Решение № 216 от 16.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Велико Търново , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000322 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 96 от 20.07.2020г. по т.д. № 234/ 2019г. по описа ОСПлевен е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Б.и-91“ ООДгр.Севлиево срещу ЗКПТУ „Златен клас“-с.Ставерци, обл.Плевен иск за предаване на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД на ищеца „Б.и-91“ ООД 333,18 тона пшеница с цена 250 лв. за тон, на основание устен договор за доставка на селскостопанска продукция-1800 тона пшеница, отразен в издадена фактура № 10228 от 02.09.2019г. Осъдено е „Б.и-91“ ООД-гр.Севлиево да заплати на ЗКПТУ „Златен клас“-с.Ставерци на осн.чл.78 ал.3 ГПК направените по делото разноски в размер на общо 8254,24 лв.

Против този съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Б.и-91“ ООД-гр.Севлиево чрез адв.Г.Б.. Счита решението за неправилно като постановено в несъответствие с материалния закон и установената фактическа обстановка и отношенията между страните, при 1 неправилно превратно интерпретиране на приетите по делото доказателства.

Счита за неправилен извода на ОС-Плевен, че ищецът е неизправна страна по договора за покупко-продажба на пшеница 1800 тона при цена 250 лв./тон от 02.09.2019г. поради неизпълнение на задълженията му по чл.200 ал.1 ЗЗД да плати цената и получи на падежа пшеницата, предмет на договора. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото писмени доказателства и въз основа на това е направил погрешни правни изводи за неоснователност на предявения иск. Счита, че неправилно съдът е приел, че ответникът е доказал по безспорен начин, че пшеницата, предмет на договора, е реколта 2018г., като този му извод, основан на друга фактура от 12.09.2019г., заключението на ССЕ за разлика в цената на пшеницата реколта 2018г и 2019г. и показанията на св.Ц., е в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че е ирелевантно за спора коя реколта е пшеницата, предмет на договора, тъй като предметът на престацията е родово определен и като така продавачът може да изпълни с която и да е година реколта пшеница, стига тя да е от средно качество. Счита за неправилен извода на съда, че от датата на съставяне на фактурата-02.09.2019г. и от посочения в същата падеж, може да се заключи, че получаването на стоката е било уговорено да е в датата на издаване/падежиране на фактурата с позоваване на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДДДС, която не гласяла нищо подобно. Неправилно съдъэт не бил дал вяра на показанията на св.Ц.-лицето, водило прегтоворите по сключване и изпълнение на сделката, и на св.Й. А..

Изводите на съда не се подкрепяли и от показанията на св.Т. И.. Неправилен бил и изводът на съда, че щом между 02. и 04.09.2019г. от същия склад е изнасяна пшеница, то тя е била с добро качество и не е била обгазявана, като сочи, че с кантарните бележки се установява само, че е изнесена пшеница от склада, колко и на коя дата, но не опровергават факта, че пшеницата е била обгазена поради наличието на жива зараза. Неправилен бил и изводът на съда за липсата на точно изпълнение от страна на ищеца на задължението му за заплащане на цената по сделката, тъй като липсва възражение от страна на продавача в този смисъл, а е недопустимо съдът да формулира възражения в защита на ответника, освен това липсвала уговорка за авансово плащане на цялото количество пшеница и предвид на това съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.200 ал.2 ЗЗД. Неправилно съдът бил приел, че е налице изявление на продавача за разваляне на договора, при липса на такова 2 твърдение от страна на ответника, че с издаденото към ищеца кредитно известие е направил изявление за радваляне на договора. Счита, че ответникът е върнал на ищеца цената на непредадената продукция пшеница е само понеже се е отказал да престира до размера на платеното количество родово определени вещи, с които е разполагал на склад. Освен това сочи, че правото да развали договора има само изправната страна, а от доказателствата по делото се установявало, че продавачът не е изправна страна по договора, поради което няма право да развали същия. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалвоното решение на ОС-Плевен и да уважи предявения иск за предаване на 333,18 тона пшеница. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отоговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗКПТУ „Златен клас-Ставерци“-с.Ставерци, обл.Плевен чрез пълномощника адв.В.Ковачев. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това доводи и моли като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъборазно да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа 3 на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че е неправилен изводът на ОС-Плевен, че ищецът е неизправна страна по договора за покупко-продажба на пшеница 1800 тона при цена 250 лв./тон от 02.09.2019г. поради неизпълнение на задълженията му по чл.200 ал.1 ЗЗД да плати цената и получи на падежа пшеницата, предмет на договора, е неоснователно. Страните по делото са сключили устен договор за продажба на 1800 тона пшеница с цена 250 лв. за 1 тон /на обща стойност 450000лв./, което се установява от изявленията им и от приложената като доказателство по делото фактура № 10228 от 02.09.2019г. Като дата на падеж във фактурата е посочена датата на издаване на фактурата-02.09.2019г., а намин на плащане-по сметка, сума за плащане-450000лв. Като дата на получаване на стоката е посочена също датата 02.09.2019г. Съгласно чл.327 ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

В случая-на 02.09.2019г., тъй като датата на издаване на документа, както и датата на предаване на стоката е посочена 02.09.2019г. В този смисъл е неоснователно и оплакването, че е неправилен изводът на съда, че от датата на съставяне на фактурата-02.09.2019г. и от посочения в същата падеж, може да се заключи, че получаването на стоката е било уговорено да е в датата на издаване/падежиране на фактурата. На тази дата-02.09.2019г. е заплатена от купувача само частично сумата 225000лв., като друга част от сумата-121160 лв. е преведена по сметка на кооперацията на 16.09.2019г., с което не е заплатена изцяло договорената сума. Видно от приложените товарителници, част от договореното количество пшеница, съответстващо на платената първоначално сума, е получена от купувача, като същият е предприел извозването й от склада на ответната кооперация, не на датата 02.09.2019г., а за периода от 19.09.2019г. до 25.09.2019г. Т.е. налице е неизпълнение4 неточно изпълнение на задълженията на купувача да заплати стоката и получи същата в уговорения срок-този, посочен във фактурата, което прави същия неизправна страна по договора, както правилно е прието от ОСПлевен.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е интерпретирал събраните по делото писмени доказателства и въз основа на това е направил погрешни правни изводи за неоснователност на предявения иск, е неоснователно.ОС-Плевен подробно и обстойно е обсъдил и преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, направил е правилни изводи какви обстоятелства се установяват с тях, и въз основа на това-правилни правни изводи за неоснователност на предявения иск.

Оплакването, че неправилно съдът е приел, че ответникът е доказал по безспорен начин, че пшеницата, предмет на договора, е реколта 2018г., като този му извод, основан на друга фактура от 12.09.2019г. с купувач ищцовото дружество, заключението на ССЕ за разлика в цената на пшеницата реколта 2018г и 2019г. и показанията на св.Ц., е в пълно противоречие със събраните по делото доказателства, е неоснователен. Действително, във фактурата, цитирана по-горе, не е посочено реколта от коя година е договореното за продажба количество пшеница-2018г. или 2019г. Видно обаче от приложеното уведомително писмо № 479 от 24.09.2019г. на „Б.и-91“ ООД до ответната кооперация, в него изрично е посочено, че кооперацията е продала на ищцовото дружество 1800 тона пшеница реколта 2018г. по 250 лв. на тон, на стойност 450000лв., която сделка е сключена на 02.09.2019г., за което е издадена фактура № 10228 от тази дата. Предвид това признание на ищцовата страна относно определеността на стоката като такава реколта 2018г., както и с оглед заключението на вещото лице, изготвило експертизата, че фактурата с № 10228 от 02.09.2019г. е осчетоводена при ищеца като покупка на пшеница реколта 2018г., налага безспорния извод, че договорът между страните е с предмет продажба на пшеница точно реколта 2018г.

Становището, че е ирелевантно за спора коя реколта е пшеницата, предмет на договора, тъй като предметът на престацията е родово определен и като така продавачът може да изпълни с която и да е година реколта 5 пшеница, стига тя да е от средно качество, е несъстоятелно. Договорът между страните е сключен за продажба на точно определена по вид, година на реколта и единична стойност стока, като определящо тази единична цена е именно единият от признаците на стоката-коя година е реколта пшеницата2018г. или 2019г. Видно от заключението на вещото лице, изготвило експертизата, както и от другите приложени писмени доказателства /вкл. фактула от 12.09.2019г., също с купувач „Б.и-91“ ООД, но на пшеница реколта 2019г./, е, че е налице съществена разлика в цената на пшеница реколта 2018г. и тази, реколта 2019г.-около 30 лв. на тон. Предвид на това, макар и пшеницата да е родово определена вещ, не е ирелевантно обстоятелството за каква точно по вид /реколта коя година/ на каква единична цена са се договорили страните, тъй като това е съществен елемент от договора за продажба.

Оплакването, че неправилно съдът не бил дал вяра на показанията на св.Ц.-лицето, водило прегтоворите по сключване и изпълнение на сделката, и на св.Й. А., е неоснователно. ОС-Плевен правилно не е кредитирал показанията на св.Ц., с оглед нейната обвързаност с ищцовото дружество, и предвид на това-заинтересованост, и при наличието на писмени доказателства-цитираното по-горе уведомително писмо, в което е обективирано признание на ищеца, че предмет на продажбата е пшеница реколта 2018г.

Становището, че изводите на съда не се подкрепяли и от показанията на св.Т. И., е също несъстоятелно. Съдът е основал своите фактически констатации и правни изводи не само на показанията на св.Т.И., а и на останалите събрани по делото писмени и гласни докозателства, като ги е преценил в тяхната съвкупност, а не изолирано.