Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 642 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 548/2023
Вид
Определение № 642
Подписан
20.05.2024
Състав
Александър Лазаров Стойчев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 18, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 24, ал.1, т. 1 и т. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 24, ал.1, т. 1 и т. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 пар. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл.25 и 26 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл.25 и 26 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20235300900548 по описа за 2023 година

Предявен е иск от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против Д. Т. Ф., **** гражданин с личен номер на чужденец **********, с адрес в Република България гр. ****, за заплащане на сумата от 123 500.33 лв., представляваща дължима главница за периода от 31.10.2022 г. до 07.06.2023 г., която главницата представлява дължима сума по сключен между страните за Договор за студентски кредит № UL706 от 17.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и да се заплати възнаградителна лихва в размер на 4 673.12 лв. за периода от 31.10.2022 г. до 04.05.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 1 670.57 лв. за периода 30.11.2022 г. до 07.06.2023 г. и разходи за уведомяване в размер на 84 лв. за същия период. Моли се от ищеца да се осъди ответникът да заплати и направените разноски в настоящия процес, както и сторените деловодни разноски, направени в заповедното производство по частно гражданско дело № 9002/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Твърди се от ищеца, че на 17.02.2016 г. е сключен договор за студентски кредит № UL706, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 93 879.84 лв., срещу задължението ответникът да върне отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви. Посоченият кредит се отпуска поетапно за заплащане на 12 семестриални такси за обучение, като се сочи от ищеца, че кредитът е усвоен на 12 транша, описани в исковата молба.

Съгласно чл. 6 от процесния договор кредитополучателят е ползвал гратисен период, по време на който не дължи плащане на главница и лихви по кредита, като след него кредитополучателят следва да погасява кредита на равни анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихви, посочени като брой и размер в погасителния план, изготвен от банката. Въпреки тези клаузи е било преустановено плащането по процесния договор за кредит, поради 1 това обстоятелство и неплащането на три последователни дължими по договора погасителни вноски, а именно: първа вноска с падеж 30.11.2022 г., втората вноска с падеж 30.12.2022 г. и третата вноска с падеж 04.05.2023 г., банката е обявила за изцяло предсрочно изискуем кредита, за което кредитополучателят е бил изрично уведомен чрез изпратено уведомление от ЧСИ Константин Павлов, което е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. При условията на евентуалност ищецът моли да се приеме, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем с връчване на настоящата искова молба.

Ответникът изцяло оспорва иска. Твърди се от него, че процесният договор е сключен в противоречие на чл. 24, ал.1, т. 1 и т. 2, чл. 17, ал. 4 и чл.

18, ал. 3 от Закона за кредитирането на студенти и докторанти (ЗКСД), с оглед на това се счита клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора, съдържаща уговорка за капитализация на лихвите, за нищожна. Твърди се, че не са спазени условията на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, липсва погасителен план. В договора не е определен размерът на дължимите вноски, след изтичане на гратисния период, не е посочено каква част от задължението за главница и каква част за възнаградителна лихва се погасяват, поради което и се счита от ответника, че кредиторът не би могъл да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответникът не е изпаднал в забава.

Пловдивски окръжен съд, като разгледа предявения иск във връзка с твърденията на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Претендират се от ищеца права във връзка с Договор за студентски кредит № UL706 от 17.02.2016 г. Между страните е безспорно обстоятелството, че на 17.02.2016 г. между ищеца „Юробанк България“ АД и Д. Т. Ф. е сключен Договор за студентски кредит № UL706 от 17.02.2016 г , по повод на което ответникът е усвоил отпуснатата сума.

От съдържанието на сделката се установява, че ответникът очевидно е **** гражданин, което обстоятелство се установява и от всички други приложени писмени доказателства, в които лицето е посочено с полско гражданство. Безспорни данни по делото относно неговото местоживеене липсват. Действително в договора е посочен адрес във В., което е актуалното статукво очевидно към възникване на правоотношението, но съдът не приема, че това е обстоятелство, което следва да се приравнява на местоживеене на лицето към момента на предявяване на исковете от банката. Безспорни доказателства относно този правно релевантен факт по делото липсват.

Поради това и поради липсата на каквито и да е други данни по делото съдът намира, че е законосъобразно да се приеме, че лицето, като гражданин на П. има и местоживеене в тази държава. Поради това в случая се поставя въпроса относно допустимостта на настоящия процес.

Съгласно чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, 2 освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на регламента. Под местоживеене по смисъла на от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. се има предвид мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена или не административна регистрация. По делото не се установява ответникът да има местоживеене в Република България. При липсата на безспорни данни по делото относно фактическото положение по местожителството на ответника към момента на предявяване на исковата претенция съдът намира, че следва да се приеме, че Д. Т. Ф. има местоживеене в Република П.. По делото не се установява ответникът да има местоживеене в Република България. Ищецът е юридическо лице, учредено по правото на Република България, представляващо местно лице. Ответникът е физическо лице, **** гражданин , който се установи, че не пребивава на адрес на територията на страната към датата на образуване на делото и след това и което не се е регистрирало и няма придобит статут на временно или постоянно пребиваващ чужденец.

Следователно ответникът няма местоживеене в България като държава членка, в която искът срещу него е предявен.

Съгласно чл.17 пар. 1 от от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. по дела, във връзка с договор, сключен от лице потребител, компетентността се определя по специални правила съгласно раздел 4 „Компетентност при потребителски договори“. Според тези правила - чл.18 пор.2 - другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата, - членка, където има местоживеене потребителя. Касае се за специална компетентност по искове, основани на договори с потребители.

Според настоящия състав ответникът по делото има качеството „потребител“ по смисъла на цитирания регламент. Съгласно чл.17 пар.1 от регламента по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако: а) се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски; б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или в) във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.

В настоящия случай предмет на иска е задължение по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по който ищецът твърди да е предоставил на ответника кредит в размер на 93 879. 84 лв. за заплащане на такси за обучение в Медицински университет - гр.Пловдив и който заем ответникът се е задължил да връща на равни месечни вноски. Договорът е 3 сключен по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Разпоредбата на чл.17 ал.5 от този закон от своя страна препраща към нормите на чл.143 - чл.148 от Закона за защита на потребителите. От горното следва, че ответникът е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Налице е първата хипотеза на чл.17 пар.1 б. „б“ от Регламент 1215/2012г. - ответникът е страна по договор за заем, изплатим на вноски.

Не може да се говори и за пророгация на компетентност по смисъла на чл.25 и 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г.

Ответникът не се е явил за участие в процеса, без да оспорва компетентността на съда. Не е подал и отговор на исковата молба. С оглед на тези обстоятелства не може да се приеме, че на българският съд е учредена международна компетентност по правилото на чл,2б Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12Л2.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Ответникът е потребител, физическо лице с местоживеене в държава членка, различна от тази, в която искът е предявен. Не се установява и евентуално сключено след възникване на спора споразумение, с което страните да дерогират разпоредбите на раздел 4 от регламента, нито пък има данни за сключено споразумение по чл.119 ал.З от същия регламент.

Ето защо на основание чл.28 т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съдът служебно следва да прогласи, че не е международно компетентен да разгледа предявените с искова молба вх. № 1529б/16.05.2019г. искове на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Поради констатираната в тази връзка недопустимост на производството по делото, то следва да се прекрати. Ето защо ПОС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколното определение на съда от 14.05.2024г., с което е даден ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения иск от от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против Д. Т. Ф., **** гражданин с личен номер на чужденец **********, с адрес в Република България гр. ****, за заплащане на сумата от 123 500.33 лв., представляваща дължима главница за периода от 31.10.2022 г. до 07.06.2023 г., която главницата представлява дължима сума по сключен между страните за 4

Договор за студентски кредит № UL706 от 17.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и да се заплати възнаградителна лихва в размер на 4 673.12 лв. за периода от 31.10.2022 г. до 04.05.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 1 670.57 лв. за периода 30.11.2022 г. до 07.06.2023 г. и разходи за уведомяване в размер на 84 лв. за същия период, като недопустимо.

Определението може да се обжалва пред ПАС в 1-седмичен срок от съобщението.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5