Решение № 2204 от 16.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2204 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110107469 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Ж. Я. И. с ЕГН ********** срещу П. КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ***** с искане съдът да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в раздел VI „****" от Договор за потребителски кредит № *****/04.11.2019 г., сключен между ищцата и ответника за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 1250.00 лева и клаузата съдържаща се в раздел VI „****" от Договор за потребителски кредит № *****/04.11.2019 г., сключен между ищцата и ответника за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2 500.00 лева, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.22, вр.чл.10а, чл.11, чл.19 и чл.143, ал.1 от ЗПК.

Ищцата моли ответникът да й заплати разноските за производството.

Твърденията в молбата са, че посочените клаузи на цитирания договор за потребителски кредит № *****/04.11.2019 г., който е сключен между ищцата и ответника са нищожни, тъй като са сключени в нарушение на посочените разпоредби на ЗПрК, ЗЗП и ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата.

Оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Моли за присъждане на разноските за производството.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на 1 чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателства по делото се установява, че между ищцата Ж. И. и ответното дружество „П. кредит България” ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит „П. кредит стандарт” с № ***** от 04.11.2019 г., съгласно който ответното дружество в качеството на кредитор е предоставило на ищцата в качеството на кредитополучател /клиент/ заемни средства в размер на 5000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по заема 41,00 %, лихвен процент на ден 0.11 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,09 %. Срокът за погасяване на заема е 36 месеца, с месечна вноска по кредита в размер на 242,40 лв., или общото задължение по кредита е 8726.74 лв. В същия е посочено, че при поискана допълнителна услуга от клиента, редът за използване на закупена незадължителна допълнителна услуга е описан подробно в общите условия на дружеството към договорите за потребителски кредит на физически лица. Възнаграждението за закупена допълнителна услуга “Фаст” е 1250.00 лева. Възнаграждението за закупена допълнителна услуга “Флекси” е 2500.00 лева. Размерът на вноската за допълнителна услуга е 104.16 лева и същата е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Представен е погасителен план към договора в който са посочени падеж за плащане на вноските, главница, лихва, размер на вноската по кредита 242.40 лева, размер на вноската по закупена допълнителна услуга 104.16 лева, общ размер на месечна вноска 346.56 лева.

Ответникът е представи Общи условия към договор за потребителски кредит и същите са подписани от договарящите се страни, а именно ищцата и ответника.

Страните нямат спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е налице договорно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит „П. кредит стандарт” с № ***** от 04.11.2019 г. по силата на който ответното дружество в качеството на кредитор е предоставило на ищцата в качеството на кредитополучател /клиент/ заемни средства в размер на 5000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по заема 41,00 %, лихвен процент на ден 0.11 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,09 %. Срокът за погасяване на заема е 36 месеца, с месечна вноска по кредита в размер на 242,40 лв., или общото задължение по кредита е 8726.74 лв. Страните нямат спор, че сумата в размер на 5000.00 лева е била изцяло усвоена от ищцата. Дължимата по процесния договор за потребителски кредит сума, включваща главницата и възнаградителната лихва, възлиза в общ размер на 8726.74 лв. Видно от погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 5-то число на месеца.

В самия договор за потребителски кредит е посочено, че за предоставяне на 2 пакет от допълнителни услуги клиентът дължи възнаграждение в размер на 1250.00 лева за доп.усл.“Фаст” и в размер на 2500.00 лева за доп.усл.“Флекси”. Така общото задължение по кредита става 12476.74 лева, а размера на вноската е 346.56 лева. По делото няма доказателства, че кредитополучателят е подписал споразумение за закупуване на двете допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, както няма доказателства какви услуги точно се задължавата да предоставя кредитора по доп.пакет услуги “Фаст” и “Флекси”.

От съдържанието на процесния договор за кредит се установява, че същият е подписан при Общи условия (версия 2 от 22.08.2019 г.), които са неразделна част от него, както и че клиентът се е запознал със съдържанието им преди подписването на договора и се е задължил да ги спазва. В същите е регламентирано договореното възнаграждение (годишен лихвен процент), погасяване на задълженията, санкциите при забава в плащането и други условия.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не. В този смисъл е постановено Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

По делото е установено по безспорен начин, че е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, попадащ в обхвата на действащия ЗПрК, който урежда правната регламентация на този вид правоотношения. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се извърши преценка дали процесния договор е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е 3 недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договора за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК като е посочен годишният лихвен процент, описани са условията за прилагането му, посочен е ГПР и общата сума, която е дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.

Нормата на чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД намира приложение и при търговските сделки. В този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о. и други.

Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, 4 които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва доп.усл. “Фаст” и “Флекси”, като не е ясно какви са конкретните задължения на кредитора и конкретните действия, който той се задължава да извърши, както се посочи по-горе. Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. С пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения процент на разходите по кредита, който се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Договора за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона. Нормата на чл.22 ЗПрК е приложима за процесното договорно правоотношение и когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, следва, че договора за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК Разпоредбата на чл.21, ал.1 на ЗПрК сочи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, както и че всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал.4, е нищожна, а нормата на чл.24 препраща към ЗЗП като се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Предвид изложеното, съдът намира, че оспорените клаузи на процесния договор за кредит са нищожни и като такива не пораждат правно действие, от което следва, че договора за кредит е недействителен, предвид, че коментираните клаузи на същия са в нарушение на чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, ал.1 и ал.2, вр.чл.10а, чл.11, чл.19 и чл.24 ЗПрК и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Изложеното води до основателност на иска, който следва да се уважи.