Определение № 78 от 08.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502632 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 414а вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от М. А. П., ЕГН **********, с адрес:

***********, чрез пълн. адв. Д. В., против разпореждане № 40481/27.10.2025г. на ВРС по гр.д.№ 910/2025г., в частта, с която на основание чл.414а от ГПК не е прието възражението по чл. 414а ГПК на длъжника срещу заповед за изпълнение № 1227/07.03.2025г., издадена по ч.гр. дело № 910 по описа на ВРС за 2025г., образувано по заявление на кредитора „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” №1, за следните суми:

- 586,98 лева - представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 29.12.2023 г. до 03.07.2024 г., по договор системен партиден № М529284З, като част от договор, идентифициран с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;

- 99,96 лева - неплатени суми за устройство на изплащане по договор системен партиден № М5292843, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;

- 577,31 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден № М529284З, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане (платена е сумата от 215,82 лв.);

1

- 50,11 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата от 586,98 лева, за периода от 24.01.2024 г. до 16.01.2025 г.;

- 9,95 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата от 99,96 лева, за периода от 09.01.2024 г. до 16.01.2025 г.;

- 55,96 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата от 793,13 лева, за периода от 24.01.2024 г. до 16.01.2025 г.;

- 2,67 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата от 26,85 лева, за периода от 09.01.2024 г. до 16.01.2025 г. ;

- 25,00 лева - държавна такса и

- 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на разпореждането, като се твърди, че не е доказано наличието на валидно облигационно правоотношение по процесните договори, както и че претендираните неустойки се прекомерни и противоречат на принципа на добросъвестност. Сочи се също че съдът не е взел предвид плащането от 04.09.2025г., не е доказан размера на вземането, лихвата за забава е начислена върху спорни суми и липсва реално уведомяване на длъжника за прекратяване на договорите. Твърди се, че съдът не е обосновал извода си за дължимост на част от вземанията. Моли да бъде отменено постановеното определение в обжалваната част.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано въз основа на заявление вх.

№7218/24.01.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 срещу М. А. П., ЕГН **********. По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1227/07.03.2025 г., с която в полза на кредитора „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, въз основа на заявление против длъжника М. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***********, са присъдени следните суми:

- 586,98 лева – представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 29.12.2023 г. до 03.07.2024 г., по договор системен партиден № М5292843, като част от договор, идентифициран с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;

- 50,11 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 586,98 лева, за периода от 24.01.2024 г. до 16.01.2025 г.;

- 99,96 лева – неплатени суми за устройство на изплащане по договор системен партиден № М5292843, като част от рамков договор, идентифициран 2 с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;

- 9,95 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 99,96 лева, за периода от 09.01.2024 г. до 16.01.2025 г.;

- 793,13 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден № М5292843, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;

- 55,96 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 793,13 лева, за периода от 24.01.2024 г. до 16.01.2025 г.;

- 26,85 лева – представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 29.12.2023 г. до 23.01.2024 г., по договор системен партиден № М5605611, като част от договор, идентифициран с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;

- 2,67 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 26,85 лева, за периода от 09.01.2024 г. до 16.01.2025 г.;

- 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 11.03.2025г., който с възражение по чл.414а ГПК, депозирано по делото в рамките на преклузивния срок и уточнено с молби от 02.05.2025 г., 14.05.2025 г., 02.06.2025 г. и 23.06.2025 г. твърди, че е заплатил присъдените суми.

С разпоредбата на чл. 414а, ал. 1 ГПК е предвидена възможността длъжникът да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като към възражението следва да приложи доказателства за изпълнението. Съгласно разпоредбата на ал. 2, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази също, че не дължи разноски за производството. Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, съгласно чл. 414а, ал. 4, изр. 1 ГПК . Ако становище е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище - чл. 414а, ал. 4, изр.

2 ГПК.

В настоящия случай в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, което в последващите три уточнителни молби е изяснено като представляващо възражение по чл.414а от ГПК, а именно за извършено плащане от длъжника на част от претендираните суми, в 3 потвърждение на което са представени преводни нареждания.

В рамките на предоставения на основание чл.414а, ал.3 ГПК тридневен срок е постъпило становище от кредитора, в което е изложено, че се признава направено плащане от длъжника в общ размер на 139,23 лв. След уточнение с две поредни молби е изяснено, че с платената сума са погасени задължения за неустойки /22,01 лв. по фактура 654381268, 57,35 лв. по фактура 655151130 и 33,02 лв. по фактура 654381269/, както и 26,85 лв. за предоставени услуги по месечна фактура 478597463. Моли да му бъде издаден изпълнителен лист за оставащите непогасени суми в размер на 1367,69 лв., включващи 586,98 лв. неплатени суми за предоставени далекосъобщителни услуги, 99,96 лв. неплатени суми по договор за продажба на изплащане, 577,31 лв. неустойки, 118,69 лв. мораторна лихва, вкл. 50,11 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 586,98 лева, за периода от 24.01.2024 г. до 16.01.2025 г., 9,95 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 99,96 лева, за периода от 09.01.2024 г. до 16.01.2025 г., 55,96 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 793,13 лева, за периода от 24.01.2024 г. до 16.01.2025 г., 2,67 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 26,85 лева, за периода от 09.01.2024 г. до 16.01.2025 г., както и съдебно-деловодни разноски, вкл. 25 лв. държавна такса 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така представените доказателства за плащане и съобразявайки становището на кредитора за начина, по който вземанията са били погасени, първоинстанционният съд правилно е изчислил вземанията, за които не е доказано плащане и съответно за тях възражението по чл.414а от ГПК не е прието. Липсва основание да се приеме друг начин на погасяване, доколкото такъв не се твърди от длъжника и не е посочен в платежните документи, представени към уточнителните молби във връзка с възражението по чл.414а от ГПК.

Що се касае до изложените в частната жалба възражения за липса на облигационно правоотношение, за неравноправност на договорни клаузи и други възражения по основание на вземането, те са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство. Длъжникът след многократни уточнения е посочил изрично с молба от 14.05.2025г., че подаденото от него възражение е по чл.414а от ГПК, а именно за заплащане на част от претендираните суми. Съобразно това уточнение в хипотезата на чл.414а от ГПК съдът се е произнесъл по въпроса за извършеното плащане, а именно каква част от претендираните вземания е погасена. В хипотезата на подадено възражение по чл.414а от ГПК не се разглеждат оспорвания относно основанието на вземането.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от М. А. П., ЕГН

**********, с адрес: ***********, чрез пълн. адв. Д. В., против разпореждане 4

№ 40481/27.10.2025г. на ВРС по гр.д.№ 910/2025г., в частта, с която на основание чл.414а от ГПК не е прието възражението по чл. 414а ГПК на длъжника срещу заповед за изпълнение № 1227/07.03.2025г., издадена по ч.гр. дело № 910 по описа на ВРС за 2025г., образувано по заявление на кредитора „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” №1, за следните суми:

- 586,98 лева - представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 29.12.2023 г. до 03.07.2024 г., по договор системен партиден № М529284З, като част от договор, идентифициран с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;

- 99,96 лева - неплатени суми за устройство на изплащане по договор системен партиден № М5292843, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 504894271, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 21.01.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;