Решение № 206 от 07.06.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20214100100635 по описа за 2021 година

Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за неизплатена главница по ДПК, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаградителна лихва и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

Ищецът „А. с. в.“ ЕАД със седалище гр.С., чрез пълномощника си ЮК Ц.П., излага твърдения в ИМ, че по силата на сключен на 19.03.2020г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. е цесионер на вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №3692024, одобрен на 15.05.2019г. и подписан на 16.05.2019г. Сочи, че по силата на ДПК №3692024, подписан на 16.05.2019г., „У. К. Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор, е предоставил на ответника в процеса И. Г. Н. при спазване на ЗПК и ЗЗП потребителски паричен кредит с главница /общ размер на кредита/ от 40 400лв., като с договорения размер главница е направено прихващане с дължимата от кредитополучателя комисионна /такса за ангажимент/ от 400лв. и са погасени, съгласно искане от кредитополучателя, съществуващи задължения на кредитополучателя към „У. К. Ф.“ ЕАД в общ размер на 22 507,82лв., след което прихващане остатъкът от отпуснатата главница, посочен от страните като чиста стойност на кредита, е преведен на ответника на 16.05.2019г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, с което кредиторът е изпълнил 1 задължението си по договора. Твърди, че с ДПК е уговорена дължимост и на възнаградителна лихва при ГЛП в размер на 7,49%, която възнаградителна лихва към датата на подписване на ДПК е в уговорен общ размер от 17 233,09лв. Сочи, че общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на ДПК, е в размер на 61 131,09лв., платима на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 509,42лв., първата погасителна вноска, дължима на 01.06.2019г., а последната е с падеж на 01.05.2029г., съгласно Погасителен план, неразделна част от ДПК. Сочи, че размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита, както и месечна застрахователна премия в размер на 29,15лв. или общо 3498лв. за целия срок на договора. Твърди, че кредитът по процесния ДПК е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ, неразделна част от ДПК, като уведомленията за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост са връчени на кредитополучателя на 18.03.2021г., чрез М. М., майка на ответника. Твърди, че кредитополучателят не е заплатила изцяло дължимите суми по процесния ДПК, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1770,63лв., с която са погасени, както следва: главница 799,46лв., договорна лихва:

840,98лв., застрахователна премия 116,60лв. и лихва за забава:13,59лв. Сочи, че след цесията до датата на подаване на ИМ не са правени плащания за погасяване на дължимите по процесния договор суми. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 39 600,54лв. – неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 01.09.2019г. до 01.05.2029г., по отношение на които на основание чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ към ДПК е обявена предсрочна изискуемост преди подаване на ИМ в съда; сумата от 1878,43лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2019г. до 01.05.2020г.; 2370,64лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 02.09.2019г. до 01.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното погасяване на дълга. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в ИМ.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника И. Г.

Н..

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК П., с писмена молба от 23.02.2022г. поддържа изцяло предявените искове и моли да бъдат уважени.

В СЗ ответникът, редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2019г. е подписан между „У. К. Ф.“ ЕАД като кредитор и ответницата в процеса И. Г. Н. като потребител – кредитополучател процесния Договор за потребителски кредит /ДПК/ №3692024, одобрен на 15.05.2019г., по силата на който кредиторът е 2 предоставил на ответницата – кредитополучател кредит с чиста стойност 40 000лв., при уговорени плаваща лихва, ГЛП: 7,49%, ГПР:9,46%, такси за разглеждане на кредит: 400лв., вид застраховка към кредита: месечна, застрахователна премия: 29,15лв., общ размер на кредита /главница/: 40 400лв., обща сума, дължима от потребителя: 61 131,09лв., който кредит подлежи на връщане на 120 броя месечни вноски, съгласно Погасаителен план, неразделна част от договора, всяка една от които в размер на 509,42лв., с падежна дата на първа вноска – 01.06.2019г. и падежна дата на последна месечна погасителна вноска – 01.05.2029г. В чл.5 ал.1 от ДПК е уговорено, че сумата по паричния кредит се отпуска чрез банков превод от УКФ към банкова сметка на потребителя в УКБ или друга сметка, посочена от него в случаите на рефинансиране, в които случаи сметката е посочена в подписаното от потребителя нареждане, както и че във всички случаи кредитът се счита усвоен на датата на отпускане на сумата от УКФ. Фактът, че кредитът по ДПК е усвоен не е оспорен от ответницата в процеса, както и от последната са внесени извънсъдебно общо суми по ДПК в размер на 1770,63лв., съгласно Справка за движение по кредит към дата 22.06.2021г. /л.32/. Съгласно чл.6 ал.1 ДПК, за предоставеният кредит потребителят дължи плаваща лихва, начислена върху главницата, съобразно приложимия към съответния период на олихвяване променлив ГЛП, като начисляването на лихва започва от датата на първо усвояване по кредита и Методиката за определяне на плаващата лихва е заложена в Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от У. К. Ф. ЕАД, неразделна част от ДПК, и не може да бъде променяна едностранно от кредитора, като компонентите от които се състои са заложени в ОУ.

По силата на сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.03.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г., У. К. Ф. ЕАД като цедент прехвърля на ищеца по делото „А. с. в.“ ЕАД гр. С. вземането си спрямо ответницата по делото, произтичащо от процесния ДПК 3692024, подписан на 16.05.2019г., описано в Приложение №1 към индивидуален договор за цесия от 19.03.2020г., и е налице е потвърждение за цесията от предишния кредитор по чл.99 ал.3 ЗЗД. Предишният кредитор е упълномощил ищеца „АСВ“ ЕАД да уведомява съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на „АСВ“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.03.2020г.

С уведомително писмо с изх.№УПЦ – П-УКФ/3692024 предишният кредитор, чрез ищеца – цесионер, е уведомил длъжника и ответница в процеса И. Г. Н. за прехвърляне на вземането срещу нея, произтичащо от процесния ДПК, което уведомително писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД е получено от длъжника лично на 14.05.2020г.

С уведомително писмо с изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/3692024 от 25.02.2021г., приложено към ИМ, предишният кредитор, чрез ищеца – цесионер, уведомява длъжника и ответник в процеса за прехвърляне на вземането, произтичащо от процесния ДПК, както и със същото уведомява длъжника, че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по ДПК №3692024/15.05.2019г., всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомителното писмо. По делото липсват 3 доказателства уведомително писмо с изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/3692024 от 25.02.2021г. да е било редовно връчено на длъжника преди предявяване на ИМ в съда, като върху същото има отбелязване с текст „М. М. ул. Б. Б. майка на И. от дата 18.03.2021г. Същото е връчено на длъжника, ведно с преписа от ИМ и приложенията към нея с получаване на съобщението по чл.131 ал.1 ГПК – на 03.09.2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за неизплатена главница по ДПК, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна /възнаградителна/ лихва и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Безспорно по делото е установено възникването на облигационно правоотношение между „У. К. Ф.“ ЕАД като кредитор и ответницата И. Г. Н. като кредитополучател, потребител, произтичащо от процесния ДПК №3692024, одобрен на 15.05.2019г., подписан на 16.05.2019г. Ищцовото твърдение, че отпуснатият на ответницата – кредитополучател кредит с процесния ДПК й е предоставен от кредитора „У. К. Ф.“ ЕАД по посочена от кредитополучателя банкова сметка и че кредитът е усвоен от длъжника не е оспорен от ответницата в процеса, поради което този факт съдът приема за доказан, в потвърждение на който е и извършеното от длъжника доброволно плащане в изпълнение на задълженията му по ДПК за връщане на предоставеният кредит на сума в общ размер от 1770, 63лв.

Безспорно установено е и качеството на ищеца на цесионер на вземането срещу ответницата за исковите суми, произтичащо от процесния ДПК, основано на Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.03.2020 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. Налице е потвърждение на цесията по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД, както и прехвърлянето на вземането в полза на ищеца по делото е съобщено на длъжника и ответница в процеса с редовно връченото й още преди предявяване на ИМ в съда, а именно на 14.05.2020г., уведомително писмо от 02.04.2020г., както и в хода на процеса с връчването му на ответницата като приложение към ИМ, поради което и на основание чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор, чрез цесионера.

Процесният ДПК №3692024 е подписан на 16.05.2019г., т.е. при действието на Закон за потребителския кредит /ЗПК/, чиито разпоредби са приложими спрямо същия, както и тези на ЗЗП. Същият е сключен при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014г./, като уговореният ГПР от 9,46%, не надхвърля въведения с цитираната правна норма праг от пет пъти размера на законната лихва от 50,00% към датата на сключване на ДПК. Уговореният с процесния ДПК ГЛП от 7,49% също не надхвърля максималният праг 4 по чл.19 ал.4 ЗПК, поради което и клаузата за договорна /възнаградителна/ лихва не противоречи на закона, а също и на добрите нрави. Уговорената с процесният ДПК възнаградителна лихва е плаваща, като ДПК удовлетворява изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.9а от ЗПК, в т.ч. в Общите условия, неразделна част от ДПК, се съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК, описана в ОУ, неразделна част от ДПК, съобразно чл.33а ал.3 ЗПК и която, съобразно чл.33а ал.3 ЗПК, не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му /чл.6 ал.1 ДПК/.