Решение № 27 от 28.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пазарджик, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря А З. Н като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20235200900058 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „“ № , чрез адв. Т. от САК, срещу „ОЗК Застраховане“ А Д , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, з а заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, частично от 40 000 лева /след допуснато увеличение на иска по размер, на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК/ за претърпени от нея неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 07.07.2019 г. по вина на застрахован при ответното дружество водач Н. В. В., управлявал л. а. , рег. № , ведно със законната лихва, считано от датата на инцидента до окончателното плащане, както и обезщетение от 322.14 лева за претърпени от нея имуществени вреди - разходи за лечение и възстановяване в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на инцидента до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ . Претендира се и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На г., около ч., на 101 км. + 500 на Автомагистрала „Тракия“ в посока гр. София е настъпило ПТП, при което л. а. , рег. № , управляван от Н. В. В., се е движел с несъобразена скорост, поради което губи контрол, отклонява се 1 вляво и блъска л. а. , рег. № , управляван от М. В. В.. От своя страна л. а. се завърта надясно и удря обратно л. а. от лявата му страна, който навлиза в пътното платно на дясно движещите са автомобили и блъска отдясно л. а. , рег. № , управляван от Х А М, в който се е возила и ищцата. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на л. а. , видно от съставения Констативен протокол с пострадали лица. Съставен е АУАН от ., като е образувано и ДП № . на РУ - Пазарджик, респ. прокурорска преписка № г. на РП - Пазарджик.

След инцидента пострадалата ищца е откарана с екип на ЦСМП в МБАЛ Пазарджик АД, където след направени изследвания е установено, че е получила редица травматични увреждания по тялото и главата, подробно описани. Пострадалата постъпва в МБАЛ Уни Хоспитал ООД - Панагюрище, тъй като се оплаква от силни болки в главата. И към настоящия момент ищцата се оплаква от болки в главата, виене на свят и гадене, с болка при дишане и кашляне и т. н. От инцидента пострадалата е и с влошено психическо здраве. Във връзка с лечението се твърди, че е направила редица разходи за закупуване на медицински консумативи и лекарствени продукти за сумата от 322.14 лева. Предявена е претенция към ответника-застраховател на виновния водач Н. В. на 01.06.2021 г. По образуваната щета има отказ от изплащане на обезщетение. Излага се, че ищцата е водила срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД исково производство във връзка с процесното ПТП, като е постановено решение по т. д. № 14/2021 г. на ОС Пазарджик, потвърдено с решение на ПАС по в. т. д. № 506/2022 г., в което производство настоящият ответник е бил трето лице - помагач на страната на ответника - застраховател. Решението е влязло в сила. Моли се за уважаване на исковете.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът , чрез адвокат Н. Ш. е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Излага съображения относно липсата на обвързваща сила на Констативния протокол за ПТП.

Отрича водачът на л. а. да има вина за ПТП. Възразява водачът на този автомобил да е проявил виновно и протовиправно поведение. Навеждат се доводи и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради непоставен предпазен колан. Излага се, че приложените доказателства във връзка с твърдяните имуществени реди сочат на разходи в размер на 222.14 лева, а не на такъв от 322.14 лева. Аргументира се, че началната дата за претендираната законна лихва следва да е датата на подаване на исковата молба - 09.03.2023 г. Моли се за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова 2 молба, с която се оспорват доводите на ответника.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Сочи се, че влязлото в сила решение по т. д. № 14/2021 г. на ОС – Пазарджик не удостоверява виновното и противоправно поведение на водача В., тъй като с решението са отхвърлени исковете по отношение на ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД при съобразяване липсата на виновно и противоправно поведение на водача на л. а. М. В..

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквент при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

В случая претенциите на ищцата за присъждане на законна лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетения и не се предявява като самостоятелен иск по чл.

86 от ЗЗД, поради което ищцата н е е длъжна да сочи размер на търсената лихва (в този смисъл е и съдебната практика на ВКС – Решение № 193 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 о т КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като е сезирала същия на 01.06.2021 г. с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. налице е отказ за изплащане на обезщетение. Относно датата на получаване на претенцията от застрахователя – вж. определение от открито съдебно заседание от 15.12.2023 г., по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Видно от постановление от 02.02.2023 г. на прокурор при РППазарджик, образуваното ДП № на РУ - Пазарджик, респ. прокурорска преписка № г. на РП - Пазарджик е прекратено поради направено искане за това от пострадалата ищца (л. 100 от делото).

Съдът установи, че с влязло в сила решение № 506 от 23.11.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 506/2022 г., с което е потвърдено решение по т. д. № 14/2021 г. на ОС - Пазарджик, исковете на настоящата ищца П. П. с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за изплащане на обезщетения във връзка със същото ПТП, както по настоящото 3 дело, са отхвърлени като неоснователни. В това производство участие е взел настоящият ответник „ОЗК Застраховане“ АД, в качеството му на трето лице – помагач на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД .

Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а според чл. 299, ал.

1 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Съгласно чл.

223, ал. 1 от ГПК, постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Видно от цитираните разпоредби, с влязлото в сила решение по т. д. № 14/2021 г., между насрещните страни: ищцата, от една страна, и „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „ОЗК Застраховане“ АД, от друга, е формирана СПН досежно несъществуването на гражданско притезание в полза на П. П. по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ спрямо „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , като застрахователно дружество, при което е застрахована гражданската отговорност на водача М. В. В. по застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Следва да се отбележи, че в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК е разяснено, че със СПН се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението си съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите на решението не са източник на СПН, макар да са задължителна част от съдържанието на съдебния акт, в която се обосновава волята на съда, отразена в диспозитива. В тях се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет /каквито напр. са обсъдените обстоятелства, че виновен за ПТП е водачът Н. В., които безспорно не са част от спорния предмет на т. д. № 14/2021 г./, респ. по тях не се формира СПН.

Отделно от това, за пълнота следва да се отбележи, че процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на друго дело между същите страни или поради връзка на делата - Решение № 103 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2017 г., І г. о.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на инцидента 4

07.07.2019 г. между ответното дружество и водача на л. а. , рег. № , Н. В. В. е съществувала сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като го е сезирала с искане за заплащане на обезщетение (на 01.06.2021 г.), респ. ответникът е отказал изплащане на обезщетение.

По делото са приети документи о т ДП № г. на РУ на МВР Пазарджик, респ. прокурорска преписка № на РП - Пазарджик, касаещи процесния инцидент, вкл. е приет и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.07.2019 г., съставен при посещение на място от дежурен служител на ОДМВР – Пазарджик. Приетата по делото медицинска документация е анализирана и коментирана в изготвеното от д-р П. М. заключение по допуснатата комплексна съдебна експертиза.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят З С Н дава показания, че заедно с ищцата са пътували в една кола при настъпване на произшествието, като и двете седяли на задните седалки. Били са четирима души в колата. След удара П. била в безсъзнание за кратко, след което се съвзела, но продължавала да бъде неадекватна - не желаела да се качи в линейката и да бъде прегледана. Движели са се с 100 км/ч по магистралата. Малко преди удара е забелязала, че изскачат искри и колата полетяла. Като по филмите. Твърди, че и двете са били с поставени предпазни колани.

Свидетелят И К П, съпруг на ищцата, дава показания, че ищцата му се е обадила по телефона веднага след катастрофата. Когато отишъл на мястото на инцидента, тя била в линейката. След като казала, че й няма нищо, заедно със съпруга си се прибрали вкъщи. На сутринта ищцата не можела да стане от леглото, цялата била отекла на счупеното място, била посинена и на гърдите.

При прегледа впоследствие в МБАЛ „Уни Хоспитал“ - Панагюрище намерили счупването, както и излив на течност в белия дроб, което било по страшно от счупването. Наложило се нараненият от счупването раменен пояс да се държи със специални колани, които при сваляне и поставяне обратно причинявали силни болки. Ищцата постоянно се оплаквала от премрежване пред очите. В момента не искала да шофира, тъй като се притеснява, че може отново да й се премрежи пред очите и да настъпи инцидент. Страхувала се дори да се вози в кола. Свидетелят описва какви трудности е изпитвал във връзка с работата си като земеделски производител и отглежданото пчелно семейство, предвид че е трябвало постоянно да обгрижва съпругата си при 5 възстановяването й.

Свидетелят Н. В. В. дава показания, че е участвал в процесния пътен инцидент през месец юли 2021 г. (в действителност юли 2019 г.). Управлявал л. а. , като се движел в дясната лента, когато усетил удар в лявата страна на автомобила. Скоростта на неговия автомобил била не повече от 110 км/ч.