Разпореждане № 50766 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 50766 гр. С*, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110110650 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т* С*“ ЕАД срещу С. Л. Г., с която са предявени установителни искове за установяване на задължение, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1254/09.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 1555/2026 г. по описа на РС Монтана.

Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съобразно чл. 129 ГПК, вр. чл. 130 ГПК намира следното:

Съгласно нормата на чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, освен когато международен акт или акт на правото на Европейския съюз не предвижда друго.

От извършена служебна справка ГРАО се установява, че ответникът е с постоянен адрес в гр. С* и настоящ адрес в ИТАЛИЯ.

Съдът е сезиран с искове срещу физическо лице, което има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и §41б от ДР на ЗЕ.

В процесния случай приложение намира Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия Раздел 2„Специална компетентност“, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако: а) се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски; б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или в) във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.

2. Когато потребител сключи договор със страна, която няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в някоя от държавите членки, тази 1 страна по отношение на спорове, възникнали от дейността на този клон, агенция или представителство, се счита за имаща местоживеене в тази държава членка.

3. Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

Съгласно чл. 18 от Регламента, потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.

2 . Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

3. Настоящият член не засяга правото да се предяви насрещен иск в съда, пред който в съответствие с настоящия раздел е висящ първоначалният иск.

Предвид изложеното следва, че искове срещу потребител може да се предявяват в държава-членка по местоживеене на потребителя. По делото не са налице данни за наличие на споразумение, сключено с потребителя при условията на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година. В случая настоящият адрес на ответника е в Италия от 2005 г., което не може да обуслови компетентност на българския съд по така предявените искове на „Т* С*“ ЕАД

Следва да се посочи и възприетото в Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 година по дело C-222/23, съгласно което член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че има местоживеене на територията на друга държава членка.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа предявените осъдителни искове срещу ответника, поради което с оглед на факта, че международната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка, то производството в тази част следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх.№ 123872/21.04.2026 г., подадена от „Т* С*“ ЕАД, ЕИК: 831609046 срещу С. Л. Г., ЕГН:**********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10650/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2