Решение № 1845 от 25.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1845 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20223110117042 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 127,ал.2 и чл.86 З ЗД от Й. И. И. срещу Ц. Р. И. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 9 696.74 лева, представляващи припадащата й се част в качеството й на солидарен длъжник по договор за кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД, изплатена от ищеца в периода 09.12.**г. до 30.07.2018г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 29.12.2022г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че ответницата е негова бивша съпруга като сключеният между тях брак на 17.08.**г. бил прекратен с Решение №4566/18.11.**г., постановено по гр.д. №7534/**г. на ВРС, което влязло в законна сила на 09.12.**г. Сочи, че на 19.12.**г. по време на брака му с ответницата двамата закупили Апартамент №**, находящ се в гр.Варна, ж.к.** бл.**, вх.9, ет.3 на 15.12.**г. двамата сключили Договор за ипотечен кредит с Банка ДСК ЕАД, с който им бил предоставен кредит в размер на 46 000 лева, който следвало да бъде погасен на 360 месечни вноски всяка в размер на 315.05 лева. твърди, че след прекратяване на брака задълженията по кредита били погасявани само от него. През месец юли 2018г. рефинансирал кредита и окончателно погасил паричния заем със заплащане на сумата от 14 719.24 лева. излага, че за периода месец декември **г. до месец юли 2018г. е 1 заплатил 31 месечни вноски по 315.05 лева или общо сумата от 9 766.55 лева и на 30.07.2018г. е платил сумата от 14 719.24 лева за окончателно погасяване на заема; заплатил три застраховки на имота в общ размер от 287.10 лева.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за неоснователност на претенцията. Не се оспорва, че по време на брака си страните са закупили през **г. апартамент №**, както и че за закупването на апартамента са ползвали ипотечен банков кредит като съдлъжници по договор за ипотечен кредит от 15.12.**г. и са поели задължение към Банка ДСК ЕАД да заплащат месечно по 315.05 лева за срок от 30 години, считано от м. декември **г. Сочи се, че от представеното от ищеца банково извлечение се установява, че за периода 01.12.**г. – 31.07.2018г. той е заплащал собствените си погасителни вноски, а дори помалък размер от половината от дължимите погасителни вноски по 315.08 лева, съгласно погасителния план. Така за периода м.12.**г. – м.07.2018г. той внасял месечно под 150 лева, т.е. не бил заплащал част от дължимата от ответницата сума, а дори внасяния от него размер не бил на половината от дължимото. За решението да погаси предсрочно кредита ищецът не бил известил ответницата и тя не била давала съгласие за това, като крайният срок за погасяване на кредита бил месец декември 2037г. От банковото удостоверение не се установявало, че банковият кредит е погасен в цялост.

Оспорват се твърденията, че за периода от прекратяване на барака ищеца е заплащал сумите за погасяване на банковия кредит. Твърди се, че ответницата е заплащала месечните вноски по кредита за посочения период като сумите за това били осигурявани от отдаването под наем на ап.** за периода месец декември **г. до месец април 2022г. Оспорват се вземанията като погасени по давност.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

По силата на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 15.12.**г.

„Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на Й. И. И. и Ц. Р. И. кредит в размер на 46 000 лева, който се усвоява по сметка на Й. И. за сумата от 35 657.50 лева и по сметка на продавача Красимир Тодоров Петков в размер на 10 342.50 лева.

Кредитът е отпуснат за срока от 360 месеца и следва да се погасява съобразно погасителен план към договора. Посочено е кредитът се обезпечава 2 договорна ипотека за Апартамент №** в гр.Варна, ж.к.“**“ блок **, вход 9, ет.3.

Съгласно нотариален акт учредяване на договорна ипотека от

19.12.**г. №**, том VII, рег.№**, дело №1172/**г. на нот.№190- Елена Дионисова, Й. И. И. и Ц. Р. И. са учредили в полза на „Банка ДСК“ЕАД договорна ипотека върху Апартамент №** в гр.Варна, ж.к.“**“ блок **, вход 9, ет.3 като обезпечение по договор за кредит от 15.12.**г. за сумата от 46 000 лева.

С Решение №4566/18.11.**г., постановено по гр.д.№7534/**г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 09.12.**г., е прекратен брака между Й. И. и Ц. И..

С нотариална покана от , връчена на 07.04.2022г. от нот.№116Людмила Гонова, Й. И. е поканил Ц. И. да му заплати сумата от 13 860 лева, представляваща припадаща се ½ ид.ч. от анюитетни вноски за периода месец януари **г. до месец април 2022г. по Договор за ипотечен кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД, както и сумата 465.50 лева застраховки за имота.

Представено е извлечение от сметката на Й. И., от което се установява, че в периода 23.12.**г.

Съгласно удостоверение, издадено от Банка ДСК АД за периода месец декември **г. до 31.07.2018г. по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 15.12.**г. е изплатена сумата от 19 936.46 лева, която включва 15 743.17 лева, главница; 3 483.41 лева- лихва, 443.27 лева- заемни такси и 269.61 левазастраховки за имота. Посочено е, че сметката, от която са извършвани погасяванията е с титуляр Й. И..

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Безспорно се установява по делото, че по време на брака им двамата съпрузи през **г. са изтеглили кредит от Банка ДСК ЕАД, послужил за закупуване на семейното им жилище, като и двамата са страни по кредитното правоотношение. Бракът е прекратен през **г. с развод.

Съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. В отношенията с кредитора всеки от солидарните 3 длъжници дължи цялата сума по сключения договор за банков кредит – главница, лихви и такси и може да се освободи от отговорност ако общото задължение е изпълнено изцяло. Във вътрешните отношения между съдлъжниците те дължат по равно, освен ако не е установено друго от отношенията между тях. В настоящият случай не са въведени твърдения и не са представени доказателства за изключване на цитираното правило на чл.

127, ал. 1 ЗЗД – т. е. това, което е платено на кредитора се понася поравно от съдлъжниците.

Съобразно представените по делото писмени доказателства – извлечение от кредитната сметка на ищеца и удостоверение от банката кредитор в периода след прекратяване на брака 16.12.**г. -30.07.2018г. процесният кредит е погасяван единствено от сметката на ищеца. Липсват доказателства по твърденията на ответницата същата да е извършвала плащания по погасяване кредита в този период. Така се установява, че ищецът за този период е правил месечни плащания на вноските и на 30.07.2018г. с внасянето на сумата от 14683.39 лева е погасил изцяло задължението по договора. Общо изплатената сума за процесния период възлиза на 19 175.58 лева, поради и което съобразно правилото на чл.127,ал.1 ЗЗД същата дължи половината от нея на ищеца.

За несъстоятелно се намира възражението на ответницата, че същата не е давала съгласие за предсрочно погасяване на задължението. Такова съгласие от съдлъжника не е необходимо доколкото същият се поставя в поблагоприятно положение при погасяване на главницата в цялост преди крайния срок на договора като по този начин се освобождава от задължението за възнаградителна лихва, такси и други разноски по кредита в последващ момент.

Ответницата е направила възражение за погасяването на вземането на ищеца по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД всички вземания се погасяват с изтичане на петгодишна давност, освен ако законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Регресното право на вземане по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД на единия от солидарните съдлъжници срещу останалите такива, е вземане за разликата 4 над припадащата му се част от общия дълг – такъв какъвто е той към момента на погасяването, а не е вземане за периодични плащания, като то възниква и става изискуемо от момента, когато съдлъжникът е платил тази разлика над припадащата му се част. Поради това, регресното право на вземане по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД , считано съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД от момента на изискуемостта. С плащането на всяка вноска по кредита за ищеца е възникнало изискуемо вземане от ответницата, поради и което с оглед на датата на депозиране на исковата молба в съда в съда 29.12.2022г. възражението е частично основателно. С оглед на изложеното се налага извода, че вземанията на ищеца за плащанията по договора за кредит в периода 16.12.**г. – 20.12.2017г. са погасени по давност. Дължимо е ½ от платеното за периода 20.01.2018г. – 30.07.2018г., възлизащо в размер на 7 802.28 лева, поради и което искът е основателен за този размер и следва да се отхвърли за разликата до 9 696.74 лева.

По разноските :

На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 312.09 лева за заплатена държавна такса и 4 лева –такса за издаване на СУ.

Съобразно изхода на делото в полза на ответницата се следват реализираните от същата разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска – 312.59 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед горното, съдът :

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.2, вх.А, ет.5,ап.65 да заплати на Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.7, вх.11, ет.5,ап.69 сумата от 7 802.28 /седем хиляди осемстотин и два лева и двадесет и осем ст./ лева, представляващи припадащата й се част в качеството й на солидарен длъжник по договор за кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД, изплатена от ищеца в периода 5

20.01.2018г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 29.12.2022г. до окончателното й изплащане, на основние чл.127,ал.2 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 9 696.74 лева и периода месец декември **г. до 20.12.2017г., поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.2, вх.А, ет.5,ап.65 да заплати на Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.7, вх.11, ет.5,ап.69 сумата от 312.09/ триста и дванадесет лева и девет ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.7, вх.11, ет.5,ап.69 да заплати на Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.2, вх.А, ет.5,ап.65 сумата от 312.59/ триста и дванадесет лева петдесет и девет ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6