Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1960 от 10.11.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 2050/2023
Вид
Решение № 1960
Подписан
10.11.2023
Състав
СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ, ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА, ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КАСАБОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1960 гр. Пловдив, 10,11, 2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ

БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия БОТЕВ к.а.н. дело № 2050 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Касационният жалбоподател – ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ СОФИЯ, чрез юриск. В. оспорва Решение № 1119 от 20.06.2023 г., постановено по АНД № 1361 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, XVІІІ н.с., с което е отменено Наказателно постановление № BG23052022/5800/P8-978 от 15.11.2022 г., с което на А.С.Й., на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 800 лв. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се отмени решението на ПРС , да се потвърди оспореното НП и се претендират разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - А.С.Й. , чрез адв. С., поддържа становището си на л. 17 да се остави без уважение касационната жалба, че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания, излага съображения по съществото на спора и претендира присъждане / л. 19/ на разноски в размер на 1000лева.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Процесното наказателно постановление е издадено против А.Й. , затова че на 09,05,2022г. е управлявал товарен влекач с рег. № *** в района на КПП „Кулата“, без да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 1 от ЗП.

В решението си ПРС е посочил , че в чл.179 и чл.187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса и това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. Подобно посочване в НП обаче липсва, и в него не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване на нарушението - 09.05.2022г., или че е собственик на същото или регистриран ползвател. Прието е че , допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие и е отменил процесното НП.

Настоящата съдебна инстанция като обсъди възраженията в КЖ , приема същите за неоснователни. Не се установяват сочените в жалбата съществени процесуални нарушения. От изложеното до тук следва, че като е отменил оспореното НП районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По повод претендираните съдебни разноски и направеното възражение за тяхната прекомерност , съдът намира последното за основателно.

Касаторът е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 1000 лева за адвокатски хонорар, чрез изпращане по ел. път на становище и ДППС от 9,10,23г. Делото е приключило в едно осз. , без адв. С. да е присъствала на него. Материалния интерес по делото е 1800лева , поради което на осн. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от

09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 480 лева за направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1119 от

20.06.2023 г., постановено по АНД № 1361 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, XVІІІ н.с.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София да заплати на А.С.Й. с ЕГН ********** сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :