Определение № 948 от 24.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 948 гр. София, 24.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002902694 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Д. Д. Й. чрез адвокат П. К. от САК срещу решение № 290 от 10.07.2024г. по в.т.д.№ 287/2024г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д.№ 197/2021г. на ОС Пловдив за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен срещу „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000лв. до претендираните 160 000лв. (частичен иск от 180 000лв.).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и за очевидна неправилност. Твърдението е, че ищецът, който е пострадал на 41 годишна трудоспособна възраст, е получил седем увреждания, които съставляват седем средни телесни повреди, извършени са две хирургически интервенции, първата от които е животоспасяваща. С обжалваното решение апелативният съд неправилно приложил принципа на справедливост като се отклонил от задължението да отчете задължителните критерии, за да определи действително справедливо обезщетение. Според касатора размерът му е силно занижен и несправедлив, тъй като възстановяването от получените увреждания продължава и към настоящия момент, а тежките травми закономерно водят до ранни артрозни изменения и необходимост от смяна на тазобедрената става.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпроси по 1 приложението на чл.52 ЗЗД: За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/1968г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства като ги оцени адекватно в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди; Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и оценят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт множество телесни повреди с трайно пожизнено отражение. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания; Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/1968г.;

Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди - конкретно получени 7 самостоятелни фрактури и тежко животозастрашаващо разкъсване на пикочния мехур като при това комплексно увреждане възстановяването и затрудненията в бита са много по-трудни и с пожизнени последици; Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите; Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено икономическите и социалните условия към 2020г. и налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, определяни за събития, настъпили години преди това и години след това; Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2020г., предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди.

Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на ППВС №4/1968г. и практика по чл.290 ГПК. Касаторът се позовава и на решения на ВКС (по т.д.№ 164/2021г. на 2 т.о., 2206/2021г. на 1 т.о.), с които според него, за аналогични и по-леки увреждания са присъдени по високи обезщетения. Позовава се и на практика на апелативни съдилища.

Очевидната неправилност е обоснована с неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила при ценене 2 на доказателствата и при прилагане на принципа на справедливост, „така и при отчитане на съпричиняване“. Сочи се, че решението е постановено при игнориране на доказателства и липса на обсъждане в пълнота на всички доказателства, както и при невярно обсъждане и ценене на доказателствата относно търпените неимуществени вреди и относно „предпоставките за отчитане на съпричиняване, както и обема на съпричиняване“, а това води до необоснованост на решението, което от своя страна е в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която „необосноваността е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, освен това е предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК“.

В писмен отговор ответното застрахователно дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

Постъпил е и отговор от третото лице помагач на ответника Гаранционен фонд с който се възразява срещу основателността на искането за допускане на обжалването и срещу основателността на подадената жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Съдебно-медицинското заключение, изготвено от д-р Митев установява, че ищецът Й. е получил счупване в областта на таза - предна и задна колона на дъното на дясна тазобедрена става, фрактура на предната колона на дъното на лява тазобедрена става, счупвания на горните и долните рамене двустранно на срамната кост, счупване на дясната външна част на седалищната кост и разкъсване на пикочния мехур без открита рана, с наличие на кръв и урина в коремната кухина, травма на оментума с кръвонасядане и травма на пениса.

Проведено лечение се изразява в ревизия, шев на мехура, промивка на коремната кухина, катетаризация, антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия, а на 23.07.2020г. в друго отделение на болницата е извършена операция за открито наместване и метална остеосинтеза с плака и винтове на таза с антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Оздравителният и възстановителният периоди са били в рамките на 12 месеца.

И в заключението, и в съдебно заседание вещото лице е изразило категорично становище, че към момента ищецът е напълно възстановен, със самостоятелна походка без накуцване, с оплакване единствено от болка в 3 двете тазобедренни стави и кръста при по продължително натоварване, стоене прав и промяна на времето.

Същите увреждания установява и вещото лице д-р Балтов, назначен в състава на комплексна експертиза. Констатациите са, че разкъсването на пикочния мехур е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупванията – до трайно затрудняване на движенията на долните крайници.

Вещото лице д-р Е. Б. по назначената втора комплексна експертиза потвърждава констатациите, че счупванията, както по отделно, така и по съвкупност са причинили трайно затрудняване на движенията на долните крайници. Разкъсването на пикочния мехур е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота. Кръвонасядането на булото и травмата на пениса са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК

.

Със споразумение от 27.07.2023г. по н.о.х.д. № 395782023г. на Районен съд Пловдив подсъдимият Е. Х. е признат за виновен за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, като на Д. Й. увреждането се изразява в счупване на множество кости на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок от два месеца и разкъсване на пикочен мехур, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота за срок от 3-4 месеца.

Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба на ищеца Й., който е обжалвал решението за отхвърляне на иска над 80 000лв. до претендираните в производството 160 000лв., частично от вземане в общ размер на 180 000лв. и с насрещна въззивна жалба от застрахователното дружество в частта за уважаване на иска за разликата над 56 000лв.

Съставът на апелативния съд е обсъдил заключенията на приетите експертизи и показанията на свидетелката Петрова - съпругът й бил приет в болница, като първо се наложило да му оперират пикочния мехур, поради което престоял в урология 10 дни, след това оперирали таза му и бил на болнично лечение още 10 дни. След изписването бил с катетър у дома си 2 месеца, а на легло 6 месеца. Тя била денонощно при него, хранила го, давала 4 му вода със сламка. След Нова година започнал да се раздвижва с проходилка в продължение на 3-4 месеца, а след това три месеца се придвижвал с патерици. Имал много силни болки през нощта и по предписание на лекаря приемал течен аулин. Получил възпаление от предната рана на корема, имал и декубитални рани. Все още не можел да вдига тежко и не можел да работи.

Страхувал се при качване в автомобил.

При преценката на вида и интензитета на установените увреждания от съдебно-медицинската експертиза, потвърдени и от двете комплексни експертизи, на вида на проведеното лечение, периода на оздравителния процес, изпитаните болки, дългият възстановителен период, възрастта, работоспособността, при отчитане на нормативно определените лимити на застрахователните компании, н а социално икономическите и обществени условия в страната, възивната инстанция е споделила извода, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай е сумата от 80 000 лв. Като критерии за определяне на паричния еквивалент са посочени и многостепенното счупване на таза, съчетано с увреждане на пикочния мехур, което е застрашило живота на Й. и приключилият в рамките на една година възстановителен процес. Като релевантни за преценката относно справедливия размер на обезщетението са ценени и безспорните данни, че ищецът е напълно възстановен с болки единствено при натоварване и промяна на времето. За недоказано е прието твърдението за декубитални рани, които вещото лице д-р Митев е отрекъл да са получени с оглед възрастта на ищеца, периода на леглови режим и характер на травмите.

Съставът на ВКС счита за необосновано искането за допускане на факултативния касационен контрол. Обжалваното решение не е постановено в отклонение на указанията, дадени в ППВС № 4/1968г. Въззивната инстанция не тълкувала и приложила абстрактно понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а е преценявала конкретните, обективно установени обстоятелства, специфични за спора. Съставът на апелативния съд е изложил своите фактически и правни изводи и вследствие на самостоятелна преценка е дал отговор за справедливия паричен еквивалент на доказаните претърпени морални вреди. Не съответства на мотивите към обжалваното решение твърдението, заложено във въпросите на касатора, че не са отчетени 5 съществени критерии за прилагане на принципа за справедливост, че не са съпоставени с установените факти по делото, а и преценката на решаващия състав на отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението в разглеждания случай, е въпрос по правилността на съдебното решение, който не може да бъде обсъждан в тази фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Несъгласието на касатора с конкретно приложените по делото стандарти и определеното въз основа на тях обезщетение не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол.

Неоснователно е позоваването на касатора на размера на определеното с решението по т.д.№ 164/2021г. на ІІ т.о. на ВКС обезщетение за неимуществени вреди. Касае се за различни по вид и тежест увреждания с множество необратими последици (травма на главата, фрактури на гръдния кош и подкожен емфизем, контузия на белия дроб, с нужда от изкуствена белодробна вентилация; субкапсуларен хематом в черния дроб, травма на таза – двустранно счупване на седалищни кости с фрагмент в лявата, счупване на двете срамни кости, полифрагментна фрактура на кръстцовата кост, фрактура на лява хълбочна кост; Тежки и необратими остатъчни последици: сраствания на белите дробове, имащи за последица ограничаване на техния обем; порочно срастване на счупените ребра, наслагващо се към усложненията от гръдната травма; тежката травма на таза, водеща до промяна на анатомията и конструкцията на тазовата кост с неблагоприятни последици в психологичен план и необходимост за в бъдеще да ползва инвалидна количка, невъзможност пострадалата да работи и да полага ежедневни грижи не само за себе си, но и за непълнолетното си дете). Същите съображения са относими и към позоваването на решението по т.д.№ 2206/2023 на І т.о. на ВКС (пострадалият е с 52% трайно намалена работоспособност и са налице трайни последици за здравето и психиката му).