Решение № 336 от 05.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 2674/2026
- Вид
- Решение № 336
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Михаела Петева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37, ал.1, т.5 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.39 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.39, т.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.41 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.44, ал.7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.45 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.45, ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.45, ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
РЕШЕНИЕ
№ 336 гр. София, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Н.
Членове:
Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно дело № 20261100202674 по описа за 2026 година за да се произнесе, СГС, НО, 40 състав, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по повод Европейска заповед за арест от 30.12.2025г., издадена от Окръжен съд – Кьолн, Федерална Република Германия по дело номер 504 Gs 3615/25, за предаване на българския гражданин Д. Д. Д. за провеждане на наказателно преследване срещу него.
Исканото за предаване лице, Д. Д. дава изрично съгласие за предаването си на съдебните власти на ФРГ при условията на чл.45 от ЗЕЕЗА.
Не се отказва от принципа на особеността. В срока по чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА, поискания Д. не е оттеглил съгласието си за предаване.
В съдебно заседание, представителят на СГП моли да бъде уважено искането за предаване на българския гражданин за провеждане на наказателно преследване срещу него. Защитникът на исканото лице също заявява, че след изтичане на срока за оттегляне на съгласието, подзащитният му следва да бъде предаден на съдебните власти на ФРГ за наказателно преследване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Лицето, чието предаване се иска, Д. Д. Д. е роден на 04.06.1983 г., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, безработен, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул********“ № ******** и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „****************.
1
Постъпила е Европейска заповед за арест, издадена на 30.12.2025 г. от Окръжен съд – Кьолн, Федерална Република Германия по дело номер 504 Gs 3615/2. В ЕЗА е отразено изрично, че се издава срещу българския гражданин Д. Д. Д. за провеждане на наказателно преследване срещу него. Исканото лице е индивидуализирано с две имена, псевдоним, с дата и място на раждане.
Посочено е, че ЕЗА се издава въз основа на разпореждане за задържане със Заповед за задържане под стража от 30.12.2025 г.
Изложени са обстоятелства за единадесет престъпления, за които се иска провеждане на наказателно преследване срещу българския гражданин, извършени в периода от 23.06.2023 г. до 24.10.2024 г. с правна квалификация по член 263, алинея 1, алинея 2, алинея 3, изречение 1, изречение 2, точка 1, алинея 5, член 25, алинея 2 и член 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия – съвместна измама, свързана с банда и професионална измама.
Посочен е, че максималният срок на наказанието „лишаване от свобода“, което може да бъде наложено за тези престъпления, е общо 15 години лишаване от свобода.
Съдът установи изложените факти въз основа на легализирания превод на ЕЗА, към която е приложено и копие на оригинала на ЕЗА.
Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на българския гражданин, в рамките на компетентността си по същество, съдът приема следното:
Налице са всички предпоставки, предвидени в чл.36 и чл.41 от ЗЕЕЗА за предаване на българския гражданин Д. Д. Д. на издаващата процесната ЕЗА държава, за което той дава изрично съгласие.
В настоящия случай, посочената квалификация на деянията показва, че те имат аналог по българското право (чл.321 и чл.209 и 210 от българския НК), макар, че съгласно чл.36,ал.3,т.т.1,т.8 и т.20 ЗЕЕЗА двойна наказуемост не се изисква. Същевременно е въпрос на суверенна преценка на издаващия орган как ще квалифицира фактите, включително и в колко престъпни състава ще ги подведе. Достатъчно е, че съгласно чл.37, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА е посочена престъпната дейност, която е предмет на наказателно преследване и това обезпечава и приложението на принципа на особеността, от който българският гражданин не се отказва. В този смисъл ЕЗА съдържа необходимата конкретна информация относно обстоятелствата, при които се твърди, че е извършена престъпната дейност, престъпните състави съобразно немското право и относно участието на Д. Д., като отговаря и на останалите относими към искането зa предаване за наказателно преследване изисквания по чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА.
На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от императивните основания по чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА.
Престъпленията не попадат под българската наказателна юрисдикция и няма данни българският гражданин Д. Д. да е осъждан за същите престъпления в 2 държава-членка на Европейския съюз.
Съдът намира, че не са налице и факултативни основания по чл.40 от ЗЕЕЗА за отказ да бъде предадено исканото лице. От съдържанието на ЕЗА е видно, че няма процесуални пречки за провеждане на наказателното преследване, тъй като давността не е изтекла, нито е налице амнистия като задължително основание за отказ по чл.39, т.1 от ЗЕЕЗА.
В делото са приложени и изпратените от съдебните власти на ФРГ гаранции, че в случай на осъждане на българския гражданин Д., той ще бъде върнат в Р България за изтърпяване на наказанието си.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че са налице всички процесуални и материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение на издадената срещу Д. Д. Д. ЕЗА при съгласие от негова страна за предаване, без да се отказва от принципа на особеността и следва да допусне предаването на Д. на съдебните власти на ФРГ.
Предвид изхода от делото, СГС следва да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“, спрямо Д., до фактическото му предаване на съдебните власти на Федерална Република Германия.
Предвид горното, СГС, НО, 40 състав
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл.45, ал.1 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, изпълнение на Европейска заповед за арест от 30.12.2025г., издадена от Окръжен съд – Кьолн, Федерална Република Германия по дело номер 504 Gs 3615/25, като ПРЕДАВА Д. Д. Д. – българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, неженен, безработен, роден на 04.06.1983 година в гр. София, с ЕГН: **********, с негово съгласие, за провеждане на наказателно производство за следните престъпления: съвместна измама, свързана с банда и професионална измама – общо 11 престъпления, за които се твърди, че са извършени в периода от 23.06.2023г. до 06.08.2024г., с правна квалификация: член 263, алинея 1, алинея 2, алинея 3, изречение 1, изречение 2, точка 1, алинея 5, член 25, алинея 2 и член 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия.
ВЗЕМА, на основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на исканото лице Д. Д. Д. (с посочена самоличност) до фактическото му предаване на съдебните власти на Федерална Република Германия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
3
Преписи от решението да се изпратят на ВКП (отдел „МПС“), на поисканото лице Д. Д., на неговия защитник -адв. Б. Х. и СГП.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4