се предвижда неустойка в размер на 170,53 лв., което в пъти надвишава възнаградителната лихва от 41,47 лв. Като се има предвид, че тази неустойка е предвидена не в случай на неплащане на дължимите по договора главница и възнаградителна лихва, а в случай на непредоставяне на обезпечение, предвиденият размер излиза извън обезщетителната, а и извън санкционната функция на неустойката.

Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка.В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка.

Липсата на обезпечение не води до преки вреди, а само до увеличаване на кредитния риск. Дължимосттта на парична сума за по-висок кредитен риск има характер на възнаграждение, а не на обезщетение. Санкцията за такова неизпълнение е определена в чл.71 от ЗЗД и тя е възможност за предсрочна изискуемост на задължението.

Краткият срок за изпълнение на задължението от три дни, високите 2 изисквания, на които следва да отговаря обезпечението, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставена невъзможността за неговото изпълнение в този срок и при тези условия. Ето защо за уговорената неустойката липсва и функцията да обезпечава изпълнението. С предвиждането на санкция за изначално неизпълнимо задължение, всъщност се цели набавяне на допълнителна печалба за кредитора, което накърнява добрите нрави.

Поради изложеното искът се явява основателен, клаузата на чл.11 от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвидената неустойка излиза от присъщите й функции и преследва друга цел.

Не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на другите основания за нищожност, предявени при алтернативност.

Поради изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 50 лв.

Ищецът е бил представляван при условията на безплатна адвокатска защита, поради което в съответствие с искането и на основание чл.38 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът ще бъде осъден да плати на процесуалния представител на ищеца – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Ниската правна и фактическа сложност на делото не обосновава повисок хонорар.По отношение възраженията за липса на предпоставки по чл.38 от ЗА, те останаха недоказани. В договора е посочено, че клиентът е близък приятел на адвоката. Не са направени никакви доказателствени искания за опровергаване на този факт. Представените други договори, с които адвокатът е предоставил безплатна правна помощ на същото основание, не водят до извод за злоупотреба с права, защото не е изключено адвокатът да представлява повече от един свои близки. Съдът не може да гради изводите си на предположения.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“

ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ” № 115, вх.Е, ет.5, по предявения от К. Р. С., ЕГН:

**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от 3

ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.11, ал.1 о т Договор за потребителски кредит № *** от 08.05.2024 г. , сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и К. С., с която уговорка се предвижда неустойка, дължима от кредитополучателя при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на условията на договора.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, да плати: на К. Р. С., ЕГН: **********, сумата от 50 лв. за държавна такса; на адв. С. Н., от АК Пловдив, с адрес: ***, сумата от 200 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4