Решение № 297 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000500900 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С Решение № 165 от 10.01.2024 г., постановено по гр. д. № 6718/2022 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, е осъден К. П. П., ЕГН **********, да заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД сумата 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на обидни квалификации и клеветнически твърдения на 13.06.2022 г. по време на брифинг на политическа партия „Продължаваме промяната”, излъчен по канал БНТ 1 в рамките на телевизионното предаване „Още от деня”, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 13.06.2022 г. до окончателното изплащане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 7 200 лв.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника К. П. П. , чрез адв. А. Г. и адв. С. С.. Излагат се съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като е е постановено при нарушение на материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице всички законоустановени предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника К. П.. В хода на производството ищецът не е успял 1 да установи наличието на нито една от предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно противоправно деяние, извършено под формата на обида и клевета по адрес на ищеца, причинени вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина. Нито едно от процесните изявления (от тези, които имат характер на конкретно фактическо твърдение), не се отнася до личността на ищеца и с него не се поднася невярна информация. По отношение на останалата част от изявленията, които нямат характер на фактически твърдения (т.е., не могат да представляват клевета, а евентуално само обида), също считат, че, първо, не са адресирани до личността на ищеца, и второ, не са унизителни за неговата чест или достойнство. Eдинственото от процесните изявления, което е пряко адресирано към ищеца е: „...***, който последните шест месеца наистина се бореше с всичките си сили, за да пребори мафията в спорта, въпреки че нямаше подкрепата от КПКОНПИ заради нежеланието на С. Т....“, считат, че същото представлява изказване на собствено мнение и оценъчно съждение от страна на ищеца за поведението на ответника (като политически лидер), т. е., ответникът е упражнил правото си, предоставено от чл. 39, ал. 1 от Конституцията, да изкаже своето мнение по актуални въпроси и процеси в политиката към процесния период; изявлението няма позорящ характер, защото не се твърди конкретно поведение на ищеца, нито му се приписва престъпление или друго позорящо обстоятелство; понятието "нежелание" е широко и може да има различни прояви, но дори такова "нежелание" да не е доказано, то то във всички случаи не е нито престъпно, нито позорящо; твърдението е и вярно, като верността му се доказва по несъмнен начин от показанията на св. И. А., събрани в хода на о.с.з. от 08.12.2023 г. В о.с.з. от 21.04.2023 г. процесуалните представители на ищеца са уточнили и процесните изявления, които според тях имат обиден характер: „задкулисен ***, „задкулисието“, „мафията“, „завзетата държава“ и „задкулисните играчи“.

Ту к обаче е налице липса на ясна адресираност на посочените изявления, поради което същите в никакъв случай не могат да бъдат свързани с ищеца, а оттам и възприети като обида към личността му.

Не са са налице и останалите елементи от състава на деликта, извършен чрез обида и клевета, а именно причинени вреди и причинна връзка между вредите и поведението на ответника, въпреки че първоинстанционният не е изложил подробни мотиви в тази връзка. Считат, че от събраните по делото доказателства (преимуществено под формата на свидетелски показания по отношение на тези елементи от фактическия състав на деликта), не се установяват изложените от ищеца твърдения за претърпени неимуществени вреди. Първоинстанционият съд не е коментирал по какъвто и да е начин обстоятелството, че по делото липсват доказателства в тази връзка, като например обичайните за подобен случай медицински документи амбулаторни листове, рецепти и др., удостоверяващи медицински преглед при специалист, прием на медикаменти или друга форма на лечение и т. н.

Значението на подобни документи се проявява не само с оглед евентуално настъпилото влошаване на здравословното състояние, но и причинната връзка между такова влошаване и твърдяното увреждащо деяние.

Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на релевантни за делото факти, обстоятелства и доводи, превратно обсъждане и оценка на 2 данни по делото в противоречие с правилата на формалната логика, както и липса на изложени мотиви по отношение на всяко едно от процесните изказвания, за които се претендира да са клеветнически и обидни. Неправилно и в противоречие с процесуалните норми съдът не е обсъдил и не е кредитирал показанията на свидетеля И. Г. А.. Не е ясно защо първоинстанционният съд е счел, че сам следва да допусне и формулира въпрос към свидетелите на ищеца „Защо К. П. счита, че С. Т. има връзки с мафията?“, при положение, че такова твърдение не фигурира в процесните изказвания и никога не е било отправяно нито пряко, нито като внушение. На практика по този начин съдът отнапред е приел за установено обстоятелство, което по същество е спорно и би следвало да бъде установено едва с решението по същество. В случая е налице извращаване на факти по делото в противоречие с принципите за обективност и безпристрастност на съда. От друга страна, абсолютно ирелевантни за предмета на делото са и безкритично кредитираните от съда показания на свидетелите на ищеца Т. Х. и св. П. Д. в частта им, свързана с обстоятелства около напускането на ПП „ИТН“ на коалицията, в която са участвали, причините за това, твърденията за неизпълнение на коалиционното споразумение между посочените две партии, отношението на ищеца и на други членове на партията му към „македонския въпрос“ и други подобни политически процеси.

Считат, че на ищеца е присъден размер на обезщетението, който е силно завишен и несправедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД и съобразно критериите, утвърдени в константната практика на българския съд, както и в противоречие с решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер за първоинстанционния съд. По отношение на аргумента на съда, че публичните личности би следвало да претърпят и по-висока имуществена отговорност, считат, че същият е необоснован и в противоречие с константната съдебна практика, според която имуществената отговорност на делинквента следва да е еднаква за всички случаи на деликт и не зависи от политическия, от обществения статус или от длъжността на страните по деликтното правоотношение.

С изключение на момента след непосредственото излъчване на процесното предаване, всякакви възможни други негативни душевни преживявания на ищеца след този момент не се намират в пряка причинна връзка с поведението на ответника, доколкото са опосредени от изявления на трети лица - медии и журналисти, които също незабавно са отразили публично известния факт на оттегляне на част от водещите членове на ПП „ИТН“ от партията, поради което причинната връзка не е налице по отношение на твърдените неимуществени вреди. В този смисъл, съдът не е съобразил, че натрупаният отрицателен ефект при ищеца се дължи и на публикации, чието разпространение не е извършено от ответника, нито е противоправно.

П оради това, в случай, че въззивният съд приеме, че е налице твърдяното противоправно поведение на ответника К. П. (което изрично се оспорва), то при всички случаи считат, че Решението следва да бъде изменено в частта му за определяне на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, като същото бъде намалено при спазване на критериите, прилагани от българския съд при сходни случаи и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Иска се съда да отмени изцяло Решение № 165 от 10.01.2024 г. по гр. д.

3

6718/2022 г. по описа на СГС, ГО, 1-23 състав като неправилно, като вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли предявените от С. Т. срещу К. П. искове като неоснователни и недоказани.

Евентуално, в случай, че съдът прецени, че е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на К. П., молят да бъде изменено Решение № 165 от 10.01.2024 г. по гр. д. 6718/2022 г. по описа на СГС, ГО, 123 състав в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., като същото бъде намалено до справедлив размер, съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и константната практика на ВКС по идентични дела.

Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С. Т. Т., чрез адв. М. Д. и адв. Л. Н., с който я оспорват. Считат за необосновано възражението на жалбоподателя, че нито едно от процесните изявления не се отнася до личността на ищеца. В конкретния случай, самото изявление на ответника и в неговата цялост е насочено срещу ответника, тонът е агресивен и ядовит към него и хвалебствен към отцепилите се от ПП „ИТН“. Поводът, целта на брифинга и обвиненията на ответника с ползваните изразни средства не оставят съмнение, че последното е насочено именно към ищеца. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът, от позицията, която заема, целенасочено уврежда доброто име на ищеца, който е станал политически противник, поради оттегляне на министрите на ПП „ИТН“ от коалиционното правителство и отказа да участва в управлението на държавата. Претърпените вреди могат да се доказват с всякакви доказателствени средства, като липсата на представени медицински документи не води до извод за липса на здравословни проблеми. Емоционалните и здравословни проблеми, отражението на процесното изявление както в личната, така и в професионалната му сфера, се установяват със свидетелски показания.

Свидетелските показания не се опровергават от нито едно доказателство по делото. Невярно и недоказано е твърдението на жалбоподателя, че името ответника е било замесвано през годините със скандални събития и процеси с негативен отзвук. Ответникът не е представял и каквито и да било доказателства в подкрепа на това свое възражение, което го прави несвоевременно - едва във въззивната жалба. Не са налице процесуални нарушения. Противно на твърденията на жалбоподателя, съдът е обсъдил подробно и с действителното им съдържание и смисъл всички свидетелски показания, включително тези на свидетеля И. А.. Обжалваното решение е мотивирано в съответствие със събраните доказателствени средства, като не е необходимо съдът да излага отделни мотиви за всяко от изказванията, както твърди ответникът. В случая, изказването е едно и следва да се разглежда и обсъжда в цялостния му смисъл и контекст. Съдът по справедливост, в съответствие с доказателствата по делото е определил размера на присъденото обезщетение. Считат, че по делото е безспорно доказано наличие на противоправно поведение от страна на ответника, което е причинило неимуществени вреди на доверителя им, които правилно и по справедливост са оценени от решаващия съд, поради което молят съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да остави в сила съдебното решение на СГС.

4

Претендират сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв. неимуществени вреди, вследствие на обидни квалификации и клеветнически твърдения, отправени на 13.06.2022 г. по време на брифинг на политическа партия „Продължаваме промяната“, излъчен по телевизия БНТ 1 в рамките на телевизионното предаване „Още от деня“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 13.06.2022 г. до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 29 от 140 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2c30eb7-04aa-4573-b0a2-623464249f59