Решение № 3422 от 02.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3422 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330122297 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 и адрес гр. София, „бул. България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет.7, против А. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.*** № **, с която по реда на чл.

422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 759, 32 лв. – главница, представляваща получена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № **** г. и сумата от 378, 70 лв. – обезщетение за забава за период от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 15.08.2019 г. до 29.10.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2024 г., до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9647/15.11.2024 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 18271/2024 г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит **** г., по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 2500 лева, при срок на кредита- 24 месеца, ГПР 49,89 %, ГЛП- 47,17 % и обща дължима сума по кредита 3709,20 лв. Посочват се и параметрите по закупен пакет от допълнителни услуги в размери, както следва: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 3001,20 лева и размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 125,05 лв. Твърди се, че ответникът не е възстановил сумата, която е получил от ищеца, като към дата на депозиране на исковата молба ответникът дължи остатъка от получена сума в размер от 759,32 лв.

Посочва се, че с влязло в сила решение по гр. д. № 7610/2021 г. по описа на РС – Пловдив по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, в който случай на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане на чистата стойност на главницата.

Твърди се, че на **** г. след влизане в сила на решението, с което е прието, че поради недействителност на договора за кредит на ответника на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да се 1 възстановят платените суми над дължимата главница, както следва: сумата от 615 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 1125,45 лв. по пакет от допълнителни услуги.

Преди образуване на гр. д. № 7610/2021 г. се посочва, че ответникът е заплатил обща сума в размер на 2500 лв. Тъй като на ответника е възставена сумата от общо 1740,45 лв., то ищецът счита, че ответникът дължи връщане на тази сума за погасяване на главницата, тъй като реално по кредита е внесана сумата от 759,55 лв. за погасяване на главницата.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК ищецът е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 759,32 лв., но не е посочил, че същата представлява частична претенция, поради и което предявеният осъдителен иск за остатъчната сума до пълния размер от 1740,45 лв., а именно: за сумата от 981,13 лв. е приет за недопустим от настоящия съд с влязло в сила определение и производството е прекратено.

Освен главница се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на поканата покана за връщане на заемната сума до **** г.

Ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. На първо място прави възражение за погасяване по давност на претенциите. В тази връзка се посочва, че с обявяването на договора за недействителен, той се счита за такъв от датата на сключването му, от който момент се твърди, че започва да тече срока на погасителна давност.

Твърди се недължимост на сумата от 759,32 лв. - главница, поради признание от самия ищец в исковата молба, че цялата главница е заплатена.

Излагат се обстоятелства за недействителност на договора за кредит и на отделните клаузи, касаещи договорна възнаградителна лихва и пакет услуги. Счита договорът за кредит за недействителен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, като сочи, че отразеният ГПР не е действителен.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че процесният договор е прогласен за недействителен в мотивите с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 7610/2021 г., както и че ищецът в настоящото производство е платил на ответника сумата от общо 1740,50 лв. в изпълнение на посоченото решение.

Спорният по делото въпрос касае от една страна приложението на погасителната давност към претенцията за чистата стойност по кредита и от друга страна дължи ли се лихва за забава при обявен за недействителен договор за кредит при заявена претенция по чл. 23 ЗПК.

Ответникът поддържа, че претенциите на ищеца са погасени по давност, тъй като давността е започнала да тече от момента на предоставяне на сумата по кредита през **** г., респ. към момента на образуване на заповедното производство е била изтекла. Настоящият съдебен състав намира това възражение за изцяло неоснователно. Съдът намира, че до влизането в сила на съдебното решение, с което се отрича валидността на договора за кредит, страните са се намирали в облигационни отношения, черпени от валиден договор. За кредитора е съществувала правна и обективна пречка да претендира връщане на сумите на извъндоговорно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, респ. чл. 23 от ЗПК, тъй като всяка такава претенция би била отхвърлена като предявена без правен интерес поради наличието на подписан действащ договор и действащ погасителен план. До момента на съдебното установяване на недейстивтелността, вземането на ищеца за чистата стойност на кредита не е било изискуемо на извъндоговорно основание. Претенция по чл. 23 от ЗПК има специален характер и съставлява законова модификация на облигационната връзка, а не нейното пълно заличаване с обратна сила, каквото настъпва при общата нищожност по ЗЗД.

Тъй като правото на кредитора да иска обратно чистата стойност на главницата 2 възниква едва след като договорното основание бъде окончателно отречено по съдебен ред, началният момент на 5-годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е датата на влизане в сила на съдебното решение по предходното дело. Тъй като от тази дата до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК петгодишният срок не е изтекъл, вземането за чистата главница не е погасено по давност и искът в тази му част се явява основателен.

В допълнение на горното съдът намира за необходимо да обърне внимание, че според СЕС погасителната давност по искове на потребители за възстановяване на суми не може да тече, преди те да узнаят за недействителността. По настоящият иск, макар предявен от дружеството кредитодател, следва по аналогия да се приложи това фундаментално правило, че давността не тече за лице, което е в обективна невъзможност да предяви иска си, доколкото не са налице основанията за това.

Както стана ясно по-горе, съгласно императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази разпоредба изключва дължимостта на каквито и да е възнаграждения, такси, но и на всички санкционни или обезщетителни вземания, произтичащи от неизпълнението на недействителния договор. След като договорът не съществува в правния мир, потребителят не може да изпадне в забава по смисъла на договорните клаузи. Той дължи връщане на главницата не на договорно основание (поради настъпила предсрочна изискуемост), а на извъндоговорно такова — по правилата на неоснователното обогатяване. Следователно, претенцията за мораторна лихва е изцяло неоснователна. Потребителят дължи единствено законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, страните имат право на разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от претенциите.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 104 ,81 евро /като юрисконсултското възнаграждение извън платената държавна такса е определено от съда/, от които съразмерно му се следват 69,93 евро. Ответникът е представляван както в заповедното, така и в настоящото производство от адв. К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съобразявайки практиката на ВКС и СЕС, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност съдът намира, че дължимото възнаграждение за заповедното производство възлиза на 102,26 евро, а за настоящото исково – 204, 52 евро. Редуцирано, възнаграждение за заповедното производство възлиза на на 34,03 евро.

В исковото производство ищецът е направил разноски от 145,56 евро /като извън платената държавна такса съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразявайки ниската фактическа и правна сложност на делото/, като съразмерно с уважения иск му се следват 97,12 евро. Съобразявайки горните мотиви съдът определи адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника в размер на 204,52 евро, като редуцирано възлиза на 68,06 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 и А. А. И., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 388,23 евро /759,32 лв., представляваща чиста стойност по Договор за потребителски кредит № **** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9647/15.11.2024 г. по ч. гр. д. № 18721/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, 3

КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер 193,63 евро /378, 70 лв./, представляваща обезщетение за забава за период от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 15.08.2019 г. до 29.10.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, сумата в размер на 69,93 евро, представляваща разноски в настоящото производството, съразмерно на уважената част от исковите претенции, и сумата в размер на 97,12 евро, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 18721/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 да заплати на адв. К. сумата в размер 102,09 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 18721/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4