Решение № 165 от 17.09.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Разград, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.ова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Анелия М. Й.ова Въззивно гражданско дело № 20233300500289 по описа за 2023 година

Производство е по чл. 251 от ГПК.

С постановено по настоящето дело решение № 194/28.11.2023 г. по въззивна жалба на В. М. П., подадена чрез пълномощник е отменено първоинстанционното решение на Районен съд – Кубрат № 99 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 58/2023 г., в частта, с която е прекратено производството по предявения от В. М. П. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ – АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди частично 500.00 лева, от общо претендирани 1 500.00 лева и делото е върнато в тази част на Кубратския районен съд за продължаване на производството.

С молба вх. № 2386/15.07.2024 г. В. М. П., чрез своя процесуален представител е поискал от Окръжен съд - Разград да извърши тълкуване на въззивното решение. Поддържа се в молбата, че възниква неяснота дали с въззивното решение се отменя първоинстанционното решение в частта му за разноските, с която П. е осъден да заплати сумата от 150 лева за разноски по делото по отношение на прекратената искова претенция.

Излага съображения, че присъдените на ответника разноски в размер на 150 лева за прекратената искова претенция следва да се считат също за отменени. Сочи, че под страх от принудително изпълнение, доколкото ответникът е заявил, че ще поиска издаване на изпълнителен лист за присъдените му разноски за прекратената искова претенция, както и по указания на първоинстанционния съд, дадени му в производство по чл. 248 от ГПК е инициирал настоящото производство по чл. 251 от ГПК.

Ответната страна ЗД „Евроинс“ АД не е взела становище по молбата.

Съдът намира, че не е необходимо страните да бъдат призовани за провеждане на открито съдебно заседание.

Съдът след като съобрази с изложените в молбата доводи, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна по 1 следните съображения:

Тълкуването по чл.251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в сила актове, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Мотивите на акта, дори и да са неясни, не подлежат на тълкуване. В производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон /в този смисъл решения по т. д. № 2815/2017 г., ТК, ІІ т. о., гр. д. № 3921/2014 г. ІІ г. о., гр. д. № 3099/2020 г. на ІІ г. о., гр. д. № 1308/2021 г. на ІІІ г. о/. По реда по чл. 251 ГПК не е възможно и даването на отговор на поставени общи въпроси. В случая постановеният от съда диспозитив, с който се отменя решение № 99/14.07.2023 г. по гр.д. № 58/2023 г. по описа на РС – Кубрат, в частта, с която производството по предявения от В. П. срещу застрахователното дружество иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – частично 500 лева от общо претендирани 1500 лева е било прекратено, очевидно е неясен, предвид изразеното от страните неразбиране, каквото впрочем е и становището на първоинстанционния съд, обективирано в постановения от него акт в производство по чл. 248 от ГПК, с което е насърчил молителя да инициира настоящото производство за тълкуване на постановения въззивен акт.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК право на разноски възниква за ответника при прекратяване на производството поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В настоящия случай първоинстанционният съд със своето решение № 99/14.07.2023 г., постановено по гр.д. № 58/2023 г. по описа на РС – Кубрат е прекратил производството по предявения от ищеца срещу застрахователното дружество иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – частично 500 лева от общо претендирани 1500 лева, като на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е възложил в тежест на ищеца да заплати сторените от ответника разноски по отношение на прекратената искова претенция в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението в частта за разноските има характер на определение и следва съдбата на главния иск. В конкретния случай решението на първостепенния съд в частта, с която е прекратено производството по предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е било отменено от въззивната инстанция и делото е върнато в тази част за продължаване на производството, с което е била възстановена висящността на производството пред първоинстанцинния съд. Това от своя страна е довело до отпадане на основанието за възлагане на сторените от ответника разноски по отношение на прекратената искова претенция в тежест на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК. Поради тази причина, първоинстанционният съд със своя краен съдебен акт при разглеждане на делото по отношение на иска за неимуществени вреди се е произнесъл наново по въпроса за разноските. Следва да бъде добавено, че постановеният въззивен съдебен акт, с който е отменено първоинстанционното решение в обжалваната част е абсолютна пречка за 2 влизането му в сила, включително и в частта му за разноските, поради което и не може да се счита за годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че на основание чл. 251 от ГПК следва да бъде допуснато тълкуване на решение № 194/28.11.2023 г. по в.гр.д. № 289/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград в следния смисъл: обжалваното решение № 99 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 58/2023 г. на Районен съд - Кубрат е отменено в частта, с която е прекратено производството по предявения от В. М. П. срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – частично 500 лева, от общо претендирани 1500 лева, включително и в частта, с която В. П. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени разноски – юрисконсулстко възнаграждение по отношение на прекратената искова претенция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

По изложените съображения Окръжен съд – Разград

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 251 ГПК тълкуване на Решение № 194 От 28.11.2023 Г. по в. гр. д. № 289/2023 г. на Окръжен съд – Разград в следния смисъл: Обжалваното решение № 99 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 58/2023 г. на Районен съд - Кубрат е отменено в частта, с която е прекратено производството по предявения от В. М. П. срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – частично 500 лева, от общо претендирани 1500 лева, включително и в частта, с която В. П. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени разноски – юрисконсулстко възнаграждение по отношение на прекратената искова претенция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 251, ал. 5 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3