Решение № 16152 от 27.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16152 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110154872 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. З. З. и В. С. Ч. срещу „....” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на ответника от ищците за сумата от 2133,25 лв. – главница за цена на доставена топлинна енергия в периода от м.11.2011г. до м.04.2014г., ведно със законна лихва от 20.11.2014г. до окончателното плащане, сумата от 351,27 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2011г. до 27.10.2014г., и сумата от 453,61 лв. – деловодни разноски, за които вземания срещу наследодателя на ищците Л. Г.а Ч.а е издаден изпълнителен лист от 2.02.2015г. по ч.гр.д.№ 63722/2012г. по описа на СРС, 48 с-в.

В исковата молба ищците твърдят, че след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 63722/2012г. по описа на СРС, 48 с-в, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните вземания срещу наследoдaтеля им Л. Г.а Ч.а.

Поддържат, че за събиране на вземанията е образувано изп.дело № 513/2015г. по описа на ЧСИ С.Х. на 5.02.2015г., а впоследствие и изп.дело № 7167/2022г. по описа на ЧСИ М.Б.. Излагат, че последното извършено изпълнително действие датира от 5.02.2015г., след което в продължение на повече от пет години не са извършвани други действия, прекъсващи давността, като въпреки погасяване на вземанията изпълнителното производство продължава да е висящо. С тези доводи ищците навеждат да имат правен интерес от водене на искове за установяване със сила на пресъдено нещо несъществуване правото на принудително изпълнение за вземанията. Правят искане за 1 присъждане на сторените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Възразява, че давностният срок не е изтекъл, тъй като същият е многократно прекъсван, първоначално с подаване на молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство, а впоследствие и с инициирането и предприемането на изпълнителни действия срещу длъжника. Позовава се и на спиране на давността в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63722/2012г. по описа на СРС, 48 с-в, в полза на „....“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 2.02.2015г. срещу Л. Г.а Ч.а за сумата от 2133,25 лв. – главница за цена на доставена топлинна енергия в периода от м.11.2011г. до м.04.2014г., ведно със законна лихва от 20.11.2014г. до окончателното плащане, сумата от 351,27 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2011г. до 27.10.2014г., и сумата от 453,61 лв. – деловодни разноски.

По молба на ответника от 5.02.2015г. за събиране на вземанията му от длъжника Л. Г.а Ч.а е образувано изп.дело № 513/2015г. по описа на ЧСИ С.Х.. В молбата е обективирано извършено на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ възлагане на съдебния изпълнител за определяне начини на изпълнение за събиране на дължимите суми. В рамките на изпълнителното производство са наложени запори върху вземания на длъжника по банковите му сметки и получаваната пенсия със запорни съобщения от 26.02.2015г. и 17.03.2015г. По искане на длъжника с молба от 17.04.2015г. съдебният изпълнител е приел предложен от него начин на погасяване на вземанията с изплащане на сума в размер от по 50 лв. месечно, като при тези условия в периода до 14.12.2019г. са постъпвали доброволни плащания от длъжника. С молба от 18.02.2020г. до съдебния изпълнител взискателят е поискал извършване на справки в регистрите на БНБ и НОИ за наличие на открити банкови сметки и действащи трудови договори и налагане на запор върху вземанията на длъжника от банки и работодатели, а в случай, че не се установят такива, е поискал извършване на опис и оценка на притежавани от длъжника движими вещи и изнасянето им на публична продан.

В хода на производството съдебният изпълнител е констатирал, че длъжникът Л.

Г.а Ч.а е починала на 14.11.2021г., с оглед на което с постановление от 7.04.2022г. е конституирал наследниците й по закон – ищците Д. З. З. (дъщеря) и В. С. Ч. (син), установени по данни от изискано удостоверение за наследници.

С постановление от 2.06.2022г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

2

С молба от 7.12.2022г. ответникът е инициирал ново изпълнително производство въз основа на процесния изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 7167/2022г. по описа на ЧСИ М.Б.. С молбата ответникът е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи, а именно насочване на изпълнението върху вземания на длъжника от трети лица и върху притежавани от него движими вещи, както и е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Няма данни по изпълнителното дело да са извършвани изпълнителни действия, нито да е прекратено на някое от предвидените в закона основания.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

От обсъдените доказателства се установи, че в полза на ответника срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително производство за събиране на дължимите суми. По силата на настъпило наследствено правоприемство задълженията на длъжника са преминали в правната сфера на ищците и последните са конституирани като длъжници по изпълнението, с оглед разпростиране спрямо тях на субективните предели на изпълнителния лист съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК. При наличието на признато на ответника изпълняемо право за ищците като правоприемници на длъжника е налице правен интерес от търсената искова защита по реда на чл. 439 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо отпадането на възможността за принудително изпълнение на вземанията в резултат от погасяването им по давност, а това обуславя допустимостта на исковите претенции.

По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца вземане. Когато предмет на иска е вземане на ответника, признато с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, ищецът носи тежестта за доказване на положителните факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право (напр. извършено плащане в погашение на дълга).

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК в такава хипотеза искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато вземанията са установени със заповед за изпълнение по аргумент от визираната законова норма длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, поначало може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта (т.е. след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК), тъй като по-рано настъпилите факти, от които извежда възраженията си срещу изпълняемото право, се явяват преклудирани. Като основания за недължимост на вземането длъжникът може да сочи всякакви 3 правопогасяващи факти, настъпили след релевантния според закона момент, включително изтекла погасителна давност, позоваването на която е сред признатите му способи за защита срещу изпълнението, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността.

В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника, признати с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на процесните вземания – погасяването им по давност, повдигнатият по делото спор е концентриран върху това дали е изтекъл предвиденият в закона давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение, като в доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства, настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на давностния срок, в какъвто смисъл са му дадени указания с приетия доклад по делото.

За процесните вземания, доколкото са признати с влязла в сила заповед за изпълнение, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложение намира 5-годишният срок на погасителна давност. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени със съдебно решение, но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение – такива вземания не могат да бъдат оспорени по исков ред освен въз основа на нововъзникнали факти съгласно чл.

439, ал. 2 ГПК и в хипотезата на чл. 424, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 416 ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен интерес да установи вземането си по исков ред. Няма логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК, да бъде поставен в понеблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече, че според чл. 416 ГПК и в двата случая заповедта за изпълнение влиза в сила, т.е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение има правоустановително действие в отношенията между страните и се ползва със стабилитет сходен с този на влязло в сила осъдително решение, поради което за вземанията, за които е издадена, следва да се приложи предвиденият в чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностен срок (в този смисъл преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя – Решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на IV г.о., и др.).

По отношение прекъсването и спирането на давността при предприето принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата практика на ВКС. Съгласно разясненията, развити в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от 4 взискателя само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на давностния срок.

Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. ВКС е намерил още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко отделно действие за принудително изпълнение, изграждащо съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок.