Определение № 1896 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1896 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500615 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 14899/23.02.2026г. / вх.

No на ВРС/ от В. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***************, срещу Определение № 2821 / 18.02.2026г., постановено по гр. дело № 9156 / 2024г. на Варненски районен съд, 18 –ти състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 93401/07.11.2025г., уточнена с молба вх.

№ 3808/16.01.2026г. за изменение на Решение № 3895/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 9156/2024г. по описа на ВРС, в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Подробно цитира практика на СЕС, като обобщава, че ВРС не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и по-конкретно не е преценил положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и чисто административнотехническата дейност за организиране на делото, за която решаващият съд е подпомаган от административен персонал, докато адвокатът или извършва тази дейност сам, или калкулира във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител/респективно служители.В адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури толкова 1 приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот. Възразява, че ако в адвокатурата започнат да се присъждат по-ниски възнаграждения от тези в съдебната система, то логично в адвокатурата никога повече няма да бъдат стимулирани да се включат юристи с високи морални и професионални качества, а адвокатската дейност ще се осъществява от посредствени юристи, което ще доведе до загуба на доверието в правосъдието, вкл. и в съдебната система и в самите съдилища. Минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат така уредени и присъждани, че да не допускат адвокатите да бъдат демотивирани да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. В противен случай един огромен процент от българското население ще остане без правна защита на своите права и законни интереси, тъй като адвокатите, вкл. особените представители, няма да предлагат своите услуги на подобни лица, тъй като ще знаят, че трудът им меко казано няма да бъде оценен подобаващо от съда, който се произнася по делото. Освен това адвокатите няма да бъдат стимулирани да осъществяват качествено работата си заради ниските нива на заплащане.

Подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение ще има като ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база найниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 101 ДФЕС. Моли за отмяна на обжалваното определение и да му се присъди възнаграждения в претендирания размер от 960 лв. с ДДС.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. По отношение на присъдените в полза на ищеца разноски, сочи, че такива не му се дължат, тъй като се касаело за злоупотреба с право. Сочи, че били заведени няколко дела гр.д.№9160/24 г., гр.д.№9162/24 г., гр.д.№10189/24 г., гр.д.№9156/24 г. пред Районен съд – гр.

Варна, които макар и да касаят отделни правоотношения, то е налице пълен идентитет на страните, на оспорените клаузи от идентичните договори, на обстоятелствата, на които се основават исковете, на доказателствените искания и на петитумите. Посочва практика на различни съдилища съгласно която въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да 2 бъдат оставени без уважение. В условията на евентуалност твърди и че присъденото адвокатско възнаграждение следва да е съобразено със спецификата на спора. Исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, предвид това не се дължат разноски и по двете претенции. Предвид това, дори и двата иска на ищеца да бъдат уважени, то възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие следва да бъде присъдено на база общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно. Отправя и доказателствени искания. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от В.

И. И., ЕГН **********, от ***************, срещу „Стик - кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предявени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и предявен в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предмет на установителните искове е Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 965583/25.06.2023 г., сключен между страните за сумата от 400 лв., а цената на осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е 34 лв.

Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се сключва в хипотезата на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

В срока по ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се сочи, че претенцията е неоснователна, като са изложени подробни доводи в тази насока.

С писмено становище от 24.09.2024г. ищцата, чрез адв. А. Д. е депозирала писмено становище по отговора на исковата молба.

С определение No 172 / 07.01.2025г. е изготвен проект за доклад и производството е насрочено за разглеждане в осз на 07.03.2025г.

Ищцата, чрез адв. Д. е депозирала писмено становище на 24.02.2025г. и на 28.02.2025г., с които поддържа исковата молба и прилага списък с 3 разноски, като претендира за всеки от исковете /общо три на брой/ по 480 лв. с ДДС. Отправя доказателствени искания. Ответникът в писмено становище от 27.02.2025г. е посочил, че поддържа отговора на исковата молба, представя списък с разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адв.Д..

В проведеното на 07.03.2025г. осз страните не се явяват и не се представляват, като са докладвани писмените им становища. ВРС е допуснал изготвянето на СЧЕ и е оставил без уважение друго доказателствено искане на ищеца. Делото е отложено за 30.05.2025г.

Депозитът е заплатен от ищцата заключението на вещото лице С. е изготвено. своевременно и съответно

На 21.05.2025г. вещото лице, както и ищцата по делото депозират молби, с които молят производството да бъде отложено. Молбата на ищцата се мотивира с невъзможността вещото лице да се яви за изслушването. Към молбата й е приложен идентичен списък с разноски и доказателства за регистрацията по ДДС на адв. Д..

ВРС е уважил молбите на ищцата и вещото лице, като в проведеното на 30.05.2025г. заседание, производството е отложено за 03.10.2025г.

Страните са депозирали писмени молби, с които са изразили становище по заключението и са претендирали разноски по представени списъци. .

В рамките на проведеното на 03.10.2025г. осз, страните не са се явили и не се представляват, като са докладвани писмените им молби, изслушано е и прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания.

С постановеното по делото Решение No 3895 / 03.11.2025г., ВРС е прогласил за нищожен, поради противоречието му със закона, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 965583/25.06.2023 г., на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по иска на В. И. И., ЕГН **********, от ***************, срещу „Стик - кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б и осъдил „Стик - кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да заплати на В. И. И., ЕГН **********, от ***************, сумата от 34 /тридесет и четири/ лева, платена без основание по Договор за потребителски кредит предоставен от 4 разстояние № 965583/25.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД С решението си ВРС е присъдил разноски в полза на ищцата, като определеното на адв.Д. възнаграждение е в размер на 400лв., след като ВРС е съобразил, че по делото липсва правна и фактическа сложност.

С молба от 07.11.2025г., депозирана в срока за обжалване на решението, уточнена с молба от 16.01.2026г., ищцата, чрез адв. Д. е отправила искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъдено цялото претендирано от адв. Д. възнаграждение в размер на 960лв., от които за всеки от уважените искове по 480 лв. с вкл. ДДС.

В отговор на молбата, ответникът възразява и излага идентични доводи с тези по отговора на настоящата частна жалба.

С обжалваното определение, ВРС е оставил без уважение молбата на ищцата.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай, претенцията на ищцата е изцяло уважена, поради което й се следват разноските.

Ищцата, действаща чрез адв. Д. е отправила своевременно искането си за присъждане на разноски, като е представила и списък. По отношение на адвокатското възнаграждение, което се претендира по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., е представен договор за правна защита и съдействие, в който е изрично посочено, че защитата е безплатна при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата, ведно с пълномощно към него. Въпреки че не е задължен, доколкото в случая, съдът определя размера на адвокатското възнаграждение, адв. Д. е посочил в списъка, че претендира по 480 лв. с вкл. ДДС за всеки един 5 от предявените искове.

От ответната страна е направено възражение за прекомерност, което се поддържа и в настоящата частна жалба. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК е изяснено в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е указано, че то се свежда до преценка съотношението на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки случай – например наличие на задължителна практика, разрешаваща основни спорни въпроси предопределя по- ниска степен на сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът следва да намали договорения адвокатски хонорар или да определи такъв съобразно констатираното от него, под размерите по наредбата по чл. 36 от ЗАдв. Във всички случаи, обаче, съдът се съобразява и с нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв. и изискването за справедлив и обоснован размер на присъжданите разноски за адв.хонорар. Единствено като помощен критерий, относим към пазарните нива на адв.услуги, съдът преценява материалния интерес по спора.