Решение № 509 от 09.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Бургас, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20222120107215 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ***, чрез адв. Ц. Ц., със съдебен адрес за призоваване: гр. Б. ***, СРЕЩУ „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, регистрирано в Търговския регистър на Германия под № HRB 68540, със седалище и адрес на управление в Германия, Хамбург 20099, „Щайндам“ № 71, представлявано от управителите К. В. и Ю. Х.-В., чрез пълномощниците му: „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В., „***“, ЕИК: ***, Старозагорска адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. С. З., ***, при Окръжен съд – гр. Стара Загора, рег. с решение по ф. дело № 1771/2006 г., представлявано от адв. И. С.

И. и адв. Ж. Д. Д., и двамата от Старозагорска адвокатска колегия и адв. Н. К., вписана в регистъра на Старозагорска адвокатска колегия, с адрес за кореспонденция: гр. С. З., ***.

От съда се иска да се постанови решение с което да се ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът С. Н. Н., не дължи на ответника „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, сумите по изпълнителен лист от 11.01.2013 г., издаден по ЧГД № 762/2012 г. по описа на Районен съд - Поморие, а именно: 1250 лева – главница, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 3487,15 лева по договор за потребителски паричен кредит от 23.01.2008 г., законната лихва върху главницата от 12.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25 лв., представляваща разноски по делото.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищецът бил осъден да плати на ответното дружество описаните суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 09.05.2013 г. било образувано 1 изпълнително дело № 341/2013 г. по описа на ЧСИ И. М.. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело кредиторът не е поискал извършване на изпълнителни действия. По изпълнителното дело са извършвани единствено справки, като последната е от 06.06.2016 г. Ищецът счита, че в случая перемпцията е настъпила по силата на закона на 09.05.2015 г., т. е. 2 години след образуване на изпълнителното дело на 09.05.2013 г. Предвид изложеното, счита задължението за погасено по давност, тъй като е изтекла петгодишната погасителна давност за задължението.

Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава е изтекла в нейна полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В законоустановения срок е постъпил отговор от пълномощника на ответника - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който оспорва предявения иск.

Твърди, че за ищецът липсва правен интерес от предявяването на иска, тъй като няма издаден изпълнителен лист за процесното вземане, не е налице висящ изпълнителен процес, както и не са предприемани принудителни изпълнителни действия. Моли делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес, както и поради липса на спорен предмет. Прави искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Липсват ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц., с представено по делото пълномощно. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По постъпила молба от пълномощник на ищеца, се посочва, че той няма банкова сметка на свое име и моли в случай че му бъдат присъдени суми по делото, същите да бъдат изплатени по банковата сметка на дъщеря му. Адв. Ц. заявява, че не възразява по проекто-доклада, направен с определението по чл. 140 ГПК. Тя поддържа исковата молба и счита, изложените доводи на ответника в отговора на исковата молба за неоснователни и неотговарящи на установените факти – липсата на издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

Твърди, че е налице правен интерес от установяване на липсата на дължимост на задължението, както и че са настъпили нови факти от образуването на изпълнителното дело – погасяване на задължението по давност. Моли за положително произнасяне по предявения иск, като претендира за присъждане и сторените по делото разноски, за което представя списък.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД се е снабдил с изпълнителен лист 2 от 11.01.2013 г., издаден по ЧГД № 762/2012 г. по описа на Районен съд Поморие, срещу ищеца С. Н. Н., за сумата от 1250 лева – главница, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 3487,15 лева по договор за потребителски паричен кредит от 23.01.2008 г., законната лихва върху главницата от 12.11.2012 г. до изплащането на вземането, както и сумата 25 лв., представляваща разноски по делото.

С оглед на изисканото от Съда и приложено Изпълнително дело № 00341/2013 г. по описа на ЧСИ И. М., кредиторът-ответник, след като се е снабдил с изпълнителния лист, на 08.05.2013 г. е подал молба за образуване на изпълнително дело – съгласно чл. 426 и сл. ГПК. Видно е от писмените доказателства, че такова е било образувано на 09.05.2013 г. под № 00341/2013 г. от ЧСИ, по описа на ЧСИ И. М.. Взискателят е поискал наред с образуването на изпълнителното дело, връчване на длъжника-ищец покана за доброволно изпълнение, както и съотвените разноски по изпълнението, извършване на справка в ТД на НАП относно наличие на сключени трудови договори и съответно налагане на запори върху трудовите му възнаграждения, ако има такива. Приложени по делото са изисканите справки от ТД на НАП – гр. Бургас, от регистъра на трудовите договори, за лицата, които работят по трудово правоотношение, като са представени съответно:

Справки за актуално състояние на трудовите договори към 31.05.2013 г., 18.06.2015 г., 09.06.2016 г., 03.07.2018 г., от които е ясно, че сключените трудови договори са прекратени. Видно от приложеното изпълнително дело взискателят не е поискал извършването на никакви изпълнителни действия, като единственото е именно налагане на запор върху трудови възнаграждения на длъжника, какъвто не е последвал поради липсата на съществуващи трудови договори. Налице е покана на доброволно изпълнение, в съответствие с разпоредбата на чл. 428 ГПК, редовно връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Не е налице надлежен акт на ЧСИ Миндова за прекратяване и/или приключване на изпълнителния процес.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 439, ал. 1 Г

П

К

.

Погасителната давност на вземането на длъжника, започва да тече от датата на издаване на приложения по делото изпълнителен лист – а именно:

11.01.2013 г. Стабилизираната заповед за изпълнение по чл. 416 във вр. с чл.

410 ГПК има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – а именно петгодишен. Кредиторът е имал активни действия, с оглед принудителното осъществяване на вземането си, изразяващи се в подаване на молба и образуване на изпълнително производство.

Изпълнителното производство е образувано на 09.05.2013 г. Към онзи 3 момент са били в сила задължителните постановки, дадени в Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, съгласно които погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Сега действащата уредба на изпълнителния процес е противоположна на действащата съдебна практика преди 1991 г. Тя предвижда, че кредиторът-взискател трябва със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ и т.н., като бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане има правно значение както за неговото развитие, така и за давността. Това преди 1991 г. не е било необходимо, с оглед съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение. Установеното със по-старата съдебна практика положение бе променено с ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. Съгласно т. 10 изрично се отменя Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като то поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т. 10 от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. С оглед на така дадените разяснения, след образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Миндова – 09.05.2013 г., до датата на постановяване на ТР - 26.06.2015 г. давност не е текла. В тази насока съдът споделя изцяло доводите на ищеца, че с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Единственото действие по принудително изпълнение е направеното искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което обаче е направено към моментът, в който давността не е текла, с оглед действието на цитираното по-горе Постановление на ВС.

Съдът не установи извършени други изпълнителни действия след образуването на изпълнителното производство, доколкото съгласно мотивите към т. 10 на горепосоченото ТР, изпратената и връчената покана за доброволно изпълнение и извършените справки не представляват изпълнителни действия и не прекъсват давността. Това води до извода, че след влизане в сила на ТР – 26.06.2015 г. давността не е прекъсвана, поради бездействието на кредитора и следва вземането да се счита погасено поради изтичането на петгодишната давност, която тече от 26.06.2015 г.

На следващо място, съдът споделя и доводите на ищеца, че изпълнителното производство, следва да се счита прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. „перемпция”, която настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на 4 съответните правно релевантни факти. Без правно значение е обаче дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, защото този акт има декларативен, а не контитутивен (т. 10 ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС).

В заключение, съдът приема, че от 26.06.2015 г. – постановяване на ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която е изтекла на 26.06.2020 г., тъй като по делото не са налице данни давността да е била прекъсвана или спряна. По предявеният иск да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1250 лева – главница, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 3487,15 лева по договор за потребителски паричен кредит от 23.01.2008 г., законната лихва върху главницата от 12.11.2012 г. до изплащането на вземането и 25 лв., представляваща разноски по делото, поради погасено по давност право на принудително изпълнение и искът, че е основателен и следва да бъде уважен.

Претенцията за присъждане на разноски е основателна и такива следва да се възложат в тежест на ответника в претендирания размер от 401,00 лева, за които е представен списък.