Определение № 13314 от 03.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13314 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110166613 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 118 ГПК.

Образувано е по искова молба /уточнена с молба с вх. № 414099/19.12.2024 г./ на В. Й. Й. срещу В. Р. З., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неправомерно събиране, съхранение и обработка на лични данни чрез камера за видеонаблюдение, монтирана в ................., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2024 г., до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на имот, находящ се в .................. Твърди, че ответникът монтирал камера за видеонаблюдение, с която без знанието и съгласието на ищеца се записва обитаваният от ищеца и неговото семейство имот, находящ се в ................., собственост на трето за спора лице, както и движението по протежението на цялата ................

Поддържа, че с тези действия ответникът осъществява неправомерно събиране, съхранение и обработка на лични данни, без да е получил изричното съгласие на ищеца и без да е поставил информационни табели за осъществявано видеонаблюдение. Твърди, че по този начин ответникът нарушава неприкосновеността на личния живот на ищеца и неправомерно събира личните му данни, с което му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и гняв, чийто справедлив размер оценява на стойност от 3000 лв.

Съдът, като съобрази твърденията на ищеца, намира, че образуваното пред настоящия състав на СРС производство следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на АССГ по следните съображения:

1

Защитата на личните данни е правно уредена в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, както и в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Според чл. 82, ал. 1 от Регламента съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение в резултат на нарушение на Регламента се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка.

Националната правна уредба за защита на личните данни се съдържа в ЗЗЛД, според който субектът на данни разполага с две алтернативни възможности за защита при нарушения на Регламента и ЗЗЛД - пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и пред съда. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД предвижда възможност в производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД да се претендира и обезщетение за претърпените вреди от неправомерно обработване на лични данни. Следователно, редът, приложим при предявяване и разглеждане на претенция за вреди от неправомерно обработване на лични данни, е нормативно установеният в закона ред по АПК, като е без значение дали искът за вреди е предявен самостоятелно, или в производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, защото се касае за един и същ по основание иск. В чл. 39 ЗЗЛД не се съдържа и разграничение относно реда за разглеждане на иска в зависимост от качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - дали е публичен орган, или частноправен субект, от което се налага извод, че във всички случаи на причинени вреди от неправомерно обработване на лични данни искът се разглежда по реда на АПК, към който препраща чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, и компетентен да се произнесе по него е административният съд. В този смисъл е актуалната практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС, обективирана в Определение № 18/28.06.2022 г. по гр. д. № 14/2022 г.; Определение № 11/07.04.2022 г. по гр. д.

№ 3/2022 г.; Определение № 47/06.11.2020 г. по адм. д. № 43/2020 г.;

Определение № 5/24.01.2020 г. по гр. д. № 55/2019 г.

В настоящия случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на извършени от ответника в качеството на администратор на лични данни действия в нарушение на правилата за защита на личните данни. По същество, сезиращият съда ищец излага твърдения за нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Следователно, независимо от обстоятелството, че ответникът е частноправен субект, то с оглед характера на спора, същият следва да се разгледа по правилата на АПК от 2 административния съд, а не по общия ред на чл. 45 и сл. ЗЗД от общия граждански съд, какъвто е районният.

Съгласно чл. 118, ал. 1 и ал. 2 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, като, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Следователно, настоящото производство следва да се прекрати, а делото - да се изпрати за разглеждане по подсъдност на АССГ.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 66613/2024 г. по описа на СРС, 51 състав, образувано по искова молба с вх. №358317/08.11.2024 г., уточнена с молба с вх. № 414099/19.12.2024 г., на В. Й. Й. срещу В. Р. З..

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Административен съд София - град.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3