Решение № 61 от 29.06.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20228002103576 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 323 от 2.03.2023г. по касационната жалба на А. Н. А., чрез процесуалният представител адвокат Б. против въззивно решение № 153 от 15.06.2022г. по в.гр.д. № 117 по описа за 2022г. на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решение № 260019 от 16.02.2022г. по гр.д. № 706/2020г. на Районен съд Лом и вместо това е постановено друго, с което тя е осъдена да заплати на всеки един от Е. А. К. от [населено място] и Н. А. Г. от [населено място] сума от по 9 184.50лв., представляваща получена, но неотчетена сума по договор за поръчка за продажба на недвижим имот, осъществена чрез н.а. № .., т... рег.№ ... д.../...г. на нот.С., ведно със законна лихва от 3.06.2020г. и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест за доказване изпълнението на договор за поръчка и за доказателствените средства, с които се установява неговото сключване и изпълнение, за който е възможно да е разрешен в противоречие с установената съдебна практика В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :

1

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице трайно установена съдебна практика /вж.напр. решене по гр.д.№ 916/2012г.на ІV г.о./, която се споделя от настоящия събен състав и съгласно която договорът за поръчка по принцип е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е на страната, която го твърди, за което са допустими всички доказателствени средства. Когато в отношенията си с трети лица, довереникът действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва с представителна власт въз основа на даденото му пълномощно. В тези случаи, дори и когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижим имот, няма изискване за форма на договора за поръчка. Съгласието на довереника да изпълни мандата се доказва с всички доказателствени средства. По правило договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение. Плащането на последното се доказва от довереника с всички доказателствени средства. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение: да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е на довереника.

В конкретният случай, не е спорно, че на 15.07.2015г. страните са сключили договор за поръчка, по силата на който ищците са възложили на ответницата извършването на правно действие – продажба на техен собствен имот, след което същата е следвало да им сметка и предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката. На 14.07.2015г. те са я упълномощили, въз основа на подписано от тях пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието, да „извършва всякакви правни и фактически действия с подготовката и разпореждане“ на съсобствения им имот, голяма част от които са описали. В т.3 от подписаното от тях пълномощно упълномощителите са декларирали, че „при подписване на пълномощното са получили от пълномощника продажната цена, която са уговорили за имота“.

При тези факти, въззивният съд е преценил предявения иск за неотчетена сума по мандата за основателен, приемайки за недоказан факта на предаване на сумата. Обосновал се е с твърденията на ответницата, изложени в отговора й на исковата молба, че е заплатила на продавачите сумата която е получила на 15.07., т.е. не е възможно тя да я е платила предварително /на 14.07./,когато е била упълномощена. Отделно е посочил, че тя не е представила доказателства за извършване на плащането /като се има пред вид нормата на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията, съгласно която с оглед размера на продажната цена, плащането й следвало да е по банков ред/.

Настоящият съдебен състав, с оглед дадения отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване не споделя доводите на въззивния съд. В случая сключването на договор за поръчка е безспорно установено от съдържанието на упълномощителната сделка и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата. Спорно е дали довереникът е изпълнил задължението си да предаде получената сума. Тежестта на доказване е негова. Довереникът има задължението да уведоми доверителя за изпълнението и да даде отчет за полученото. Целта на законодателя е да не допусне неоснователно обогатяване. За постигане на тази цел е ирелевнатно дали отчета ще бъде извършен преди или осъществяване на възложената сделка. В случая предаването на 2 сумата е станало предварително и това е установено с изричното отбелязване в представеното по делото пълномощно, в т.3 от което ищците изрично са декларирали, че са получили договорената продажна цена предварително, разписвайки се под следния текст:

„при подписване на настоящето пълномощно сме получили от пълномощника продажната цена, която сме уговорили за имотите“. Категоричността на изявлението за получаване на сумата по сделката, прави ирелевантно обстоятелството, на което е акцентирал въззивния съд за начина, по който е била платена сумата /в брой или по банкова сметка/.

Пълномощното е от 14.07.2015г. и е със заверка на съдържанието и същото в хода на производството не е оспорено. На следващия ден /15.07./ е осъществена продажбата, правата и задълженията по която - пред вид извършеното упълномощаване - са възникнали направо за доверителите, на основание чл.292, ал.2 ЗЗД. Четири години и 11 месаца по-късно ищците са предявили настоящия иск с обратното твърдение, че не са получили продажната цена, без да оспорват надлежно подписаното от тях доказателство, с което признават извършения отчет и без да обосновават и установяват – пред вид разпоредбата на чл.154 ГПК - новото си твърдение. При тези обстоятелства, предявяният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р

Е

Ш

И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 153 от 15.06.2022г. по в.гр.д. № 117 по описа за 2022г. на Окръжен съд Монтана и отмененото с него решение № 260019 от 16.02.2022г. по гр.д. № 706/2020г. на Районен съд Лом и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област М. и Н. А. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] искове против А. Н. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област М. за заплащане на сума от по 9 184.50лв.за всеки един от ищците или общо 18 369лв., представляваща получена, но неотчетена сума по договор за поръчка за продажба на недвижим имот, осъществена чрез н.а. № .., т..., рег.№ ..., д..../...г. на нот.С., ведно със законна лихва от 3.06.2020г. като недоказани.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3