Решение № 213 от 01.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Враца, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500350 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 5450/24.07.2025г., подадена от Р. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, чрез назначеният му особен представител адв. В. Д. В. – АК-Враца, против решение № 102/27.05.2025г., постановено по гр.д. № 850/2024 по описа на PC - Оряхово в частта, с която е признато за установено, че същият дължи на „Банка ДСК” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Д. М. и В. М. С. - изпълнителни директори, сумата 5825.52 лева, представляваща главница дължима по договор за кредит; възнаградителна лихва от 329.77 лева за периода от 20.04.2023г. до 04.09.2023г.; законна лихва от 118.65 лева за периода от 20.02.2020г. до 04.09.2023г. и разходи /такси/ за предсрочна изискуемост от 120,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 08.12.2023г., до окончателното изплащане, за които суми са издадени Заповед № 413 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.12.2023 г. и Изпълнителен лист № 354 от 11.12.2023г. по ч.гр.д. №742/2023 г. на Районен съд – Оряхово, както и в частта, с която същият е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД, направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски от 1616,94 лева за заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, внесен депозит за назначаване на особен представител и внесен депозит за изготвяне и изслушване на съдебно-счетоводни експертизи, както и направените разноски 1 в заповедното производство по ч. гр.д. № 742/2023 г. на Районен съд - Оряхово за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер 276,39 лева.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за постановено в разрез с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и за необосновано. Твърди, че съдът неоснователно е отхвърлил възражението му, че по отношение на него не е извършено редовно уведомяване за упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, и не е налице твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че съдът не е изложил подробни мотиви поради които счита, че възражението спрямо редовността на извършеното от ЧСИ уведомяване по реда на чл.47 от ГПК е неоснователно. Посочва, че връчването на уведомлението от страна на ЧСИ за предсрочна изискуемост на кредита е осъществено извън рамките на изпълнително производство и без пряка връзка с такова, поради което същото не е редовно, съответно не поражда целените правни последици. Твърди, че с оглед събраните по делото писмени доказателства не е налице валидно упражнено от страна на банката право по чл. 60, ал.2 от ЗКИ в подкрепа на което посочва съдебна практика на ВКС, както и практика на PC - Оряхово.

Жалбоподателят счита така предявеният иск за изцяло неоснователен и моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата „Банка ДСК” АД, ***, ЕИК ***, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Счита възраженията на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на първоинстанционното решение, свързани с извършеното от страна на банката, съгласно т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по договор за кредит от 22.05.2019г. за неоснователни. Твърди, че с покана-уведомление изх. № 01-2018524/28.07.2023г. „Банка ДСК“ АД, чрез ЧСИ И. Ц., рег. № 899, район на действие ОС Враца, е осъществила процедура по обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, което се установява и от представените по делото констативен протокол и разписка, както и че съдебният изпълнител е изпълнил всички законоустановени изисквания на процедурата по чл.47 от ГПК и връчването е надлежно извършено. Поддържа, че от изготвената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че кредитополучателят е преустановил плащанията по договора за кредит, като при неплатени 5 бр. вноски от 20.04.2023г. до 20.08.2023г., кредиторът е упражнил правото си да направи задължението предсрочно изискуемо.

Относно възражението на жалбоподателя, че обявяването на изискуемост е осъществено от съдебния изпълнител извън рамките на неговите правомощия и изпълнителното производство, посочва, че на основание чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители, същият може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а 2 по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела, като удостоверяването на връчването се гарантира при спазване на съответните разпоредби от Гражданския процесуален кодекс. Моли съда да отхвърли изцяло въззивната жалба като недопустима и неоснователна и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Банка ДСК” АД, ЕИК: ***, гр.София, против Р. А. А. ЕГН:

**********, от гр. Оряхово, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.240 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на банката сумата 5825,52 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2019г., сумата 329,77 лева - договорна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2023г. до 04.09.2023г., сумата 118,65 лева - законна лихва за забава, за периода от 20.02.2020г. до 04.09.2023г., сумата 64,05 лева - обезщетение след изискуемост, за периода от 05.11.2023г. до 05.12.2023г., сумата 120,00 лв. - разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.12.2023г., до окончателното изплащане на сумата по ЧГД №742/2023г. по описа на РС- Оряхово.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях на 22.05.2019г., при действието на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление /ОУ/, Договор за кредит за текущо потребление за сумата 8100 лева, с кредитодател „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучател ответника Р. А.

А.. Сумата е следвало да се върне на 119 месечни вноски по 105,36 лева всяка и 1 месечна вноска в размер на 96.76 лева, съгласно погасителния план към договора, при ГПР в размер на 10.06 % и ГЛП в размер на 8.60%.

Съгласно чл. 18. 1 и чл. 18. 2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем, а частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент с надбавка от 10 пункта.

Предсрочната изискуемост настъпва автоматично - след уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.

3

От заключенията (основно и допълнително) по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, се установи, че във връзка със сключения Договор за банков кредит от 22.05.2019г., ищецът „Банка ДСК” ЕАД на 22.05.2019г. е превел на ответника Р. А. по банкова сметка с кратък номер *** сумата 8100 лева. По кредита в периода от 20.06.2019г. до 22.11.2023г. ответникът е внесъл сумата в общ размер 4704.79 лева, с която са погасени следните задължения: договорна лихва - 2430.31 лв. и главница - 2274.48 лв. На 13.07.2023г. длъжникът е внесъл сумата 105, 00 лв., с която е погасил задължението си за 38-та погасителна вноска, която е с падежна дата 20.07.2022г., съгласно погасителния план.

Предвид осъществяването на хипотезата на забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, банката е упражнила правото си по чл.

18. 2 от ОУ да трансформира в предсрочно изискуемо цялото си остатъчно вземане, като с покана-уведомление изх. № 01-20-18524/28.07.2023г. до Р. А., е обявила на длъжника кредита за предсрочно изискуем, с настъпване на законовите последици от това. Уведомлението е връчено на ответника на 05.09.2023г., чрез ЧСИ И. Ц. с район на действие ОС-Враца, по възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.

От приложеното по делото ч.гр.дело № 742/2023г. на РС-Оряхово, се установява, че по депозирано от „Банка ДСК” АД, ЕИК: *** заявление против Р. А. А. ЕГН: ********** на 11.12.2023г. са издадени заповед № 413 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 354, с които е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 6 457.99 лв. - задължение към 06.12.2023 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2019 г. по сметка № 11/***, в това число - главница в размер 5 825.52 лв., договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2023 г. до 04.09.2023 г., в размер 329.77 лв., лихвена надбавка за забава за периода 20.02.2020 г. до 04.09.2023 г. в размер 118.65 лв., законна лихва за периода от 05.11.2023 г. до 05.12.2023 г. в размер 64.05 лв., разходи при изискуем кредит в размер 120.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. - датата на пощенското клеймо, до изплащане на вземането, както и сумата 129.16 лв. - държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Видно е, от получено писмо вх. № 3702 от 03.10.2024г. от ЧСИ Ц. Д. с район на действие ОС-Враца, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК - чрез залепване на уведомление. С Разпореждане № 1232 от 04.10.2024г. РС-Оряхово е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове пред РС-Оряхово против длъжника по делото.

От заключението по изпълнената ССчЕ е видно, че след частичното погасяване на дълга към 08.11.2025г. - датата на депозиране на исковата молба в съда, задължението по договора за кредит е както следва: 5626.48 лева главница; 456.04 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023г. до 4

08.11.2024г.; 190.33 лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2020г. до 08.11.2024г.; 186,58 лв. - обезщетение след изискуемост от 05.11.2023г. до 08.11.2024г.; 120,00 лв. - такса предсрочна изискуемост и 476,91 лв. - съдебни разноски, а към 05.09.2023г. - датата на уведомление от ЧСИ И. Ц. е както следва: 6006.12 лева - главница; 329.77 лева възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023г. до 05.09.2023г.; 00.00 лева - лихва за забава; 118,65 лв. санкционираща лихва от 20.02.2020г. до 05.09.2023г. и 120,00 лв. - такса предсрочна изискуемост и 00,00 лв. - съдебни разноски.

Въз основа на събраните писмени доказателства и приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключения договор за потребителски кредит, че в изпълнение на задълженията си по договора банката е превела на ответника сумата от 8100 лева, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит в срок и съобразно неговите условия, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата в пълен размер. Приел е за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.415 от ГПК, не е настъпила предсрочната изискуемост по кредита, както и че не е налице редовно връчване на уведомлението от ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК. С оглед неоспорването на размера на дълга от ответната страна, установен в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и недоказването ответникът да е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми за главница, лихви и такси по договора, съдът е приел предявеният иск за основателен и доказан в претендирания размер, поради което го е уважил.