Определение № 182 от 28.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500211 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Г.“ ЕАД против Определение № 170/ 14.03.2025 г. по гр. д. № 783/ 2024 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, както и в частта, с която е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи, че са налице предвидените в закона предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по предявения иск по чл. 135 ЗЗД предвид наличието на паралелен процес относно вземането на ищеца, с оглед на което се иска да отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна Л.А.К. и С.К.К..

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По частната жалба срещу определението на ОС – Пазарджик в частта, с която е оставено без уважение искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК:

Частната жалба е недопустима.

Определенията, които подлежат на обжалване с частна жалба, са изрично предвидени в закона. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба две категории определения: такива, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството – т. 1 (определения, с които се прекратява производството поради десезиране или недопустимост на искането за защита или с които производството временно се спира при наличие на предпоставките на чл. 229 ГПК) и определяния, за които обжалваемостта им е изрично предвидена в закона – т. 2. По отношение на 1 всички останали определения, за които не е предвидена възможност за обжалване по реда на чл. 274 и сл. ГПК, тяхната законосъобразност следва да бъде проверена в производството по разглеждане на главния спор.

Определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството, не попада в кръга на посочените две категории съдебни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване с частна жалба, тъй като с него нито се прегражда развитието на производството, нито пък обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, поради което обжалването му по реда на чл. 274 и сл. ГПК е недопустимо. В случай, че действително са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, посоченото нарушение следва да бъда отстранено във въззивното производство, като въззивният съд по искане на страната или служебно сам спре производството, за да изчака влизане в сила на решението или присъдата по преюдицилния спор, въз основа на който да разреши висящия пред него спор между страните (в т. см. съдържащите се към т. 1 от ТР от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС разяснения). По тези съображения частната жалба на „Г.“ ЕАД против обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането й за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а настоящето производство да се прекрати в тази част.

По частната жалба срещу обжалваното определение в прекратителната му част:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 783/ 2024 г. на ОС – Пазарджик е образувано по предявен от „Г.“ ЕАД срещу Л.А.К. и С.К.К. иск с правно основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца на сключен между ответниците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

С Определение № 41/ 17.01.2025 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца в двуседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на съда, както и да впише исковата молба в имотния регистър на АВ.

С Молба вх. № 1072/ 29.01.2025 г. ищецът е поискал да му бъдат издадени съдебни удостоверения за данъчна оценка на недвижимия имот и кадастрална схема на същия, като е приложил документ за внесена държавна такса от 50 лв. за разглеждане на предявения иск.

С Молба вх. № 1486/ 07.02.2025 г. ищецът е поискал да му бъде продължен срока за изпълнение на дадените указания с още две седмици, считано от 07.02.2025 г., което е уважено от съда.

С нова молба от 21.02.2025 г. ищецът отново е направил искане за продължаване срока за изпълнение на дадените указания с нов двуседмичен срок, по което с разпореждане от същата дата съдът е указал в тридневен срок 2 да посочи уважителни причини за продължаване на срока.

В изпълнение на дадените указания с молба от 27.02.2015 г. ищецът е обосновал искането си за продължаване на срока, което с Разпореждане от 28.02.2025 г. е уважено, считано от 21.02.2025 г.

С Молба вх. № 2620/ 07.03.2025 г. ищецът е заявил, че поддържа искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, както и на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да се удължи срока за изпълнение на дадените указания, считано от изтичане на продължения срок.

За да постанови атакуваното определение в обжалваната част, окръжният съд е приел, че до 10.03.2015 г., когато е изтекъл продълженият срок за изпълнение на дадените указания, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба – да внесе държавна такса и да впише исковата молба, с оглед на което е прекратил производството по делото.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Връщането на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК, респективно прекратяването на производството на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, представлява санкция за ищеца за неизпълнение или неточното изпълнение на указанията на съда за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В случая окръжният съд е оставил исковата молба без движение на две основания – за внасяне на държавна такса и за вписване на исковата молба. Първоначалният двуседмичен срок за изпълнение на указанията е продължен на два пъти с по две седмици, като до изтичането му на 10.03.2025 г. ищецът не е внесъл пълния размер на държавната такса, нито е представил доказателства за вписване на исковата молба в Службата по вписванията при РС – Пазарджик.

Според чл. 69, ал. 1, т. 4, вр т. 2 ГПК размерът на цената на иска за унищожаване или за разваляне на договор, какъвто е целеният правен резултат с иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е данъчната оценка, а според чл. 71 ал. 2 ГПК по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Следователно конкретният размер на държавната такса е обусловен от данъчната оценка на имота, като в разглеждания случай въпреки предоставения шестседмичен срок (след двукратното му продължаване) и издаденото съдебно удостоверение ищецът не е представил данъчната оценка на процесния имот и не е заплатил дължимата държавна такса съгласно т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Непредставянето на данъчна оценка на имота не позволява на съда да провери какъв е действителният размер на държавната такса и дали внесената в минимален размер такса от 50 лв. по т. 1 от Тарифата е в рамките на изискуемия от закона размер.

Представянето на данъчната оценка на имота освен за изчисляване на 3 държавната такса и определяне на родовата подсъдност на спора съобразно критерия по чл. 103, т. 4 ГПК е от значение и за вписване на исковата молба, неизпълнението на което задължение е основание за връщането й съгласно т. 3 от ТР от 19.07.2010 г. по т. д. № 3/ 2009 г. на ГК на ВКС. По тези съображения, след като в указания му срок ищецът не е представил данъчна оценка на имота, не е внесъл дължимата съобразно чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, т. 4, вр. т. 2 ГПК държавна такса и не е вписал същата съгласно изискването на чл. 114, б.

„а“ ЗС, правилно окръжният съд на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК е прекратил производството по делото, поради което обжалваното определение следва да се потвърди в тази част.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна жалба вх. № 3335/ 26.03.2025 г. на „Г.“ ЕАД против Определение № 170/ 14.03.2025 г. по гр. д. № 783/ 2024 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 170/ 14.03.202 5 г. по гр. д. № 783/ 2024 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която е прекратено производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4