Определение № 493 от 07.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Ловеч, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500297 по описа за 2026 година

Подадена е частна жалба от „Йеттел БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *****, чрез адвокат Л. Г. Г., САК срещу Разпореждане № 920/2.05.2026 година, постановено по ч.гр.дело № 750/2026 година по описа на РС Ловеч в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 399,08 евро, като твърди, че същото е неправилно.

Жалбоподателят изтъква, че при подаване на заявлението е допуснал грешка, като действителния размер на претендираното възнаграждение е 399,08 евро, а не 575,01 евро.

Счита, че е представил надлежни доказателства-договор за правна помощ от 6.04.26 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 399,08 евро. Счита, че съдът е следвало да присъди адвокатското възнаграждение до този размер, тъй като има доказателства за реалното заплащане на сумата. Позовава се на чл.4.1 от договора, съгласно който с подписване на договора страните констатират изплащане на сумата и самият договор служи за разписка, а освен това пред въззивната инстанция представя и издадена фактура към договора №0000006195/6.04.26 г. Цитира практика на РС-Шумен в подкрепа на твърденията си, че не е необходимо да се представят други разходооправдателни документи за платено адвокатско възнаграждение, доколкото в договора за правна помощ е посочено, че плащането е извършено в брой при подписване на договора. От друга страна счита, че представянето на фактурата не е задължителен доказателствен документ за установяване на плащането.

Изтъква, че обжалваното разпореждане в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено в тази му част.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част- досежно отказа да се присъди 399,08 евро за адвокатски хонорар и да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по ч.410 от ГПК в полза на молителя против Г. И. А. за тази сума.

1

Към частната жалба прилага фактура №0000006195/6.04.26 №482/15.11.21 г, договор за правна помощ и определение на РС Шумен.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление с вх.№3850/10.12.21 г., подадено от „Йеттел БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *****, чрез адвокат Л. Г. Г., САК срещу длъжника Г. И. А., ЕГН ********** от гр.****, за парично вземане в размер на 2664,85 евро главница от дата 5.02.24 г. до 28.06.2024 г.представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и лизингови вноски, 918,67 евро неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги. Заявителят е поискал присъждане и на съдебно-деловодни разноски в размер на 60,92 евро –за държавна такси и 575,01 евроадвокатско възнаграждение.

Ловешкият районен съд е уважил искането и постановил издаване на заповед за изпълнение за посочената главница, отказал е издаване на заповед за сумата 918,67 евро неустойка и за разходите за държавна такса над сумата 45,30 евро и изцяло разноски за адвокатско възнаграждение. Приел е, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Ловешкият районен съд правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

В настоящия случай към заявлението е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 2.12.2022 г., с които законно представляващите „Йеттел БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***** Д.К.К. и М.С. са упълномощили В.А.Т. да ги представлява пред съдилищата включително и са право да преупълномощава трети лица с правата си по това пълномощно. Приложено е и пълномощно, с което В.А.Т. е упълномощил Б.Ж.Ж., Д.Л.Ш., Д.Д.Д., Д. Г.а Н., Е.Л.Б. и Д.В.Х.-заедно и поотделно да сключват от името на дружеството договори за правна помощ с трима адвокати, измежду които и Л. Г. Г..

Договорът за правна помощ от 6.04.26 г. е сключен между „Йеттел БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***** и адв.Л. Г. Г., като дружеството е представлявано от Б.Ж.Ж., Д.Л.Ш., Д.Д.Д., Д.

Г.а Н., Е.Л.Б. и Д.В.Х.-заедно и поотделно, но подписът е на едно лице, без да е посочено кой от всичките пълномощници е подписал договора. Той има за предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне и подписване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу Г. И. А. и процесуално представителство в образуваното заповедно производство. В §2 е посочено, че доверителят заплаща на довереника възнаграждение в общ размер на 399,08 евро с ДДС, определено на основание чл.7 ал.7 вр. чл.7 ал.2 т.1 от 2

Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В §4.1 е отразено, че плащането ще се извърши от доверителя към момента на подписване на настоящия договор в брой, в §4.2 е отразено, че настоящият договор служи за разписка за получаване на адвокатски хонорар по т.4.1, като за полученото плащане довереникът издава фактура.

Пред настоящата инстанция частния жалбоподател-заявител представя фактура №0000006195/6.04.2026 г. за заплатена от „Йеттел България”ЕАД сума 399,08 евро с ДДС на доставчик адв.Л. Г. Г.”, като е в полето „наименование на стоката/услугата” е отразено изготвяне на заявление за образуване на заповедно производство и процесуално представителство срещу Г. И. А., като е отразена стойността 332,57 евро с 20% ДДС или сумата за плащане е 399,08 евро, като начин на плащане е отразено „ в брой“, но е посочена и банкова сметка в ТБ „Алианц Банк“ АД.

Настоящата инстанция намира, че не са представени надлежни писмени доказателства, от които да се направи безспорен извод, че заявителят е заплатил на адв.Л. Г. адвокатски хонорар за извършена от него работа по изготвяне и подписване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. И. А. с ЕГН ********** от гр.****, за парично вземане в размер на 2664,85 евро главница от дата 5.02.24 г. до 28.06.2024 г.представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и лизингови вноски, 918,67 евро неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги. На първо място не става ясно кой от всичките упълномощени е подписал договора за правна помощ от 6.04.26 г., тъй като има само подпис, но не е изписано името на подписалия договора от името на „Йеттел България“ЕАД-****. В същия договор длъжникът е индивидуализиран само с три имена Г.

И. А., но не и с ЕГН, постоянен и настоящ адрес, не е индивидуализирано и вземането и неговият произход. Освен това в договора за правна помощ е използвано бъдеще време:

„плащането ще се извърши“, а по-надолу е отразено: „за полученото плащане довереникът издава фактура“, т.е не става ясно дали плащането е извършено или ще се извърши, като посочването, че договора служи за разписка за получаване на адвокатски хонорар противоречи на предходният текст. Не на последно място не е ясен и размера на договореният адвокатски хонорар, тъй като в заявлението се претендира сумата 575,01 евро, като се твърди, че е допусната техническа грешка, но не е поискана корекция, а пред настоящата инстанция се претендира сумата 399,08 евро, като се твърди, че тя е изчислена на база разпоредбата на чл.7 ал.7 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като размерът на претендираното вземане в заявлението е общо 3583,52 евро, то базата за изчисляване на минималния размер е чл.7 ал.2 т.2, а не т.1.

Същевременно в т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то 3 тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В т.11 от същото категорично е възприето, че след приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.

Следователно те не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, дори те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Приема се, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая след като се касае за заповедно производство, образувано по подадено от заявителя „Йеттел България”ЕАД заявление по реда на чл.410 от ГПК, то съдът се произнася в закрито заседание със съответния съдебен акт. Следователно тази страна е длъжна към самото заявление да приложи съответните писмени доказателства, включително и фактурата, с която е заплатила адвокатското възнаграждение. Заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението за представяне на този вид писмено доказателство-фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като същото не попада в разпоредбите на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2 от ГПК, а и не е от естеството на подробно описаните в чл.410 ал.3 от ГПК писмени доказателствадоговор, сключен с потребител, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, ако има такива.

С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че не следва да обсъжда приложените едва към частната жалба писмени доказателства, удостоверяващи действително заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като те е трябвало да бъдат представени към заявлението, следователно действията са преклудирани.

С оглед изложеното, разпореждането на Ловешкия районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 920/2.05.2026 година, постановено по ч.гр.дело № 750/2026 година по описа на РС Ловеч в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар за сумата 399,08 евро.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5