Протокол № 250 от 02.06.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 250 гр. С., 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Г. М.

Съдебни

Диана Г. И.а заседатели: Данка П. Лукова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева и прокурора И. К. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Н. Г. М. Наказателно дело от общ характер № 20252200200691 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимата Т. Д. Х., редовно призована се явява лично и с упълномощени защитници адв. Т. Р. от АК- С. и адв. Н. Н. от АК- С..

Частните обвинители П. М. М., К. М. М. и Р. М. М., редовно призовани се явяват лично.

Частната обвинителка М. М. М., редовно призована, не се явява.

Четиримата частни обвинители се представляват от упълномощен повереник адв. Н. П. от АК- С..

За Окръжна прокуратура- С., редовно призована, се явява Зам. окръжен прокурор И. И..

Свидетелят М. М. М., редовно призован, се явява лично.

Свидетелите поредни №№8 и 9- А. М. Ш. и А. А. А., редовно призовани, не се явяват.

По делото е постъпила молба от свид. А. А. А., с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност ще отсъства от града през периода от 30.05.2026г. до 30.06.2026г.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ К. М.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. М.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Х.: Да се даде ход на делото

Съдът счита, че няма процесуални преки за даване ход на делото, поради 1 което

О П Р Е Д ЕЛ И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фаза на съдебното следствие.

САМОЛИЧНОСТ на явилия се СВИДЕТЕЛ:

М. М. М., роден на 27.04.1979 г. в гр. С., живущ в гр. С. във В.з., местност „Т.“, български гражданин, неженен, живее на съпружески начала с частната обвинителка К. М., без образование, неграмотен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, която се предвижда за лъжесвидетелстване пред съд .

Свидетелят ОБЕЩАВА да говори истината.

Свид. М. М. М., РАЗПИТАН КАЗА: В местност Т. живея от 2017г. Там живея с К.. От известно време майката на К. дойде да живее при нас. Тя дойде да живее при нас през 2018г. Състоянието на майка й беше добре. Тя от малка е глухоняма. Много трудно хората й разбират. Алкохол употребяваше много рядко по празниците по една биричка. Цигари пушеше. Ние сме с две стаи, вътрешна и външна стая. Тя беше във вътрешната стая. Преди две години към пет и нещо сутринта К. отиде да види как е майка й. Тя ми каза да стана да видя, че майка й не може да диша. Почвам да се боря с линейки и да викам бърза помощ. С К. имаме един мобилен телефон. Звъннах на Бърза помощ, на център 112. Свързах се и казах, че има жена, която тежко диша. Питаха ме за имената й. Казах моите имена и от къде се обаждам и защо се обаждам. Казах, че жената не може да диша. Казаха ми, че не са чували за този случай. Те ми казаха, че нямат спомен за такъв случай, за първи път чуват за такава жена на този адрес. Аз исках да изпратят линейка. Питаха ме дали има път. Казах, че има път, добър е пътят. Щом идват такситата значи и те могат. Отидох при съседката тя ми даде 20 лева назаем. Извиках такси. Таксито спря долу където трябваше да спре линейката, някъде на 500 метра от къщата. Ние през това време се приготвяхме да тръгваме към таксито. Отидохме до таксито, качихме се в таксито и казах, че сме за бърза помощ. Болната жена я качих на гърба.

Сложих си ръцете отзад и я качих на гърба си. Хванах я за рамото и с ръцете отзад я държа. К. е крепеше по пътя. Качих я на таксито. Жената дишаше тежко, но беше жива. На 100 метра след като тръгнахме с таксито жената издъхна. В таксито я сложихме на задната седалка от лявата страна, а К. се качи от дясната страна. М. беше зад шофьора. К. зад мен. Аз бях седнал до шофьора. Отидохме в бърза помощ. Извиках: „ало, може ли да помагате спешно е“. Излезе един млад доктор. Изкараха една инвалидна количка.

Сложихме жената в инвалидна количка. Накараха ме да й вдигнем фланелите да я прослушат и ми казаха: „моите съболезнования жената е починала“.

Помолих ги за един- два часа жената да остане там докато събера роднините.

Те отказаха да я приемат. Казаха ми да си взема жената и да се върна в нас.

2

Нямаше кой да ме качи с таксито с жената. Телефона го забравих във вилата върху масата. Пуснах жената в самия коридор до парното. За 15 минути отидох до вкъщи да си взема телефона и се върнах. Бягах през това време и се обадих в полицията. Обадих се в полицията, защото исках да ми обърнат внимание. К. беше с мен. Пеша отидохме до вилата да вземем телефона. М. я оставихме в самия коридор до парното в инвалидната количка. Полицаите ме питаха дали ние сме на М. близките. Полицаите питаха дали познаваме М.. К. каза, че това е майка й. Дойдоха нейните роднини двете сестри и сина й.

Предната вечер преди да се случи това нищо необичайно нямаше. Хапнахме, изпуши една цигара и всеки си легна в леглото.

Това такси не съм го ползвал друг път. Винаги един пострадал трябва да пита, затова знам името на шофьора. Дори вземах номера на таксито. Дал съм си телефона на следователите за да видят, че съм звънял на бърза помощ. Аз бях записал с телефона разговора с Бърза помощ. Помолих ги да вземат от Бърза помощ информация за пациентите, които влизат, но не знам дали са взели такава информация.

От 2017г. живея във В.з.. От 2018г., а може и от 2017г. след като излязох от затвора М. дойде да живее при нас. Аз съм зет от 30 години. Баба ми наймалко 20 години е живяла покрай дъщеря си. Идваше, отиваше, но до деня на смъртта е живяла само с нас. Като бях в затвора тя живееше в Я. при сина си.

През това време докато живееше при нас не е ходила на лекар. От време на време е пила аналгин. Изведнъж се случи това. До ден днешен не знаем от какво е починала. Около 9 часа вечерта М. отиде да си легне, защото жена ми към осем и нещо беше сложила масата на ядем. Гледахме един сериал и към девет, девет и половина сериалът свърши и тя си тръгна към стаята. Тя винаги сама си отиваше в стаята, казва на дъщеря си, че ще си легне. Сама си ляга, сама се завива. През нощта никой не е влизал в стаята на М.. Сутринта в пет без двадесет К. намери майка си в това състояние. На телефона видях, че беше пет без двадесет. Обичайно не се събуждаме толкова рано. К. е имала предчувствие и отиде да види майка си. След като К. отива да види майка си, дойде при мен и каза, че майка й диша тежко. Аз веднага станах, обух си дълги гащи и отидох да видя жената. Видях жената как събира душа. За мен беше мъртва, а сърцето й работеше. Главата й беше на една страна и беше със затворени очи. Имаше възглавница. Не видях М. да мърда. Главата й беше на една страна. Тялото беше вдървено. Взехме да й трием и да й мокрим лицето.

Топло беше тялото. Тялото нямаше реакции. Не се обадих веднага на Бърза помощ, защото опасенията ми бяха да не правим глупости, да не ставам за смях пред доктора. Притеснявах се да се обадя, защото мислех, че ще я събудим. Десет минути съм се бавил и се обадих. Нормално е да се заблудя, десет минути съм се забавил. Местихме тялото. Местихме го от стаята на М. в нашата стая където спим с К.. Тялото го преместихме заедно с жената. Жената я хвана за краката, аз за мишниците. Тялото беше с гръб към земята. Лицето беше нагоре, а кръста беше надолу. Смятам, че беше мъртва, защото нямаше движение, тя дишаше. Тя дишаше, но нямаше движение, това за мен е мъртво.

3

На леглото в нашата стая я поставихме по гръб. До последния момент докато я качим в таксито тя дишаше. Сто метра минахме с таксито и К. кресна. Когато я носих към таксито се чуваше дишането. Главата й беше на рамото ми.

Петстотин метра е разстоянието от къщата до таксито. През тези 500 метра я носих на гръб. Жената издъхна в таксито. Когато се качих в таксито помолих шофьора малко по- бързо да кара. Дъщеря й каза: „М.е, майка спря да диша“.

Бяхме минали 100 метра с таксито, когато М. издъхна. М. издъхна в таксито когато тръгнахме. Шофьора взе да дава кураж. Тялото докато беше на гърба ми беше топло, не беше вдървено. Ако беше вдървено нямаше как да я взема, защото вдървено тяло става като скелет. Тялото беше топло и жената дишаше.

П. дойде около 10 часа сутринта направо в болницата с двете лели, които са сестри на М.. През това време М. не знам дали беше в моргата или беше в стая. Прибраха я след това. Ние с К. бяхме пред болницата, чакахме да дойдат двете сестри и сина й. Бяхме пред входа на Бърза помощ. Бяхме малко понастрани от входа. Близо бяхме до там където се минава за Бърза помощ, не на главния вход. Двете лели и сина й дойдоха пеш от автогарата, но не мога да кажа с какво са дошли, вероятно с автобус.

Същият ден аз подадох сигнал към БТВ, защото това мина през главата ми, те убиха баща ми. Направиха аутопсия на гърлото на баща ми. Излъгаха, че имал рак на гърлото и от това починал. Но това не е вярно, защото баща ми почина от бъбреци. Исках да се вземат мерки, защото исках да се накаже болницата, исках да се вземат мерки от БТВ, затова им се обадих. Като се обаждам до Бърза помощ да дойдат във В.з. те не идват. Ние във В.з. сме роднини, няколко семейства сме. От Бърза помощ отказват да идват във В.з.. И друг път се е случвало от Бърза помощ да отказват визита на този адрес. Така стана през 2017г. когато се обаждах за баща ми. Имам информация Бърза помощ да са отказвали на мои близки също да идват на адреса, тогава е било за една родилка и момичето е родило във вилата, а мъжът й бил на работа.

Когато е станал случая с родилката аз бях в затвора, оставаше ми още малко да изляза. Това беше през 2016г., на края.

С К. двамата качихме М. в таксито. К. отвори вратата и мина от другата страна на колата. Влезе вътре в колата и аз й попадах майка й да я поеме.

Затворихме вратите на таксито и тръгнахме. М. стоеше в краката на К..

Половината тяло на М. беше в краката на К., а главата на М. беше на рамото на К.. Не мога да кажа на дясното или лявото рамо беше главата й. Не съм гледал точно къде е, аз взех да говоря с шофьора да кара по- бързо. Обръщах се назад и гледам към жена ми за да я успокоявам. От време на време гледам назад към К. да я успокоявам.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: Към момента нямам други искания. Смятам, че разпитите на неявилите се двама свидетели са от значение за разкрИ.е на фактите.

АДВ. П.: Нямам доказателствени искания.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ К. М.: Нямам искания.

4

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. М.: Нямам искания.