Решение № 56 от 26.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. С.З., 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20255501000002 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 114/17.10.2024г. постановено по гр.д. № 444/2024г. по описа на Районен съд – Р., с което е отхвърлен предявеният иск от „Т.К.*“ ЕООД срещу „М.М.И.“ ЕАД, за заплащане на сумата от 9 775 лв., произтичаща от неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.03.2024 г. до 30.05.2024г. в размер на 305,04лв. и законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и за сумата от 240лв. с ДДС, представляваща разходи за изготвяне на покана за доброволно изпълнение, като неоснователен.

Въззивникът „Т.К.*“ ЕООД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага съображения за неправилност и необоснованост. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове в тяхната цялост. Доказателствени искания не са направени. Претендират се сторените разноски.

В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „М.М.И.“ ЕАД, с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Моли да 1 се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение, като законосъобразно, правилно и обосновано и да се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна. Доказателствени искания не са направени. Претендират се разноските пред въззивната инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.К.*“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да „М.М.И.“ ЕАД да заплати сумата от 9 775 лв., с която сума се е обогатило без правно основание за сметка на ищеца ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.03.2024г. до 30.05.2024г. в размер на 305,04лв.; и ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 240лв. с ДДС, представляваща разходи за изготвяне на покана за доброволно изпълнение.

Претендира и сторените в производството разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника „М.М.И.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н., отговор на исковата молба, в който оспорва предявените исковете по същество, като излага подробни съображения.

По делото не е спорно, че между „Т.К.*“ ЕООД и „М.М.И.“ ЕАД е сключен Договор № ТО- 205/20.07.2021 г. с предмет „доставка на консумативи за печатащи устройства“ след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка.

Видно от представените доказателства, ищецът е осигурил предоставянето на банкова гаранция №961DGI1211600007, изх. №0911-58020962-09/10.06.2021г., на стойност 9 775 лв. Банковата гаранция е издадена по нареждане на друго юридическо лице - Кооперация П., като впоследствие по нареждане на Кооперация П., текстът на гаранцията е променен изцяло с Промяна №1 от 06.07.2021г. /л.49/. Съгласно окончателния текст, ползвател по гаранцията е - "М.М.И." ЕАД, наредител е "Т.К.*" ЕООД, а гарант е “У.” АД.

2

От съдържанието на договора е видно, че /У. АД/ неотменяемо, безусловно и без протест се задължава да заплати на ползвателя /„М.М.И.“ ЕАД/ парични суми от сумата на гаранция по договора, която е в размер на 9 775 лв. при получаване на неговото първо писмено поискване, съдържащо декларация, че е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на наредителя, които по условията на договора водят до начисляване на санкции и неустойки към наредителя.

Видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза, Кооперация „П.“ в качеството си на наредител е погасило претенцията на банката, а от своя страна ищцовото дружество „Т.К.*“ ЕООД е заплатило сумата в размер на 9 775 лв. на кооперация „П.“ на 04.10.2022 г.

Според заключението, ищецът „Т.К.*“ ЕООД системно е просрочвал доставките по Договор № ТО - 205/20.07.2021 г., като две от заявките не са изпълнени в пълен размер.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 442 от ТЗ с банковата гаранция банката писмено се задължава да заплати на посоченото в гаранцията лице /бенефициер/ определена сума пари, съобразно условията, предвидени в нея.

Банковата гаранция е вид търговска сделка - формална, банкова, едностранна и обезпечителна. Същата има акцесорен характер, тъй като възникването, съществуването и изпълнението й е обусловено от наличието на друго правоотношение /т. нар. валутно правоотношение/ между бенефициера и трето лице - наредител, изпълнението на чието договорно задължение се гарантира от банката.

Банковата гаранция може да бъде каузална или абстрактна в зависимост от степента на обвързаност с валутното правоотношение, уговорена в самата нея. Гаранцията е каузална тогава, когато в нея се допуска като условие за плащане доказването на неизпълнението по валутното правоотношение.

Банковата гаранция е абстрактна /безусловна/ тогава, когато в нея е предвидено плащането поради неизпълнение на валутното задължение да бъде извършено в полза на наредителя след деклариране от него, че изпълнителят бенефициер не е изпълнил изцяло или частично задълженията си по договора.

3

В настоящия случай представената банкова гаранция е безусловна /абстрактна/, тъй като с нея банката се е задължила неотменяемо и безусловно без протест да заплати на бенефициента / „М.М.И.“ ЕАД/ парични суми от сумата на гаранция по договора, която е в размер на 9 775 лв. при получаване на неговото първо писмено поискване, съдържащо декларация, че е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на наредителя, които по условията на договора водят до начисляване на санкции и неустойки към наредителя.

Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че предпоставките и основанията за задържане на процесната банкова гаранция от възложителя по договора за строителство са изцяло съобразени с нормата на чл. 111 от ЗОП /в редакцията й към момента на сключване на договора/. Поради това клаузата на т.15.1 от процесния договор не е нищожна като противоречаща на закона, в какъвто смисъл са и изложените мотиви от първоинстанционния съд.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че от страна на „Т.К.*“ ЕООД е налице системно просрочване на доставките по сключения Договор № ТО-205/20.07.2021 г. с „М.М.И.“ ЕАД, като две от заявките не са изпълнени в пълен размер. Поради това след като е установено неизпълнение на договора от страна на изпълнителя „Т.К.*“ ЕООД, ответникът - възложител има право да поиска плащане на издадената в негова полза безусловна банкова гаранция /чл. 15.6 от договора/ и има основание да я получи.

Следователно получаването на сумата по банковата гаранция от страна на „М.М.И.“ ЕАД в размер на 9 775 лв. не е без основание, както твърди ищецът и фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е осъществен, което прави предявеният иск неоснователен.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и иско за присъждане на законната лихва за периода от 11.03.2024г. до 30.05.2024г. в размер на 305,04лв., както и за сумата от 240 лв. с ДДС, представляваща разходи за изготвяне на покана за доброволно изпълнение.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото „Т.К.*“ ЕООД следва да заплати на „М.М.И.“ 4

ЕАД юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 114/17.10.2024г. постановено по гр.д. № 444/2024г. по описа на Районен съд – Р..

ОСЪЖДА „Т.К.*“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на „М.М.И.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ** юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5