Решение № 1059 от 29.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Бургас, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252120105055 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 30400/10.07.2025 г. на Д. И. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Б. ***, чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ *** - адв. Е. И. от АК- Пловдив, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., с която се иска от съда да прогласи нищожността на договор за кредит № 500066828/28.08.2023 г., като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Излагат се твърдения, че сключеният между страните договор за потребителски кредит предвиждал задължение за потребителя-кредитополучател да заплати на кредитодателя такса бързо разглеждане в размер на 322,20 лева и такса динамично плащане в размер на 483,30 лева. Заявява се неравноправност на договорните клаузи, с които са предвидени посочените клаузи, както и че с тях се цели заобикаляне на чл.

19, ал. 4 от ГПК, доколкото същите не са взети предвид като допускания при определяне общите разходи по кредита, респ. ГПР.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 544/22.12.2025 г. от ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, чрез юрк. Ю.

Б., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен по подробно изложени правни съображения. Не се спори, че между страните е бил сключен сочения в исковата молба договор за кредит № 500066828/28.08.2023 г., но се възразява, че същият отговаря на всички изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи.

Твърди се, че посочените от ищеца за неравноправни клаузи са индивидуално уговорени, както и че ГПР по кредита е 46,49 % и е определен само при включване като разход на възнаградителната лихва. Възразява се срещу искането за допускане на ССчЕ по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. Депозирана е молба вх. № 13923/31.03.2026 г. от ищеца, чрез адв. И., с която се поддържа предявения иск и се моли за уважаването му, не се излагат 1 възражения по проекта за доклад на съда и се моли в полза на адвоката да бъде определено възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство.

Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание. Представя писмена молба вх. № 6060/10.02.2026 г., с която посочва, че общият размер на погашенията по кредита възлизат на сумата от 965,44 евро, както и потвърждава, че по кредита са начислени такси за поискани от кредитополучателя допълнителни услуги „ Бързо разглеждане“ /322,20 лева/ и „Динамично плащане“ /483,30 лева/. Дадено е становище, че посочените такси не подлежат на съобразяване при определяне на ГПР, доколкото заплащането им не е било задължително условие за получаване на кредита.

В приложение към молбата са представени заверени преписи от писмени доказателства, съставляващи кредитното досие.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.

22 от ЗПК вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

С обявения за окончателен при отсъствие на възражения на страните доклад по делото съдът е възложил в тежест на ищеца доказването на заявените основания за нищожност на договора и клаузите му, а в тежест на ответника – наличието на облигационни правоотношения по действителен договор за потребителски кредит, действителни уговорки по съдържащите се в него клаузи, вкл. по чл. 9, както и съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в отношенията; че клаузите по договора са индивидуално уговорени; че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че уговорените в твърд размер по договорите такси нямат отношение към действителните разходи по процесния кредит. С доклада съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: - между страните е сключен договор за кредит № 500066828/28.08.2023 г.

От представените в заверени преписи писмени доказателства /л. 40-51 от делото/ е видно, че въз основа на сключения при общи условия процесен договор за потребителски кредит, ответникът се е задължил да предостави на ищеца в заем сумата от 1300 лева, която потребителят-заемател се е задължил да върне същата в срок от 5 месеца /до 20.01.2024 г./, на пет равни погасителни вноски от по 283,53 лева, ведно с възнаграждение /ГЛП/ в размер на 35,51 %, при определен в договора годишен процент на разходите /ГПР/ от 46,49 %, или сума в общ размер от 1417,65 лева.

Същевременно, с клаузите на чл. 9 от договора, страните са уговори ползване от заемателя на допълнителни услуги - „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ срещу заплащане в полза на заемодателя на съответни възнаграждения в размер на 322,20 лева и 483,30 лева. Посочените допълнителни възнаграждения са увеличили размера на дължимите плащания по кредита до сумата от общо 2223,15 лева, респ. размера на погасителната вноска по него до сумата от 444,63 лева.

Няма спор по делото и между страните, че главницата по кредита е била усвоена от заемателя-ищец, както и че уговорените допълнителни възнаграждения /такси/ за ползване на услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не са били предвидени като допускания от заемодателя-ответник при определяне на ГПР. Видно от изявлението на ответника по кредита са извършени плащания от ищеца в размер от 2

965,44 евро или 1888,30 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД и ищеца е сключен договор за кредит № 500066828/28.08.2023 г., от характеристиките на който може да се заключи, че същият съставлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на сключване на процесния потребителски кредит – не по-висок от 66,45 %/.

В допълнение чл. 22 и чл. 23 на ЗПК повеляват, че при нарушения на чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10 и т. 11 – отсъствие в задължителното съдържание на договора за потребителски кредит на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му; данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания при определянето му; както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.

В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за к р е д и т , по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Съобразявайки българското и европейското законодателство, както и формираната по приложението му задължителна съдебна практика, настоящият съд, намери, че поцесният договор за потребителски кредит не съдържа указаното по чл.

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК задължително съдържание.

В договора изцяло отсъства съдържание за условията за издължаване на кредита 3 от потребителя, включително надлежен погасителен план, съдържащ информация за начина на формиране на договорната лихва и сумата върху която е начислена, респ. последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Въпреки разпредЕ.та на ответника тежест на доказване, същият не представи доказателства за наличие на неразделни приложения към договора, които да установяват посоченото законоизискуемо минимално договорно съдържание.

Същевременно, не може и да се приеме, че общоприложимата методика за определяне на ГПР, посочена в ОУ на кредитора /дефиниция по Раздел I/, съставлява индивидуална такава, третираща конкретните разходи във връзка с допусканията при формиране на ГПР по конкретния кредит. Така, от съдържанието на потребителския договор и приложенията му /вкл. СЕФ/ не може да се установи какви конкретни допускания са били взети предвид при формиране на ГПР от 46,49 %. Следва да се посочи, че такова пояснение бе извършено с изявление на ответника по делото, което се явява недопустимо с оглед императивната уредба на ЗПК.

От друга страна, при проведената служебна проверка за действителност на потребителския договор по реда на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът достигна до извода, че посоченият в него ГПР не съответства на действителния такъв, доколкото при определянето му е съобразен общ разход по кредита в размер единствено на договорната лихва, а и самият ответник заявява, че при определянето му не е взето предвид договореното в негова полза допълнително възнаграждение /такси/ за допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ в общ размер от 805,50 лева. Противно на изложените с отговора доводи на ответника за липса на свързаност на таксите за доброволно избраните допълнителни услуги с предмета на договора за кредит, съдът достигна до становище в обратния смисъл.

На първо място, ответникът не представи нито едно доказателство установяващо, че кредитът би било възможно да бъде получен от потребителя при същите условия и без необходимостта от заплащане на допълнителните такси, визирани в чл. 9 от договора. В случая за получаване на относително малка по размер заемна сума /под размера на две минимални работни заплати за страната за 2023 г./ потребителят се е задължил да заплати на кредитната институция /осъществяваща дейност по кредитиране по занятие и като професионалист/ възнаграждение в размер на над 60 % от заемната сума и във връзка с определяне параметрите на договора.