Решение № 14547 от 30.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14547 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110136286 по описа за 2021 година

Н. В. Л. е предявил срещу В. И. И. осъдителен иск с правно основание чл.

45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, страх и стрес, в резултат от нанесена от ответника лека телесна повреда на 25.02.2018 г, ведно със законната лихва от 25.02.2018 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 25.02.2018г., докато стоял вкъщи заедно със свой приятел, ответникът, който е негов съсед, се появил на входната врата като преди това му спрял тока, ударил го в лявата част на лицето, след което продължил да го удря и дере по шията. Ищецът поддържа, че си извадил медицинско свидетелство, в което били установени увреждания: хематом на горния ляв клепач; оток и кръвонасядане на лявата скулова област; оток и кръвонасядане на носа вляво; спряло кръвотечение от носа; разкъсано контузни рани под вътрешния край на лявата вежда, до лявото крило на носа и на брадичката; кръвонасядане отпред на шията. Сочи, че било образувано н.ч.х.д. № ***********г. по описа на СРС, НО, 19 състав. Поддържа, че от инцидента насам се страхува да не срещне своя съсед, преживял е болки и страдания, изпитва стрес. Моли съда да уважи предявения иск. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № ***********г. по описа на СРС, НО, 19 състав, е признат за виновен за нанесена лека телесна повреда на ищеца-престъпление по чл. 130, ал.1 НК, за това, че на 25.02.2018г. е нанесъл удари с юмрук в областта на лявата част на лицето и дране по шията на Н. Л.. Оспорва иска по размер. Твърди, че ищецът често събира в апартамента си шумни компании, употребява алкохол, с което пречи на всички съседи и заради което е подаван и сигнал в полицията. Сочи, че на 25.02.2018г. поводът за конфликт бил отново шумната музика, която пречила на него и на семейството му да спи. Оспорва интензитета на твърдените от ищеца болки и страдания. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № ***********г. по описа на СРС, НО, 19 състав, ответникът е признат за виновен за нанесена на 25.02.2018г. лека телесна повреда на ищеца-престъпление по чл. 130, ал.1 НК, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лявата част на лицето и дране по шията на Н. Л., което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това обстоятелство се установява и от представената присъда от 23.12.2021 г. постановена по ч.х. № *********** г. по описа на СРС, 19 състав, съгласно която е признат подсъдимия В. И. И. за виновен в това, че на 25.02.2018 г. около 02:00 часа в /административен адрес/ на етаж втори пред апартамент 9, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лявата част на лицето и дране по шията на частния тъжител Н. В. Л., с което му били причинени следните травматични увреждания: цепковидна разкъсноконтузна рана с дъговидна форма, съчетана с контузия с травматичен оток и кръвонасядане в тази област, контузия с оток и кръвонасядане на лявата скулова (яблъчна) област, контузия с оток и кръвонасядане на носната пирамида в горните 2/3 повече в ляво, подобна находка (разкъсно-контузна рана и контузия) по предна повърхност на брадичката, продълговато кръвонасядане по предната повърхност на шията, ориентирана косо, от ляво надясно и отгоре надолу, което е причинило на частния тъжител Н. В. Л. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК - престъпстъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78А, ал.1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. На присъдата е направено отбелязване, че е влязла в сила на 09.11.2022 г.

По делото е представено и решение № 705 от 09.11.2022 г. постановено по в.н.ч.х.д. № ********** г. по описа на СРС, IV-ти въззивен състав, с което е потвърдена изцяло присъда № ******* от 23.12.2021 г., по н.ч.х.д. № 2

12798/2021 г., СРС, НО, 19-ти състав.

По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № ********** г., съгласно което на ищеца е извършен преглед на 25.02.2018 г., при който били установени следните травматични увреждания: хематом на горния ляв клепач, притваряне на очната цепка; оток и кръвонасядане на лявата скулова област; оток и кръвонасядане на носа вляво; спряло кръвотечение от носа; разкъсно-контузни рани под вътрешния край на лявата вежда, до лявото крило на носа и на брадичката; кръвонасядане отпред на шията, като тези увреждания били в резултата на действието на твърди и тъпи предмети, каквито характеристики имат човешките ръце свити в юмруци и можели да се получат при нанасяне на юмручни удари.

Представен е амбулаторен лист № 532 от 27.02.2018 г. издаден на ищеца с основана диагноза травма на неуточнена част от окото и отбитата, както и болничен лист № ************* от 26.02.2018 г. издаден на ищеца за периода от 26.02.2018 г. до 28.02.2018 г.

Представени са и сведения от ищеца от 25.02.2018 г., както и съобщение за установено деяние с вх. № ******* от 26.01.2018 г. подадено пред РУСДВР.

По делото е разпитван свидетелят С.Б., който посочва, че се познавал с ищеца от около 20 години, но не се виждали често, като от него знаел претърпян инцидент, което се случило зимата преди 4-5 години. Ищецът му казал, че имал конфликт със съсед от блока и той бил пострадал, като не ми разказвал подробности, но видял, че бил посинен по главата и по окото.

Посочва, че се видели след около седмица и ищецът му споделил, че не се чувствал добре психически, тъй като се притеснявал от съседа си и да не станат пак сблъсъци и конфликти, като свидетелят незнаел колко било продължило това състояние. Свидетелят посочва, че ищецът няколко месеца след инцидента бил психически смачкан и за него обяснението било, че било в следствие на инцидента и вероятно с оглед случилите се събития.

Разпитван е свидетелят И.н И., който посочва, че бил приятел на ищеца от около 20 години и познавал и ответникът, тъй като известно време живял при ищеца на неговия адрес в /административен адрес/. Посочва, че знаел за инцидента, който се случил през зимата преди около 4 години. Били се разбрали да се видят с ищеца и когато свидетелят отишъл в дома му видял, че имал отоци и когато го попитал какво се е случило, тогава ищецът му разказа, че бил имал сблъсък със своя съсед. Посочва, че купони е имало при ищеца при някакъв повод веднъж на 2-3 месеца. Посочва, че отново видял ищеца около 5-6 дена след инцидента, като ищецът му казал, че бил стресиран да не се случи отново физическа разправа със съседа, като това негово състояние продължило около седмица, две и след това му споделил, че щял да си търси правата по съдебен ред.

Разпитван е свидетеля М.И., чийто показания настоящият състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото живее на семейни начала с ответника.

Посочва, че присъствала на процесния инцидент, като с ответника живеели в съседния на ищеца апартамент. Посочва, че през процесния ден имало купон, 3 крясъци викове, които продължили през целия ден, децата не можели да спят и към 1 часа през нощта позвънили на звънеца на ищеца, но никой не отворил.

Посочва, че това се случвало от месеци, като викали полиция, но нищо не се променило. След като никой не отворил вратата ответникът изключил бушоните на ищеца, след това същият отворил вратата, като бил в нетрезво състояние и започнал да псува и тръгнал към свидетелката, след това дошъл ответника и двамата с ищеца с повалили на земята, като свидетелката се опитвала да ги разтърве. Посочва, че се обадили на тел. 112, полицията дошла и дали показания, като били подали и жалба в полицията. Посочва, че ищецът нямал травми, тъй като нещата се случили много бързо и никой не го бил нападал. Посочва, че видяла ищецът на следващия ден след инцидента в градинката срещу блока и пиел бира с приятели. Посочва, че следващата седмица след инцидента пак имало купон в жилището на ищеца, като те били постоянни, започвали от обяд и продължавали два три дни, като след инцидента нямало промяна.

Разпитван е и свидетеля И.С., който посочва, че е съсед на страните и живеел на първи етаж над партера, като неговия апартамент бил разположен под апартаментите на ищеца и на ответника. Посочва, че за процесния инцидент разбрал на следващия ден от съседи, тъй като бил извън София и тогава се прибрал. Посочва, че когато се прибрал бил видял ищеца същия ден, като не му направило впечатление да има травми, но не бил разговарял с него. Посочва, че от апартамента на ищеца се чувало музика, крясъци, високо гледане на телевизия, псуване, тропане, което се случвало с различен интензитет понякога веднъж седмично, понякога по няколко дни. Посочва, че бил подал жалба в районното, както и се обаждал на тел. 112.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в резултат на поведение на ответника – нанесена лека телесна повреда, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес и срам; причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На това основание, с оглед влязлата в сила присъда от 23.12.2021 г. постановена по ч.х. № *********** г. по описа на СРС, 19 състав, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността, вината на ответника по делото. Налице е причинна връзка между инцидентът и настъпилия вредоносен резултат, тъй като именно нанасянето на удари от страна на ответника, е причина за неговото настъпване. За настъпилите в резултат на деянието вреди гражданският съд е обвързан от присъдата на наказателния съд, тъй в случая като вредите са съставомерни - част са от елементите на престъпния състав, 4 като при лека телесна повреда това са и причинените на пострадалия травматични увреди, техния вид и обективни характеристики. Ето защо и неоснователно ответникът посочва, че не са били установени травматичните увреждания, доколкото с влязлата в сила присъда са установени нанесените на ищеца от ответника телесни увреждания.

С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в страната.