Решение № 38 от 28.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Мария П. Петрова

Елена Р. Арнаучкова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева в присъствието на прокурора Добринка Любомирова Калчева (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско дело № 20215000500212 по описа за 2021 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 260194/12.02.2021г., постановено по гр.д.№ 1526/2020г. по описа на ОС Пловдив, се осъжда П. Р. Б. да заплати на Р. ИВ. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:

***, адв.Е.Н., обезщетение за репариране на претърпени неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство по НОХД № 7879/2015г. по описа на СРС по повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, в размер на сумата от 3000( три хиляди лева) , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2018г. до окончателното изплащане, а за разликата до претендирания размер от 40 000лв. искът се отхвърля, поради недоказаност на реалното претърпяване на част от твърдените вреди, поради липса на пряка причинна връзка на доказани като претърпени вреди с проведеното от ответника срещу ищеца наказателно производство и поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливост, както и обезщетение за репариране на имуществени вреди на същото основание в размер на сумата от 1200( хиляда и двеста лева), ведно със законната лихва от 13.03.2018г. до окончателното изплащане и 233.69 ( двеста тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) разноски в производството, от които 13.50лв. – за заплатена държавна такса в пълен размер и 220.19лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

1

Срещу Решение № 260194/12.02.2021г., постановено по гр.д.№ 1526/2020г. по описа на ОС Пловдив, са постъпили както следва: 1) въззивна жалба, вх.№ 267280/01.03.2021г., подадена от ПРБ, в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2018г. до окончателното изплащане, и 2) въззивна жалба, вх.№ 268814/12.03.2021г., подадена от Р.Н., чрез адв.Е.Н., в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за репариране на неимуществени вреди за размера над 3 000лв. до 40 000лв.

С постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 268816/12.03.20121г., от Р.Н., чрез адв.Е.Н., жалбата на ПРБ се оспорва.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ПРБ на жалбата на Р.Н..

Постъпилите въззивни жалби са допустими, като подадени от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване на решението в съответните неблагоприятни части, в законния срок, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи от жалбите за отговор до насрещната въззиваема страна, поради което се поставят на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията и, като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение и дейността по разрешаване на поставения материално-правен спор, приема следното:

Производството пред съда е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 20342/20.07.2020г., подадена от ищец Р. ИВ. Н., ЕГН **********, срещу ответник П. Р. Б..

В ИМ са били въведени следните твърдения:Ищецът Р. ИВ. Н., ЕГН **********, бил български гражданин, търговец по професия, собственик и управител на „П. Т. А.“ ЕООД.На 19.12.2014г. Срещу него, след отделянето на материали от прекратено наказателно производство № ***/2011г. по описа на *** РУП на МВР - ***, било образувано досъдебно производство по чл.206, ал.1 от НК- за това, че противозаконно присвоил чужда движима вещ, лизингов автомобил „ С.В.“, на 25.03.2015г. бил привлечен в качеството на обвиняем и му била взета мярка за неотклонение/МНО „подписка“, а на 14.05.2015г. срещу него бил изготвен обвинителен акт, който бил внесен в съда на 19.05.2015г., проведени били 10 съдебни заседания на първа инстанция и едно съдебно заседание пред въззивна инстанция, като наказателното производство срещу ищеца приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 13.03.2018г.

В резултат на образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство сериозно се влошили емоционалният му и здравен статус, той започнал да страда от безсъние и загубил възможността за заспива без медикаменти, започнали периодични пристъпи на психогенно задушаване и прилошаване.Наказателното производство довело до влошаване на бизнес 2 средата за упражняваната от него дейност, от него се отдръпнали бизнес - партньори и станало невъзможно да работи с притежаваната от него фирма.Ищецът бил поставен в условията на изключителен стрес.За да постави началото на наказателното производство ищецът сам подал жалба против А. Ф. К., на когото дружеството на ищеца предоставило процесния автомобил за ползване, но от материалите по делото срещу К. били отделени материали и образувано наказателно производство срещу ищеца, който с основание се считал пострадал от К..Това довело до трайна загуба на доверието в правосъдието у ищеца, създало му чувство на обреченост и безперспективност, ищецът се почувствал унижен, възприел повдигането на обвинение и предаването му на съд като тежък и несправедлив удар срещу личността му, който го сринал психически, отразил се негативно върху търговската му дейност и нанесъл трайни вреди върху емоционалния му баланс.

Петитумът е за осъждане П. Р. Б. да заплати на ищеца парично вземане в размер на 40 000лв., представляващо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2018г.до окончателното изплащане на сумите, изразяващи се в разочарование, депресия, постоянно усещане за онеправданост, явно злепоставяне пред обществото, приятели, клиенти и бизнес-партньори, унижение, че е уличен в престъпление, което не е извършил, перманентно чувство на обреченост, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословното състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име.

В подадения в срока по чл.131 от ГПК от ПРБ писмен отговор на ИМ, вх.№ 260974/01.09.2020г., искът за обезщетение за неимуществени вреди се оспорва по основание и по размер с доводи за прекомерност с оглед принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД.

От фактическа страна в обжалваното решение е прието за установено, не се оспорва и следва да се възприеме следната фактическа обстановка:

През 2007/2008г. ищецът Р.Н. работел по трудов договор, сключен на 22.08.2006г., в дружество „Д. а.“, което се занимавало с продажба на автомобили в гр.С., като, заедно с това, осъществявал и собствен бизнес за отдаване на автомобили под наем и застраховки чрез дружеството „П. Т. А.“ ЕООД, на което бил собственик и управител.За стартиране на личния си бизнес ищецът използвал заемни средства в размер на 69 000 евро по кредитна линия, отпусната на дружеството на съпругата му- Р.Н.а. По сключени в периода 30.04. 22.08.2008г. между „И. а.“ ЕАД, като лизингодател, и дружеството на ищеца„П. Т. А.“ ЕООД, като лизингополучател, пет договора за лизинг, по които солидарни длъжници били ищецът и дружеството „П. *** С“ с управител съпругата му Р.Н.а, на ищеца, в качеството му на собственик и управител на „П. Т. А.“ ЕООД, били предадени общо 7 лизингови автомобила.Лек автомобил „С.В.“ с ДК № *** бил един от лизинговите автомобили, за който между „И. а.“ ЕАД, като лизингодател, и „П. Т. А.“ ЕООД, като лизингополучател, бил сключен договор за лизинг от 07.08.2008г., по който договор автомобилът бил предаден на ищеца на 22.08.2008г.За същия лек автомобил -„С.В.“ с ДК № *** на 20.01.2009г. бил 3 сключен договор за лизинг между дружеството на ищеца„П. Т. А.“ ЕООД, като лизингодател, и А. Ф. К., като лизингополучател, по който договор, на 20.01.2009г., автомобилът бил предаден на лизингополучателя А. К..

На 15.07.2009г. ищецът Р.Н., като собственик и управител на „П. Т. А.“ ЕООД, подал заявление в *** РУП- *** срещу А. К. за това, че за периода от 20.01.2009г. до 15.07.2009г., в гр.С., не е заплащал лизинговите вноски, като лизингополучател по договор за лизинг за закупуване на лек автомобил „С.В.“ с ДК № *** - престъпление по чл.206 НК.По заявлението на ищеца била образувана пр., вх.№ 29358/2009г., по която лекият автомобил бил обявен за общодържавно издирване на 07.08.2009г., след което, на 13.08.2009г., преписката била изпратена на СРП с мнение за образуване на досъдебно производство срещу А. К. за престъпление по чл.206 НК. Образуваната пр.пр.№ 12930/2011г. по описа на СРП срещу А. К. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, досъдебно производство № ***/2011г. по описа на *** РУП - ***, била прекратена с прокурорско постановление от 25.11.2011г., но, по жалба на „П. Т. А.“ ЕООД, постановлението за прекратяване било отменено и делото – върнато на СРП със задължителни указания.След това срещу Ал.К. по обвинението за това, че на 01.08.2010г. в гр.С. е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „С.В.“, с ДР№ ***, която владеел по силата на договор за лизинг от 20.01.2009г., сключен с „П. Т. А.“ ЕООД, но не върнал на собственика след прекратяване на договора за лизинг, като обсебването е в големи размери, бил внесен обвинителен акт в съда и било образувано НОХД № 3747/2017г. по описа на СРС.

На 15.10.2009г. „И. а.“ ЕАД отправило уведомление до „П. Т. А.“ ЕООД, чрез ищеца като негов управител, и до „П. *** С“ ЕООД, чрез управител съпругата на ищеца Р.Н.а, за дължими по сключените договори за финансов лизинг за периода юни-октомври вкл.2009г. и невнесени/просрочени лизингови вноски и неустойки за забава в общ размер 12 110.10 евро с покана за заплащането им в седмодневен срок от получаване на уведомлението и предупреждение, че при неизпълнение на задълженията договорите следва да се считат за прекратени и автомобилите следва да бъдат върнати.Уведомлението било получено от ищеца Р.Н. на 30.10.2009г.Тъй като в определения срок не постъпили плащания, договорите за лизинг били прекратени, считано от 06.11.2009г..В периода 2009г.-2013г. „И. а.“ ЕАД се снабдило с две решения на АС при БТТП, от 12.08.2011г. и 19.04.2013г., за осъждането ищеца Р.Н., „П. Т. А.“ ЕООД и „П. *** С“ ЕООД, солидарно, да заплатят на „И. а.“ ЕАД парични суми, както и да му върнат лекия автомобил „С.В.“ с ДР№ ***, поради прекратяване на договора за лизинг, по който същият е бил предаден.Въз основа на издадения изпълнителен лист по първото посочено арбитражно решение било образувано изп.д.№ *** по описа на ЧСИ А. П., а въз основа на издадения на 06.02.2015г. изпълнителен лист за предаване на автомобила по арбитражното решение от 19.04.2013г. били извършени действия по принудително изпълнение, опис и изземване, на 18.06.2015г. и на 09.12.2015г., но на посочените дати длъжниците и автомобилът не били намерени. Индивидуалното принудително изпълнение било насочено върху апартамент в гр.С., собственост на дружеството на ищеца, „П. Т. А.“ ЕООД, който бил продаден на проведената публична 4 продан за времето 16.06.-16.07.2015г.

На 07.05.2013г./ЗМ № 15003/2015г. „И. а.“ ЕАД подало жалба/сигнал срещу ищеца Р.Н., по която била образувана с прокурорско постановление от 19.12.2014г.пр.пр.№ *****/2014г. по описа на СРП, за това, че на 20.01.2009г. в гр.С. противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „С.В.“ с ДК № ***, собственост на „И. а.“ ЕАД, която владеел по силата на договор за финансов лизинг от 30.04.2008г., в качеството си на управител на дружеството лизингополучател - престъпление по чл.206, ал.3 НК, като разследването било възложено на *** РУП - ***. Досъдебното производство срещу ищеца било образувано след (първоначалното) прекратяване на досъдебното производство срещу Ал.К., като по него са били присъединени част от отделените от прекратеното наказателно производство документи.

На 17.09.2013г. трудовият договор на ищеца Р.Н. с „Д. а.“ бил прекратен и оттогава до 23.03.2016г. ищецът нямал сключен друг трудов договор.

Разпечатката съдържа 29 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2c5cee7-0322-43d1-825c-00e58378dc67