Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 09.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 216/2025
Вид
Решение № 432
Подписан
09.06.2025
В сила
09.06.2025
Състав
Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.83 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.78 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.78 ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500216 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. Д. М. с ЕГН**********,понастоящем в *** против съдебно решение № 2569 от 03.12.2024г.,постановено по гр.д.№3761/2024г.по описа на БРС,с което съдът е отхвърлил исковете с правни основания чл. 74, ал. 1, ЗЧСИ във вр. с чл. 45, ал. 1, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД предявени от ищеца М. Д. М., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника Ч. Н.

В. Г., рег. № 802, район на действие БсОС, с адрес ***, да му заплати следните суми: 1110 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ответника[1]Ч. по изп. дело №№ 20198020400474 и 20238020400057, състоящи се в налагане на запор за периода 25.01.-01.08.2023 год. върху вземанията по личната партида на ищеца М. М. в ***, над размера на секвестируемия доход по партидата, и 33,55 лева – сборна мораторна лихва за забава върху главницата от 1110 лева за периода 25.01.-01.08.2023 год., както и обезщетение за забава върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 02.08.2023 год., до окончателното й изплащане. Решението е постановено при участието на С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството на трето лице помагач на страна на ищеца М. Д. М., и при участието на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Искър, ***, в качеството на трето лице помагач на страната на

1 ответника Н. В. Г.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника Ч. Н. В.

Г.,който е подал писмен отговор в законоустановения срок.

Препис от въззивната жалба е връчен на третото лице помагач на ищеца-С. Б.,който не е представил в срок писмен отговор. Препис от въззивната жалба е връчен на третото лице помагач на ответника –ЗД“Евроинс“АД,което е депозирало писмен отговор в срок.

С подадената въззивна жалба ответникът е оспорил решението като незаконосъобразно,неправилно и необосновано,като се иска отмяната му. Няма доказателствени искания.

С представения писмен отговор въззиваемият Ч. Н. Г. е оспорил въззивната жалба,като е изразил становище за нейната неоснователност. Посочва,че съдът е уважил всички доказателствени искания на ищеца,събрал е допустими и относими към спора доказателства,които е анализирал обстойно в решението си и е достигнал до единствения правилен и законосъобразен извод,че Ч. Н. Г. не е извършил незаконосъобразни действия,а предявеният иск е неоснователен. Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,няма доказателствени искания.

С представения писмен отговор третото лице помагач ЗД“Евроинс“АД е изразило становище за неоснователност на въззивната жалба,като моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява.

В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,се явява лично и поддържа отговора на въззивната жалба. Не сочи нови доказателства. Заявява,че не претендира разноски.

Третите лица помагачи не се явяват и не изпращат представители в съдебно заседание.

Нямат доказателствени искания.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

Правилно и в съответствие с фактическите твърдения и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявените обективно съединени осъдителни искове по чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр.с чл.45 ЗЗД,чл.83 ал.4 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В съдебното си решение районният съд е извършил много обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото,като е достигнал до обоснован и законосъобразен краен извод за неоснователността на исковата претенция. В мотивите на решението си БРС е дал правно обоснован и съобразен със съдебната практика на ВКС отговор на основния спорен въпрос по делото- допустимо ли е налагане на запор и принудително изпълнение върху трудовото 2 възнаграждение на лице,което изтърпява наказание лишаване от свобода и приложима ли е общата норма на чл.446 ГПК в тази частна хипотеза. Въззивният съд споделя изцяло изложените от БРС мотиви,които са в смисъл,че общата норма на чл.446 ГПК не се прилага,а се прилагат специалните норми- чл.78 от ЗИНЗС и чл.57 ал.1 от ППЗИНЗС, като препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Правилен е и изводът на съда,че по делото няма доказателства,че част от наличните по партидата на въззивника суми е формирана от дарения.Що се отнася до размера на удържаните в резултат на запора суми,правилен и обоснован е изводът на районния съд,че при налична по партидата на въззивника към момента на получаване на запорното съобщение сума 7628.12 лв.,удържаната по запора сума в размер на 2240 лв. не е засегнала несеквестируемата 1/3 от възнаграждението му,като е била спазена императивната разпоредба на чл.78 ал.3 ЗИНЗС.

Във въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания за неправилност на правните или фактическите изводи на първоинстанционния съд,такива не установи и въззивната инстанция.

Водим от горните мотиви и при споделяне на изложените такива от БРС,въззивният съд намери въззивната жалба за неоснователна,а обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно,поради което същото следва да бъде потвърдено.

Страните не са направили искания за присъждане на разноски във въззивното производство и съдът не им присъжда такива.

Мотивиран от гореизложеното,Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2569 от 03.12.2024г.,постановено по гр.д.

№3761/2024г.по описа на БРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3