Решение № 539 от 18.04.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20214110100956 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че с нотариален акт *****. ищецът продал на ответниците за сумата **** недвижим имот, намиращ се в ****, а именно ****с площ от 1000 кв.м, заедно с построените в имота първи етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 157 кв.м и гараж със склад със застроена площ 57 кв.м. Ищецът заявява, че в посочения имот бил изградил, без необходимите за това документи, къща със застроена площ от 90 кв.м с пет стаи на два етажа, покрит с ламарина проход 6м.висок, плътна ограда висока 2м и 10см., лятна баня с тоалетна с шахта, оранжерия, остъклена с покрив, пристройка-кухня до описаната в нотариалния акт къща. Ищецът сочи, че тези постройки не са заплатени от купувачите при извършване на сделката, но са станали тяхна собственост със закупуването на земята. Ищецът заявява, че общата стойност на постройките, описани по-горе е 15 700лв., като в исковата молба посочва и стойността на всяка от тях. Ищецът счита, че ответниците са се обогатили неоснователно със стойността на постройките в имота, поради което отправя искане за осъждането им да заплатят на ищеца сумата 15 700лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват иска. Твърдят, че постройката, посочена в исковата молба като къща, не представлява жилищна сграда по смисъла на пар.5 т.29 от ДР на ЗУТ, а сграда от допълващо застрояване по смисъла на чл.20 от ЗУТ. Ответниците заявяват, че считат, че тази сграда от 1 допълващо застрояване и посочената в исковата молба „плътна ограда висока 2м и 10см” представляват търпим строеж по смисъла на ЗУТ, както и че за посочените „покрит с ламарина проход 6м.висок, лятна баня с тоалетна с шахта, оранжерия, остъклена с покрив” не са необходими разрешителни за строеж. Ответниците заявяват, че те са придобили собствеността върху посочените от ищеца недвижими вещи, но на основание договора за продажба, а не на основание чл.92 от ЗС. Сочат, че цената в договора за продажба е посочена общо, без разбивка на всяка вещ. Оспорват иска и по размер, по съображения изложени в отговора. На следващо място в отговора на исковата молба се твърди, че ответницата М. е заплатила с квитанция от 10.03.2016г. в полза на ***сума в размер на 353,33лв., представляваща неплатен данък сгради и такса битови отпадъци по партидата на ищеца за недвижим имот в*** както и заплатила в полза на ТД на НАП сумата 592,99лв. за погасяване на публични задължения за принудително събиране по посочено изпълнително дело и сумата 31,11лв. за погасяване на публични задължения на ищеца за данъци за 2013г.

Сочи се, че тези плащания са извършени без да са обусловени от правно основание, но чрез тях се е стигнало до обогатяване на ищеца с оглед на това, че му спестяват плащане към фиска срещу реципрочно обедняване на ответницата със същата сума, поради което, в случай, че съдът уважи предявения иск, се прави от ответната страна възражение за прихващане със сумата общо 978,43лв. срещу вземането на ищеца претендирано в настоящото производство, до размера на по-малкото от двете вземания.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г. ищецът И. П. Н. е придобил на основание договор за дарение собствеността върху празно дворно място, цялото от 1000 кв.м, заедно с подобренията в него, за което е отреден парцел **** С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт **** ищецът продава на ответниците собствения си недвижим имот, намиращ се в с**** а именно: УПИ *****, срещу сумата от **** лв. В нотариалния акт е посочено, че участниците в нотариалното производство декларират, че сумата, посочена в него е действително уговореното плащане по сделката.

По делото са представени заверени преписи от приходна квитанция от 10.03.2016г. за заплатена от ищцата Т. М. сума в размер на 353,33лв.-представляваща данък сгради и такса битови отпадъци по партида на ищеца за процесния имот.

Представено е и преводно нареждане от 10.03.2016г. за заплатена от ищцата сума в размер на 592,99лв. за погасяване на публични задължения на ищеца по изп.дело ****г.

Видно от преводно нареждане от 10.03.2016г. ищцата е заплатила в полза на ТД на НАП сума в размер на 31,11лв. за погасяване на публични задължения за данъци за 2013г., за лицето И. П. Н..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е С В, М Р Р и Т Р Ц. Свидетелят В, разпитан каза, че когато през ***. ищецът закупил имота в него 2 нямало построено нищо. Той изградил монолитна ограда от четирите страни, с височина около 2 метра, построил постройка, нещо като къща, в която да си държи материалите, като спял в една от стаите. Вляво от гаража изградил септична яма и направил баня с тоалетна, а към другата постройка направил нещо като кухненски бокс. Покрил разстоянието между основната къща и помощната къща с ламаринен профил и се получило като сушина. Имало и остъклена оранжерия в двора. През 2016г ищецът споделил пред свидетеля, че имал проблеми и че е грешка, че е продал имота, като за постройките не казал нищо. Свидетелят Р заяви, че ищецът изградил постройките в процесния имот, като в помощната постройка имало осветление. Свидетелят каза, че ищецът гледал животни в помощната постройка.

Свидетелката Ц, майка на ответницата, разпитана каза, че дъщеря й живее в къщата в имота от 2007г., като през 2016г. закупили първия етаж от къщата и дворното място. Към къщата има пристройка, която се ползва за кухня и която дъщеря й и зет й ремонтирали, след като я купили. Свидетелката заяви, че стопанската постройка е до къщата и в нея няма В и К инсталация. В стопанската постройка ищецът гледал овце в годините, в които живял в имота до 2005-2006г. Свидетелката каза, че оранжерията и ламаринения навес между къщата и стопанската постройка направили ищецът и ответникът.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че описаните в исковата молба постройки и подобрения се намират в имота в **** и към момента на датата на нотариалния акт са имали пазарна стойност в общ размер 11 970лв. Вещото лице е посочило, че предвид техническите характеристики, изградената в дворното място сграда, наименована в исковата молба „къща“ със площ 90 кв.м не представлява жилищна сграда по смисъла на пар.5 т.29 от ДР на ЗУТ, а е със спомагателни функции като сграда от допълващо застрояване. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че общата стойност на цялата ограда на процесния имот възлиза на 6000лв. и с тази стойност се е увеличила пазарната стойност на имота към момента на сделката 28.03.2016г. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на имота вследствие изграждането на постройките и подобренията се е увеличила с общо 14 600лв.

С протоколно определение от 16.03.2023г., съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на предявения иск, чрез увеличаване на исковата претенция от сумата 15 700лв. на 19 700лв.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. Правнорелевантното обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД е 3 свързано с лишаването на облага от имуществен характер, а под обогатяване се разбира придобИ.ето или спестяване на известна имуществена облага или полза.

В настоящия случай, ищецът основава иска си на твърдения, че ответниците са се обогатили без основание, предвид на това, че процесните постройки и подобрения в имота, закупен от тях, не са били предмет на договора за покупко-продажба, но са станали собственост на ответниците със закупуване на земята, без ответниците да са заплатили тяхната стойност.

По делото не е спорно, че ищецът е бил собственик на недвижим имот, представляващ УПИ в с****, в което са изградени постройки-жилищна сграда, постройка от 90 кв.м, лятна баня с тоалетна, пристройка-кухня до къщата.

Не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че на **** с договор за покупко-продажба ищецът е продал на ответниците горепосочения недвижим имот ***** заедно с построените върху него сгради. Спорният момент е дали постройките посочени от ищеца в исковата молба са предмет на продажбата от **** В съдебната практика се приема, че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи/подобренията/, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото /сградата, насажденията, оградата и др./ Запазването на собствеността върху сградата, отделно от мястото, трябва изрично да е уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на ч.92 от ЗС. Когато със сделка се прехвърля земя, без да се изключат изрично подобренията и сградите, намиращи се върху нея, счита се, че и те са прехвърлени, макар да не се сочат в договора.

В конкретния случай, видно от представения нотариален акт, с който е оформена продажбата, се прехвърля собствеността върху земята- УПИ. Не е спорно, че имотът е бил застроен към момента на продажбата, като част от сградите, които се намират върху него не са изрично посочени в нотариалния акт. Независимо от това обаче и с оглед гореизложеното, съдът приема, че тези сгради също са били предмет на продажбата, доколкото същите не са изключени изрично от сделката. Не се установиха твърденията на ищеца, че с процесния договор за продажба не е прехвърлена собствеността и върху тези посочените в исковата молба постройки и подобрения. Същите са сгради от допълващо застрояване, видно от закючението на вещото лице и подобрения/ограда на имота, навес/, които нямат самостоятелен сатут и следва да се приеме, че след като се прехвърля собствеността върху дворното място и жилищната сграда, се прехвърля и собствеността върху посочените от ищеца постройки от допълващо застрояване, които той твърди, че е бил изградил в имота, както и подобренията, които е бил направил в дворното място. Тези вещи не са изрично изключени от продажбата. Не е спорно, че са съществували в дорното място, което се установява и от събраните гласни доказателства- показанията на разпитаните свидетели и при продажбата собствеността върху тях е преминала в собственост на купувачите, на основание сключения между страните договор. Ищецът не доказа твърденията си, че е имало договореност между страните впоследствие да му заплатят отделно цена за тези постройки и подобрения. Доказателства в тази насока не се 4 събраха. Свидетелят В заяви, че пред него ищецът казал, че не е хубаво да продава имота, но нищо не му споделил за постройките. В показанията си свидетеля Р заяви, че подобренията и помощните постройки са направени в имота от ищеца. Релевантно за спора е, че постройките са били изградени докато дворното място е било собственост на ищеца и след прехвърляне на собствеността в полза на ответниците през 2016г. у при положение, че ищецът изричо не е изключил от сделката тези вещи, същите са преминали в собственост на ответниците, за което те са заплатили продажната цена. В случая, видно от нотариалния акт, не е посочена отделна цена за мястото и постройките върху него, поради което съдът приема, че посочената в нотариалния акт цена е обща за мястото, сградите върху него и подобренията в имота. Нотариалният акт, обективиращ договорът за покупко-продажба представлява официален документ, който има обвързваща доказателствена сила относно фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса, направените от страните по договора изявления пред нотариуса, вкл. и изявлението на страните относно плащането, респ. получаване на цената, в която част има характер на разписка. Видно от нотариалния акт купувачите са заплатили договорената и посочена в нотариал н и я акт цена и са придобили собствеността върху имота и построеното в него, предмет на продажбата. В случай, че волята на ищеца не е била да се включат посочените от него постройки и продобрения съществували към момента на продажбата, то е следвало да ги изключи от предмета на продажбата, което, видно от нотариалния акт, не е направено.

Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2c1279a-370b-46af-9c2a-7f90293531c1