Решение № 198 от 24.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501110 по описа за 2023 година

С Решение № 26000/21.02.2023г., постановено по гр. дело № 1022/2020г. по описа на Районен съд- Несебър е отхвърлен предявения от ,,Юнипрайд“ ЕООД, иск за признаване на установено по отношение на М. А.

Ж., родена на **********г., гражданин на Р. Ф., че му дължи сума в размер на 347 евро, представляваща годишна такса за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, рег. № * от 15.09.2010г. на Нотариус Стоян Ангелов, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2019г. до окончателното изплащане на главницата и сума в размер на 11, 18 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.06.2019г. до 24.09.2019г., за които суми са издадени Заповед № 453 от 09.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 684/10.10.2019г. в заповедно производство, развило се по частно гр. дело № 901/2019г. по описа на Районен съд - Несебър.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Юнипрайд“ ЕООД, с която се изразява недоволство от постановеното 1 решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост и се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

В жалбата е направено подробно изложение на фактическата обстановка по делото. Посочва се, че М. А. Ж. е собственик на имот в жилищна сграда в к/с ,,С. б.“, като между последната и въззивното дружество е сключен Договор за поддръжка и охрана за срок от две години. Твърди се, че за предоставената услуга, въззиваемата е следвало да заплаща възнаграждение в размер на 8, 40 евро на кв.м., платимо ежегодно до 30.05.

Пояснява се, че договорът бил изготвен на български и руски език и съдържа нотариална заверка на съдържанието и подписите. Излагат се съображения, че тъй като договорът е сключен на основание чл. 2 от ЗУЕС, общите правила следва да се прилагат доколкото не противоречат на специалните. В жалбата се посочва, че на проведено на 27.11.2012г. ОС на ЕС за Управител на ЕС е бил избран инвеститора на сградата - ,,Юнипрайд“ ЕООД и му е гласувано месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Твърди се, че етажните собственици са взели решение за заплащане такса за фонд ,,Ремонт и обновление“ и на същата дата ,,Юнипрайд“ ЕООД и ,,Юнипрайд Мениджмънт“ ДЗЗД са сключили безсрочен договор за осъществяване съвместна стопанска дейност, като последното дружество е следвало да събира всички такси, дължими от собствениците на сградата.

Жалбоподателят в своята въззивна жалба твърди, че на проведено на 11.07.2019г. ОС на ЕС е било взето решение за дължимите от етажните собственици, вноски за фонд ,,Ремонт и обновление“. Заявява се, че в първоинстанционното производство не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че са заплащани двойно дължимите годишни такси за имота.

С жалбата се претендира да бъде отменен атакувания съдебен акт като неправилен и необоснован и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което изцяло да бъдат уважени предявените искови претенции.

Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

Не се отправят доказателствени искания пред настоящата инстанция.

2

В съдебно заседание – въззивната страна не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

В предвидения законов срок по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от М. А. Ж. чрез адв. Милатов, с който същата се оспорва изцяло. Твърди се, че въззивната жалба е подадена извън предвидения законов срок и не отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата от значение за спора по делото. Твърди се, че между страните е сключен Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот за срок от две години и след изтичане на срока се предвижда възможност за неговото автоматично предоговаряне. В отговора на въззивната жалба се развиват подробни съображения във връзка с прекратяване на Договора за поддръжка и охрана и се навеждат доводи, че след като страните не са обвързани от двустранно облигационно отношение за извършване горепосочените дейности, исковите претенции са неоснователни. В отговора на въззивната жалба се излагат аргументи, че комплекс **** в к.к. ,,С. б.“ не е такъв от затворен тип. Посочва се, че тъй като в поземления имот е построена само една сграда със смесено предназначение, разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС не намира приложение и се навеждат доводи за нищожност на процесния договор. Отбелязва се, че към датата на сключване на същия, сградата не е била въведена в експлоатация.

Подчертава се, че управлението и поддръжката на общите части следва да се извършва единствено съобразно решенията на ОС на ЕС.

С отговора на въззивната жалба се претендира да бъде потвърден атакувания съдебен акт и да бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна.

Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Не се отправят искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – М. А.

Ж. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства 3 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от „Юнипрайд“ ЕООД със седалище гр. Бургас против М. А. Ж., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните суми:

- сума в размер на 347 евро, представляваща годишна такса за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 01.07.2010г.;

- сума в размер на 11, 18 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 24.09.2019г., ведно със

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че между ищцовото дружество и ответника – М. А. Ж. е сключен Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот, собственост на ответника и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Н., к.к. С. б. – з., комплекс ***“, ет. * (***), със застроена площ от 41, 29 кв.м. В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество в качеството си на инвеститор и строител на сградата при сключването на Договора за поддръжка и охрана на недвижимия имот от 15.09.2010г. (сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите) е поел задължението да поддържа и охранява недвижимия имот на ответната страна срещу заплащане на възнаграждение в размер на 8, 40 евро на кв.м. площ, платимо ежегодно не по-късно от 30.05. на текущата година. В исковата молба се посочва, че до 2019г. ответната страна М. Ж. е заплащала ежегодно своето дължимо възнаграждение, но през 2019г. до 30.05. не е заплатила задължението си, което е станало повод ищцовото дружество да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и да претендира да му бъде издаден изпълнителен лист.

По делото е безспорно, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, първоинстанционният съд е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 453 от 09.10.2019г., постановена по частно гр. дело № 901/2019г. по описа на 4

Районен съд – Несебър, по силата на която е разпоредено длъжникът М. Ж. да заплати на „Юнипрайд“ ЕООД със седалище гр. Бургас сума в размер от 347 евро, представляваща неплатена главница – такса за управление и поддръжка за 2019г., дължима до края на май – 2019г. съгласно писмен Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 15.09.2010г. с нотариална заверка на подписите, сума в размер на 11, 18 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 01.06.2019г. до 23.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 24.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

След депозирано възражение с вх. № 260890/21.09.2020г. по описа на Районен съд – Несебър от М. А. Ж., че не дължи претендираната сума, Районен съд – Несебър с Разпореждане от 21.09.2020г., постановено по частно гр. дело № 901/2019г. по описа на Районен съд – Несебър е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника. Съобщение за постановеното определение е получено от страна на дружеството на дата – 06.10.2020г., а искът е предявен на дата – 05.11.2020г., поради което и настоящата инстанция намира, че е спазен едномесечния срока, предвиден в чл. 415 от ГПК за предявяване на иска за съществуване на вземането и съответно – настоящият предявен иск е допустим.

Ответната страна по предявения иск – М. А. Ж. депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове и счита, че към датата на подаването на исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд – Несебър, срокът на сключения между страните Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 15.09.2010г. е изтекъл и ответната страна не е обвързана от задължението да заплаща такси след 2012г. Посочва се, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни. Твърди се, че от 2012г. до настоящия момент – сградата, в която ответната страна притежава недвижим имот е в режим на етажна собственост и се управлява от Общо събрание и при това положение, процесният договор не е годен да постигне целените с него правни последици, тъй като е недействителен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД – поради невъзможен предмет.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е 5 приел, че договорът е продължил да обвързва страните до 27.12.2012г. когато е прекратил действието си, а основанието за неговото прекратяване е решение на Общо събрание на ЕС, между които са ищецът-изпълнител и ответника – възложител, отношенията по управлението и поддържането на общите части на сградата в комплекса да се уреждат занапред чрез решения на ОС на ЕС, приемани на основание ЗУЕС, които решения включват и дължимите такси за управлението и поддръжката на общите части и вноските във Фонд „Ремонт и обновяване“ да се заплащат в полза на ЕС.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, съдът счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка.

По делото не се спори, а и от представения по делото Нотариален акт № * от 15.09.2010г., том *, нот. дело № */2010г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, че ответникът М. А. Ж. е собственик на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Студио № *, находящо се в гр. Н., к.к. С. б., с обща застроена площ от 41, 29 кв.м., ведно с 1, 476% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата. Не се спори между страните, че на 15.09.2010г. (в деня на придобиване собствеността по отношение на недвижимия имот) са сключили и процесния Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 05.09.2010г.