Решение № 35 от 24.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500395 по описа за 2025 година

С Решение № 260000/13.06.2025 г. по гр. д. № 404/2020 г. Габровският окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от С. Т. С. от с. Шумата, общ. Севлиево, обл. Габрово, против Гаранционен фонд – гр. София иск с правно основание чл. 519, т. 1 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., частично предявен от 200 000 лв., вследствие смъртта на И. К. Х., настъпила в ПТП на 09.03.2020 г., около полунощ, на път GAB1165, км 4+500, в посока с. Душево – с.

Столът, общ. Севлиево, обл. Габрово, причинено от Л. Б. М. при управление на л. а.

„Нисан“, модел „Съни“, без рег. табели, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.03.2020 г. до окончателното изплащане.

Осъдил С. Т. С. да заплати на Гаранционен фонд 1 140 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца С. Т. С. чрез пълномощника адв. П. С.. Счита го за неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и на правилата на формалната логика. По делото е установено по категоричен и несъмнен начин, че между починалата и ищеца е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, и че в резултат от смъртта на пострадалата за ищеца са настъпили сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания. От показанията на разпитаните свидетели се установява, 1 че между двамата родители в последните месеци от живота на пострадалата е имало трайна и дълбока емоционална връзка. Съдът е дал вяра на част от свидетелските показания, свързани с живота на семейството на о. Крит, но тенденциозно и необосновано не е кредитирал показанията на свидетелите за фактите, установяващи отношенията им след връщането в България и след заминаването на ищеца за Англия.

Дори и да се приеме за недоказан факта на близки отношения между пострадалата и ищеца след престоя на последния в Англия, то същият е продължил само 6 м., съответно - не представлява продължителна фактическа раздяла и не води до изгубване на правото на обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Бланкетни и неясни са мотивите на съда относно заключението на съдебно-психологическата експертиза, и не става ясно дали то е послужило за формиране на вътрешното убеждение на съда за пълното отхвърляне на иска. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати на ищеца исковата сума, ведно със законната лихва и направените разноски. В съдебно заседание жалбата и въведените в нея оплаквания се поддържат от пълномощника адв.

Г. С..

В писмения си отговор ответникът Гаранционен фонд чрез адв. Н. И. заема становище за неоснователност на жалбата. Решението е правилно, мотивирано, законосъобразно, съобразено с всички събрани в хода на делото доказателства.

Изложени са съображения по оплакванията в жалбата. Моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди изцяло обжалваното решение, като присъди в полза на фонда разноски за въззивната инстанция. Становището се поддържа в съдебно заседание от пълномощника адв. Ст. Н..

Третото лице Л. Б. М. – помагач на страната на ответника, не се явява и не заема становище.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Ищецът С. Т. С. е предявил против Гаранционен фонд – гр. София иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. частично от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат от смъртта на И. К. Х. – негова фактическа съжителка, настъпила при ПТП на 08.03.2020 г., около полунощ, на път GAB № 1165, км 4+500 в землището на с. Душево, общ. Севлиево, причинено от Л. Б. М. при управление на л. а. марка „Нисан“, модел „Съни“, без регистрационни номера, за който няма сключена 2 задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че пострадалата е негова фактическа съжителка и майка на сина му. Инцидентът отнел по жесток и нелеп начин най-скъпия му човек. Живели заедно, работили в Гърция, били си уредили живота там.

Били неразделни и се подкрепяли. Плод на любовта им е детето им С.. Заминал на работа в Англия, за да осигури прехраната на семейството. След смъртта на И. се върнал незабавно в България, за да присъства на погребението и да се грижи за сина си. Изпитва мъка, самота, отчаяние, заспива трудно, няма желание да общува с хора.

В писмения си отговор ответникът Гаранционен фонд е оспорил изцяло иска с аргумент, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за вреди, настъпили в резултат от смъртта на пострадалата. Оспорил иска и по размер.

Направил възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, поради това, че е пътувала без поставен предпазен колан; съгласила се е да пътува в автомобил, знаейки, че водачът е неправоспособен и че е употребил алкохол/наркотични вещества, както и поради това, че самата тя е употребила алкохол/наркотични вещества.

Въззивният съд намира предявеният иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ за неоснователен.

Настъпването на деликта на 08.03.2020 г., виновното поведение на делинквента и причинената вреда, са безспорно установени по делото. На осн. чл. 300 от ГПК задължителна за гражданския съд е влязлата в сила Присъда № 2/23.04.2021 г. на Окръжен съд – Габрово по НОХД № 35/2021 г., с която подсъдимият Л. Б. М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020 г., около полунощ, на път GAB № - 1165, км 4+500 в землището на с. Душево, общ. Севлиево, при управление на л. а. марка „Нисан", модел „Съни", без регистрационни номера, нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, при което управляваният от него автомобил напуснал пътното платно за движение и се ударил в крайпътно дърво, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в автомобила И. К. Х., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества (амфетамин и метамфетамин) и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.“б“, пр първо във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на 9 години „лишаване от свобода“. Предвид задължителната сила на присъдата, в първоинстанционното производство не е било необходимо назначаването на автотехническа експертиза по въпросите относно механизма на ПТП (извън въпросите относно мястото, на което е пътувала пострадалата и бил ли е оборудван автомобилът с предпазни колани) и на съдебномедицинска експертиза в частта относно причините за смъртта на пострадалата.

3

Въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за вреди от смъртта на пострадалата, но по следните съображения:

С Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС е разширен кръга на лицата, които имат право на обезщетение за вреди при смърт на пострадалия, определен с Постановление № 4/61 г. на Пленума на ВС, като е прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди има лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Видно от мотивите, аргумент да се приеме, че фактическият съжител също има право на обезщетение, е естеството на отношенията му с пострадалия, които отношения по съдържание са сходни с тези на лицата, сключили брак. Посочено е, че „в практиката се срещат случаи, когато такова нескрепено с редовен брак съжителство е дълготрайно, от което са родени едно, две или повече деца“.

Като изхожда от разрешението, дадено в Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС и като отчита съвременните обществени отношения, въззивният съд приема, че право на обезщетение за вреди от смъртта на фактически съжител следва да бъде признато на онова лице, което е изградило с пострадалия здрава връзка, характеризираща се с трайна и дълбока емоционална привързаност и любов, съвместно съжителство в битов и социален план, ангажираност с общи интереси и цели – връзка, която е до такава степен сходна със съпружеската, че може да бъде приравнена на нея. Дали от съжителството е родено дете или деца, само по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че връзката между съжителите е по естеството си съпружеска връзка.

Аргумент в подкрепа на горното становище е и разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., с което е разширен кръга от лицата, които имат право на обезщетение, очертан в двете постановления на ВС. Прието е, че такова право, по изключение, имат и лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. За да се признае правото на обезщетение и по отношение на тези лица, следва да се докаже съществуването на такава връзка между лицето и пострадалия, която по своето съдържание е идентична с най-близката родствена връзка между лицата, посочени в Постановление № 4/61 г. на Пленума на ВС.

В случая от доказателствата по делото не може да се приеме, че към датата на настъпване на деликта отношенията между ищеца и пострадалата могат да бъдат определени като фактическо съжителство по смисъла на Постановление № 4

5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, а именно – като трайна, дълбока и осъзната връзка, която е идентична със семейната връзка.

От показанията на свидетелите, посочени от ищеца – П. М. М., И. В. С. и И. С.

И., се установява, че връзката между ищеца и пострадалата е започнала през 2014 г., когато тя е била на 15 години и е живяла с родителите си в Гърция. Детето се е родило след около 2 г. (на 03.08.2016 г.). Живеели заедно, работели, след раждането на детето – само ищецът. Прибрали се в България през 2018 г. (детето е било на около година и половина според свидетеля И. И., на около 2 г. според свидетеля И. С.) и заживели в къща в с. Горна Росица (на ищеца – според свидетеля М., на вуйчо му – свидетеля И.).

През 2019 г., около 6 месеца преди инцидента, ищецът заминал да работи в Англия.

Пострадалата и детето отишли да живеят при нейните родители в с. Душево. Според свидетелите двамата се обичали, разбирали се, не се карали. Ищецът се грижел за пострадалата и за детето, затова заминал за Англия, за да осигури издръжката им.

Действително, от свидетелските показания може да се направи извод, че след запознанството си, за период от около четири години, ищецът и пострадалата са съжителствали и от връзката им се е родило детето С.. За периода след това, обаче, включително и към м. март 2020 г., по делото не са събрани доказателства, че връзката е продължила и че е била със същото съдържание, поради което не може да се приеме, че към датата на инцидента ищецът и пострадалата са били във фактическо съжителство като двойка. На осн. чл. 172 от ГПК показанията на свидетелите за отношенията между двамата в този период следва да бъдат ценени предвид възможната тяхна заинтересованост, доколкото тези свидетели са роднини на ищеца – свидетелят С. – братовчед, свидетелят И. – негов вуйчо, а първият свидетел – близък приятел на ищеца. При това, съдът приема, че техните показания не кореспондират с останалите данни по делото.