Решение № 9072 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9072 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110139528 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК от „............... АД срещу Т. А. Д. с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата от 1094,45 лева, представляваща главница за периода 18.03.2014г.- 27.05.2014г. по Договор за кредитна карта на физически лица №85/23.10.2013г., ведно със законна лихва от 30.09.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 53,49 лева за периода от 15.04.2014г. до 27.05.2014г., наказателна лихва в размер на 335,31 лева за периода от 27.05.2014г. до 29.09.2020г., разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 72 лева, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 47053/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че Т. Д. е ползвала банков кредит съгласно Договор за кредитна карта на физическо лице 85 от 23.10.2013г. с разрешен размер от 1000 лева и срок на ползване- 31.10.2015г. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за 3 погасителни вноски за главница, дължими в периода 18.03.2014г.15.05.2014г. и 2 погасителни вноски за договорна лихва, дължими в периода 15.04.2014г.15.05.2014г., вземанията по кредита били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 27.05.2014г. Твърди, че банката била уведомила кредитополучателя посредством покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от ЧСИ ............ Поддържа, че с поканата бил даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като в същия не били изплатени дължимите суми по договора. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва основателността и размера на исковете. Изложени са съображения, че изискуемостта на вземанията на ищеца, била настъпила на 27.05.2014г. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че не е усвоявала предявената главница. Сумата, която била претендирана, била усвоена от извършител с неустановена самоличност.

Оспорва исковата претенция по размер. Поддържа, че усвоена главница над тази сума не 1 била договаряна и ако от извършителя на престъплението по някакъв начин бил усвоен размер над 1000 лева, то те не могат да се възлагат в отговорност на ответника. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приетия препис от Договор № 85 от 23.10.2013г., че между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е постигнато съглашение за предоставяне на право на кредитополучателя на кредитен лимит в размер на 1000 лева, като кредитополучателят се е задължил да възстанови ползваните суми по кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска, която съгласно чл. 4.1 от договора е в размер на 3 % от кредитния лимит, а именно 30 лева.

Съгласно чл. 3.1 от договора месечният лихвен процент върху усвоената сума за всеки отделен месец през срока на действие на договора е 1,33 %. Периодът на погасяване на минималната вноска е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания. В чл. 4.2 е посочено, че срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 31.10.2015г., а срокът на действие на договора е до 31.10.2017г.

Съгласно чл. 1.6 от Общите условия банката по своя преценка едностранно и автоматично може да продължи срока на кредитния лимит за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия от договора и в случай че не е предсрочно прекратен.

Съгласно чл. 2.2 от Общите условия крайният срок, до който кредитният лимит по договора за кредитна карта за физически лица може да се възобновява с погасяване на ползвания кредит и/или минималната погасителна сума е 24 месеца, считано от датата на подписване на договора, като банката едностранно и автоматично може по нейна преценка да продължи правото на възобновяване на кредитния лимит и за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия на договора в случай, че оправомощеният държател изрично не е поискал прекратяването му и е изправна страна.

Съгласно чл. 3.14 от Общите условия в случай на неосигуряване на средства за погасяване на най-малко на минималната погасителна вноска до 15-то число на текущия месец, банката блокира картовата сметка съгласно т. 4.3 от договора и ползването на свободния кредитен лимит се прекратява до погасяване най-малко на минималната погасителна вноска. В чл. 3.15 от Общите условия е уговорено, че формираният дълг и всички изискуеми суми по договора за кредитна карта за физически лица се погасяват едностранно от банката по реда на служебното събиране на задължения от посочената по основната разплащателна сметка на оправомощения държател, посочен в договора. При липса на средства, същите се издължават за сметка на авоарите от другите сметки на оправомощения държател/солидарния длъжник в банката за което последните дават изричното си съгласие със сключването на договора.

Съгласно чл. 3.16 от Общите условия ако оправомощеният държател е допуснал необслужване на дълга над 60 дни, и независимо от поканите от служители на банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, банката може да обяви задължението по договора за кредитна карта за физически лица за предсрочно изискуемо и да предприеме мерки за принудителното му събиране, след което да закрие картата.

В представената покана за доброволно изпълнение е посочено, че предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер от 27.05.2014г. Посочено е, че към 20.01.2020г. формираният към банката дълг възлиза на 2149,89 лева, от които главница от 1094,45 лева и лихви от 1055,44 лева.

Съгласно представената разписка, поканата е била връчена от ЧСИ ......... по искане на ищеца, като връчването е лично на ответника и е извършено на 09.02.2020г.

2

В извлечението от счетоводни книги е посочено, че главницата е изцяло изискуема, считано от 27.05.2014г.

От приетото първоначално заключение по съдебно-счетоводна експертиза от 18.10.2023г. се установява, че непогасените задължения на ответника към 30.09.2020г. са в размер на 1531,32 лева, от които главница от 1074,89 лева, договорна лихва от 53,49 лева, лихва по просрочена главница от 330,94 лева и 72 лева, разходи за уведомяване. Експертът е посочил, че към 27.05.2014г. непогасените просрочия са в размер на 387,40 лева- 3 броя вноски за главница и 3 броя вноски за договорна лихва. От заключението се установява, че след 30.09.2020г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ няма извършени плащания от страна на ответника за погасяване на задълженията по процесния кредит, има извършено плащане на 12.03.2020г. в размер на 777,76 лева, с което е погасено задължение за лихва върху просрочена главница.

От приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 10.01.2024г. се установява, че непогасените просрочия по договора към 09.02.2020г. са в размер на 1380,97 лева, от които 3 броя вноски за главница – 75,55+105,36+153 /общо 333,91 лева/ и 3 броя вноски за договорна лихва – 26,88+13,65+12,97 /общо 53,49 лева/. Експертът е посочил, че след 27.05.2014г. е преустановено счетоводното начисляване на задължения за главница и договорна лихва, като са останали начислени само дължимите и непогасени просрочия.

При така установената по делото доказателствена съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за кредитна карта; обстоятелството, че Т. А. Д. е усвоила твърдения от ищеца кредит в размер, посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва; че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на исковата молба; непогасеният размер на възнаградителната лихва; че е уговорена наказателна лихва в твърдения размер; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на дължимата лихва.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

В случая, от приетия по делото Договор № 85 от 23.10.2013г. за кредитна карта за физически лица се установява, че между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е сключено съглашение за предоставяне на право на кредитополучателя на кредитен лимит в размер на 1000 лева, при месечна лихва в размер от 1,33%, минимална погасителна вноска от 30 лева, дължима до 15-то число на всеки месец, както и със срок на договора до 31.10.2017г.

От приетото експертно заключение, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено, се установява, че е усвоен отпуснатия кредитен лимит.

Обстоятелството, че кредитната карта е била открадната, респ. наведените твърдения, че не ответникът, а трето неустановено лице, е усвоило процесната сума, са непротивопоставими на банката в настоящия процес. По делото не са ангажирани доказателства извършените транзакции да са били оспорени по реда на ЗПУПС, респ. да е постановено решение относно неразрешените операции. Наведените от ответника възражения биха могли да бъдат противопоставени на лицето, което действително е усвоило сумата при евентуален бъдещ 3 процес, воден от ответника срещу лицето, което е присвоило кредитния инструмент, респ. е извършило транзакциите. Доколкото ответникът е държател на кредитната карта и е поел задължение да изпълнява задълженията си по договора за кредит за ползване и съхраняване на кредитната карта, именно тя е пасивно легитимирана да отговаря пред банката да възстанови ползвания кредитен лимит.

Относно наведените от ищеца твърдения, че договорът за кредитна карта е бил многократно продължаван съдът намира следното:

Действително, съгласно чл. 1.6 от Общите условия, приложими към процесния договор, банката по своя преценка едностранно и автоматично може да продължи срока на кредитния лимит за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия от договора и в случай че не е предсрочно прекратен. Съгласно чл. 2.2 от Общите условия крайният срок, до който кредитният лимит по договора за кредитна карта за физически лица може да се възобновява с погасяване на ползвания кредит и/или минималната погасителна сума е 24 месеца, считано от датата на подписване на договора, като банката едностранно и автоматично може по нейна преценка да продължи правото на възобновяване на кредитния лимит и за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия на договора в случай, че оправомощеният държател изрично не е поискал прекратяването му и е изправна страна.

В конкретния случай тези обстоятелства не са налице, тъй като още към 27.05.2014г. договорът е бил прекратен, респ. с оглед непогасените задължения по договора за кредит картодържателят не е бил изправна страна. Относно настъпилата предсрочна изискуемост съдът намира следното:

В т. 14 от заявлението по чл. 417 ГПК заявителят /сега ищец/ е посочил, че вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 27.05.2014г. – л. 6 от заповедното дело; в извлечението от счетоводни книги, на което е основано заявлението, е посочено, че кредитът е изцяло изискуем, считано от 27.05.2014г.- 15 от делото; в исковата молба е посочено, че вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 27.05.2014г.; в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 27.05.2014г. /л. 7 от делото/. От заключенията на вещото лице се установява, че на 27.05.2014г. банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем, както и че след тази дата е преустановено счетоводното начисляване на задължения за главница и договорна лихва. Фактът на настъпване на предсрочна изискуем на 27.05.2014г. не се оспорва от ответника, напротив, в отговора на исковата молба е посочено, че не се оспорва изискуемостта на вземанията на ищеца, заявена с исковата молба, да е настъпила на 27.05.2014г. С молба от 16.08.2023г. ищецът е посочил, че предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е настъпила на 09.02.2020г. с получаването от ответника на поканата за доброволно изпълнение.