Решение № 3889 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3889 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100504336 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Постъпило е жалба /л.4/, вх. в кантората на ЧСИ № 69/31.03.2026 г. по изпълнително дело /и.д./ № 103/2020 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 от длъжника по и.д. М. П. и Е. Л., с която на основание чл. 435 ГПК се обжалват начислените по изпълнителното дело такси съгласно постановление на ЧСИ от 23.03.2026 г. Посочва се, че дългът е изцяло изплатен, като това не се е случило поради работата на ЧСИ, а по постигнато споразумение с кредитора, поради което ЧСИ не следвало да си начислява такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Оспорва и останалите суми, доколкото не ставало ясно от къде изхождат и не следвало да се дължат. Евентуално възразява за прекомерност на начислените такси.

Предмет на проверка е и частна жалба № 1158/02.04.2026 г., с която се обжалва постановлението на ЧСИ от 26.03.2025 г., с която се атакува отказа на ЧСИ да прекрати делото.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ Г.Н.. Счита, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, като извънсъдебно погасяване на дълга не води до отпадане на отговорността за разноски към ЧСИ. В този смисъл сочи ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, в който се приемал общия принцип за дължимост на разноските. Цитира и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 920/2009. Намира, че е без правно значение причинната връзка между действията по изпълнителното дело и това какво е мотивирало длъжника да плати извънсъдебно.

Изпълнителното дело било образувано още през 2020 г., а плащането било 1 едва 2025 г. Такава била ситуацията и с присъединения взискател и неговото вземане. Затова не може да се направи извод, че няма връзка между предприетите действия на ЧСИ и решението да бъдат платени сумите по изпълнителния лист. Оспорва и необходимостта от допълнителна обосновка на таксите по Тарифата към ЗЧСИ. На последно място, счита, че плащане на дълга, водещо до прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато издължаването е настъпило преди образуване на ИД.

Когато е настъпило след, то тогава счита, че е приложим чл. 433, ал. 2 ГПК и приключване щяло да бъде налице единствено ако се изплатят и начислените разноски. Липсвало и искане на първоначалния взискател за прекратяване на делото. Моли жалбите да бъдат отхвърлени.

Така подадените жалби са допустими, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник срещу акт на съдебен изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК).

По частна жалба вх. № 1069/31.03.2026 г ., разгледана по същество същата е частично основателна по следните мотиви:

От изпратеното по компетентност на СГС копие на изпълнително дело № 20209230400103 по описа на ЧСИ Г.Н. (два тома), се установява, че е образувано по молба на кредитора „Юробанк България“ АД срещу длъжника Е.П. Л..

С Разпореждане, изх. № 966 от 20.02.2024 г. ЧСИ Н. конституира като длъжници по изпълнителното дело наследниците на починалия длъжник – М.

И. П. и Е. Е. Л.. С Постановление от 30.01.2025 г. ЧСИ Н., на основание чл.

429 ГПК, конституира като взискател по делото „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на мястото на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД. По реда на чл. 258 ГПК като присъединен взискател е конституирана държавата в лицето на НАП за събиране на публичните вземания към покойния длъжник и неговите наследници, а на 15.04.2025г. като присъединен взискател е конституирано „ИНТЕРНЕШЕНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД въз основа на удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК, издадено от ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, по негово изпълнително дело № 455/2017 год. /л.328,т.1/ Относно възраженията, касателно начислените такси по ТТР към ЗЧСИ:

Не могат да бъдат възприети доводите в жалбата, че такса по т.26 въобще не се дължи, защото е сторено погасяване на дълга, което не се дължало на поведението на съдебния изпълнител. На първо място, изпълнителното производство е надлежно образувано през 2020 г. по молба на взискателя и въз основа на изпълнителен титул. Като присъединен взискател е бил включен и „Интернешънъл Асет Банкс“ АД на 15.04.2026 г. Писмо от последния към ЧСИ за прекратяване на делото е постъпило на 16.03.2026 г. – почти година по-късно. С образуването на изпълнителното дело е поставено начало на принудително изпълнение, при което частният съдебен изпълнител е предприел съответните изпълнителни действия в рамките на предоставените му от закона правомощия.

2

На второ място, безспорно е, че задължението е погасено чрез плащане, извършено година по-късно, т.е. след образуване на изпълнителното производство, присъединяването на взискателя и в неговия ход. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като съгласно установената съдебна практика, плащането, извършено след започване на принудително изпълнение – независимо дали е направено пряко на взискателя или чрез ЧСИ – представлява резултат от започнатото изпълнително производство.

На трето място, твърдението на жалбоподателя, че плащането не е резултат от действията на ЧСИ, а от негово „доброволно решение“, е правно ирелевантно. Законът не поставя като условие за дължимостта на таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ наличието на причинно-следствена връзка между конкретно изпълнително действие и извършеното плащане. Достатъчно е плащането да е осъществено след образуване на изпълнителното дело, което в случая е безспорно. Следва да се отчете, че самото образуване на изпълнителното производство и съществуването му във времето създава правен и фактически натиск върху длъжника да изпълни задължението си. В този смисъл, дори при липса на интензивни изпълнителни действия, производството изпълнява своята функция и води до удовлетворяване на взискателя.

На четвърто място, съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, таксата е дължима при събиране на парично вземане, като в съдебната практика последователно се приема, че тя се дължи и когато плащането е извършено директно на взискателя след образуване на изпълнителното дело. В противен случай би се стигнало до неоснователно заобикаляне на тарифата и лишаване на ЧСИ от възнаграждение за започнатото и проведено производство.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че постановлението на ЧСИ било незаконосъобразно поради липса на конкретизация на начислените такси, тъй като били посочени единствено като точки от Тарифата.

Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ съдържа изчерпателно и ясно определени хипотези на дължимите такси, като всяка точка от тарифата съответства на конкретно изпълнително действие или резултат. Посочването на съответната точка от тарифата представлява достатъчна индивидуализация на основанието за начисляване на таксата, доколкото самата тарифа има нормативен характер и е общодостъпна.

На следващо място, изпълнителното производство е формализирано и се развива по строго установени правила, при които извършените действия са обективирани в материалите по делото. Длъжникът разполага с възможност да се запознае с цялото изпълнително дело, включително с конкретните действия, за които са начислени съответните такси. В този смисъл не може да се приеме, че правото му на защита е било ограничено.

Отправено е и възражение срещу всяка от посочените такси, поконкретно прекомерност на нейния размер, поради което съдът се запозна с материалите, предоставени от ЧСИ и стигна до следните изводи:

3

Атакувано е постановление на ЧСИ от 23.03.2026 г., с което ЧСИ е прекратил изпълнителното дело по отношение на присъединен взискател „Интернешънъл Асет Банк“ АД, като е възложил всички такси по събиране на вземането за този взискател да останат за длъжника, като същите са:

Т. 26 ТТРЗЧСИ – 2068.62 евро без ДДС; - такса върху събраната сума Т. 20 ТТРЗЧСИ – 541.82 евро без ДДС; - за опис на имущество Т. 5 ТТРЗЧСИ – 225.02 евро без ДДС; - за изготвяне и връчване на книжа Т. 31 ТТРЗЧСИ – 210.31 евро без ДДС. – допълнителни разходи Общо 3045.76 евро без ДДС или 3654.91 евро с ДДС.

На първо място, посочената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата, настоящият съдебен състав споделя практиката, че при изчисление на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не следва да се включват вземания на взискателя, възникнали извън посочените в изпълнителния лист.

/в този смисъл Решение № 6665 от 05.11.2025 г. по възз. гр. д. № 5840/2025 г. на СГС, Решение № 6045 от 08.10.2025 г. по възз. гр. д. № 9872/2025 г. на СГС, Решение № 5726 от 18.09.2025 г. по възз. гр. д. № 6353/2025 г. на СГС и др./.

Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Така видно от удостоверение по реда на чл. 456 ГПК /л.329/, съобразно което взискателят е бил присъединен, същият е имал вземане в размер от 35 000 лв. главница, както и лихва в размер на 30 528.25 лв. Или общо 33 504.06 евро. При съобразяване на тези суми и пресмятане на таксата по т. 26, то същата възлиза в размер от 1 963,95 евро, а не начислените от ЧСИ 2068.62 евро без ДДС. Постановлението в тази част следва да бъде изменено.

На следващо място, предвидената такса по т. 5 от Тарифата, а именно за изготвяне на книжа и тяхното връчване съдът констатира, че по делото се намират редица връчени книжа, като след всяко от тях е изготвяна сметка и фактура в размер на 10.23 евро, което се равнява на 20 лв., каквато е и минимално предвидената такса за извършване на това действие от ЧСИ и същата е съобразена с т.5 от ТТР към ЗЧСИ, поради което не е налице прекомерност на така събраната такса.

Що се касае до предвидената такса по т. 20, същата е начислена за извършване на опис на недвижими имущества, съдът констатира, че пазарната оценка на недвижимия имот е в размер на 108 300 евро /л.361, т. 1/.

Тази сума следва да бъде съобразена и с стойността на вземането, като се вземе по-малката от двете и се съобрази, че такса по т. 20 от тарифата се дължи за 1/5 от стойността на по-малката сума. Взимайки предвид това съдът констатира, че по-малката сума е стойността на вземането, която е в размер на 33 508,64 евро. 1,5 на сто от тази сума е се равнява на 502,63 евро без ДДС, поради което и постановлението на ЧСИ в тази част следва да бъде изменено, доколкото ЧСИ е начислил 541.82 евро.

4

Относно таксата по т. 31 от ТР на ЗЧСИ, съдебният изпълнител е начислил такава в общ размер на 210.31 евро без ДДС. Към приложеното за съда копие на изпълнителното дело не са налице доказателства за извършване на разноски от ЧСИ по т. 31 от Тарифата. Липсва начисляване на такава такса в сметките, респективно фактурите, съпровождащи действията на ЧСИ.

Такава сума единствено фигурира към последната обща представена сметка, като тя е посочена в общ размер, но съдът не може да изведе нейното основание по представените документи в изпълнителното производство. По тези съображения не се явява доказано извършването на действия от съдебния изпълнител, които да обосноват начисляване на таксата по т. 31 от Тарифата, обективирана и в атакуваното постановление, в която част последното следва да бъде отменено.

Като взе предвид всичко гореизложени намира, че относно постановление на ЧСИ от 23.03.2026 в частта, касаеща възложените в тежест на длъжниците такси, атакувано с частна жалба вх. № 1069/31.03.2026 г. следва да бъде изменено за таксата по т. 20 и т.26 от Тарифата, а за таксата по т.31 отменено, а в останалата част потвърдено, а именно за такса по т.5.

По частна жалба вх.№ 1158/02.04.2026 г., атакуваща постановление на ЧСИ от 26.03.2026 г., с което е отказано да прекрати изпълнителното дело, съдът намира следното:

Изтъкнатите съображения от длъжниците за извънсъдебно плащане на дълга към взискателя в рамките на висящия изпълнителен процес не е основание за прекратяване на изпълнителното производство. Плащането на дълга е основание за прекратяване на изпълнителното производство единствено, когато е извършено преди образуването на изпълнителното дело чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Плащането на дълга след образуване на изпълнителното производство не е предвидено в процесуалния закон като основание за неговото прекратяване, тъй като, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, то е основание за приключването на изпълнението, но това предполага да бъдат внесени и дължимите разноски по изпълнението, което в конкретния случай не е сторено от длъжниците, доколкото са налице начислени от ЧСИ такси са удовлетворяване на взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Липсват доказателства тези такси да са заплатени или атакувани и отменени, поради което настоящия съд приема, че същите са дължими. С оглед тези съображения изложените от ЧСИ мотиви се явяват правилни. Още повече на л. 393, т. 1 от приложеното за съда дело липсва изявление на взискателя за прекратяване на делото, а единствено посочване, че неговата претенция е удовлетворена, като е извършено плащане към него. По-нататък изрично се сочи, че това плащане не покрива таксите към ЧСИ. Съдебният изпълнител е съобразил молбата с искане за прекратяване, подадена от „ИНТЕРНЕШЕНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, като е прекратил производството спрямо него, но същото оставя висящо за останалите присъединени взискатели. Съдът констатира и молба, подадена от „Фронтекс“ АД /л.665-л.669/, в която изрично се сочи, че делото следва да бъде прекратено само след заплащане на дължимите такси и 5 разноски по изпълнението, тоест не съдържа пряко сезиране на съдебният изпълнител с искане делото да бъде прекратено.