Решение № 16971 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16971 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110104060 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 11.02.2025 г., от И. Н. Й. против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 392,62 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. и сумата в размер на 36,55 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., за които вземания бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 40770/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, както и присъдени съдебни разноски – 56,53 лева разноски по заповедното производство и 425,89 лева разноски в исково производство, за които вземания бил издаден изпълнителен лист по гр. д. № 5425/2020г. по описа на СРС, 118 състав, поради изтекла погасителна давност.

Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Благовест Шангов, оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение е установена с влязло в сила Решение по гр. д. № 5425/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, поради което вземанията се погасяват по давност с изтичане на петгодишна давност, която е прекъсната с образуване на изпълнително производство за принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен титул, като в хода на делото са предприети множество изпълнителни действия, с всяко от които давността е прекъсната. Представителят на страната поддържа, че при съобразяване на релевантния за спора давностен срок следва да бъдат съобразени и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, съгласно които за период от два месеца и една седмица в полза на длъжника не е текъл давностен срок. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовата страната.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид 1 доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна на спора следното:

Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 40770/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, се установява, че по подадено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу И. Н. Й. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е издадена заповед от 31.07.2019 г. за сумата в размер на 455,93 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 17.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 70,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2016 г. до 10.07.2019 г., сумата в размер на 36,55 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 17.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г. и сумата в размер общо на 75 лева сторени по делото съдебни разноски, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса и сумата в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като с разпореждане от 03.01.2020 г. съдът е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземанията си.

По предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу И. Н. Й. установителен иск по чл. 422 ГПК за вземанията по заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 40770/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, е образувано гр. д. № 5425/2020 г. по описа на СРС, 118 състав. С влязло в сила на 18.06.2021 г. Решение № 20109245/29.04.2021 г. е признато за установено, че И. Н. Й. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумата в размер на 392,62 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 17.07.2019 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 36,55 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., като И. Н. Й. е осъден да заплати на топлофикационното дружество сумата в размер на 425,89 лева съдебни разноски в исковото производство и сумата в размер на 56,53 лева съдебни разноски в заповедното производство.

Видно от извършеното отбелязване върху заповедта за изпълнение на 02.08.2021г. в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 392,62 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 17.07.2019 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 36,55 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018 г. Видно от поставения щемпел върху решението в полза на ищеца на 16.09.2021 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

По молба от 29.09.2021 г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против И. Н. Й. за принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 02.08.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 40770/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Уляна Димоларова. С молбата е направено искане за налагане на запор върху вземания на длъжника, както и е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Със запорни съобщения от 06.10.2021 г. е наложен запор върху вземания на длъжника в търговски банки, а със запорно съобщение от 18.03.2022 г. е наложен запор върху моторно превозно средство собственост на длъжника. С постановление за възбрана, вписано в Служба по вписванията с вх. рег. № 28976, акт № 29, том VII, д. № 22067/2022 г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника имот, представляващ гаражна клетка № 9, находяща се в сутерен на сграда, изградена до етап груб строеж, с адрес в ***. С молба от 22.02.2023 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Със запорни съобщения от 04.07.2023 г. е наложен запор върху вземания на длъжника срещу търговски банки. По изпълнителното производство е налице извлечение от сметка, видно от която на 17.07.2023 г. от длъжника принудително е събрана сума в размер на 3366,58 лева, която е разпределена, както следва: в 2 полза на НАП - 1963,39 лева, в полза на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД 1039,29 лева и в полза на съдебния изпълнител за такси и разноски по ТТРЗЧСИ -363,91 лева. С влязло в сила разпореждане от 31.10.2023 г. поради пълно погасяване на задълженията по изпълнителния лист производството по изп. дело № *** по описа на ЧСИ Уляна Димоларова е прекратено, като всички наложени запори и възбрана по делото са вдигнати.

По молба от 04.11.2021 г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против И. Н. Й. за принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 16.09.2021 г., издаден по гр. д. № 5425/2020 г. по описа на СРС, 118 състав, е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Милен Бъзински. С молбата е направено искане за налагане на запор върху вземания на длъжника, както и е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Със запорни съобщения от 30.11.2021 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. С молба от 06.01.2025 г. взискателят е направил искане за издаване на съдебно удостоверение за присъединяване, което да послужи пред изп. дело № 163/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков.

Видно от изискания заверен препис от изп. дело № 163/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков производството е образувано по искане на Етажна собственост на сграда с адрес в *** против *** за принудително събиране на вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 31.10.2022 г. по гр. д. № 18343/2021 г. по описа на СРС, 120 състав.

Със съобщение с изх. № 2677/14.01.2025 г. длъжникът е уведомен, че ответникът в настоящото производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е конституиран като присъединен взискател за вземането по изпълнителен лист от 16.09.2021 г., издаден по гр. д.

№ 5425/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.

По допустимостта на повдигнатия спор, съдът намира следното:

От изискания препис от изп. дело № *** по описа на ЧСИ Уляна Димоларова се установява, че вземанията по изпълнителен лист от 02.08.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 40770/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, за сумата в размер на 392,62 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. и за сумата в размер на 36,55 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., са погасени, като събраните принудителни суми са разпределени на взискателя.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск, включително на отрицателния такъв по чл. 439 ГПК, е наличието на правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. В случая от изискания препис от изп. дело № *** се установява, че задълженията по изпълнителен лист от 02.08.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 40770/2019г. по описа на СРС, 118 състав, са погасени.

За сумите по сочения изпълнителен титул предявяването на отрицателен установителен иск е недопустимо, тъй като длъжникът не може да постигне адекватна защита на правата си.

Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателя. В тази връзка следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен същият няма да доведе до връщане на платените от ищеца суми, след като последните вече са преведени на взискателя към момента на предявяване на иска (по арг. от Решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. по описа на ВКС, I I ТО). Такова възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез воденето на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто обаче в случая не е предявен ( в този смисъл Определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. по описа на ВКС, II ТО ). В допълнение е необходимо да бъде отбелязано, че липсата на интерес от водене на отрицателен установителен иск за погасените от длъжника и преведени на взискателя в хода на изпълнителното производство суми може да се обоснове и с принципа за процесуална 3 икономия, доколкото целеното с него установително действие може да се постигне с воденето на осъдителен иск за неоснователно обогатяване като така на практика би се избегнало създаването на множество процесуални отношения между страните, при положение, че правният спор може да бъде разрешен само в един процес. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде разяснено, че вземанията са погасени посредством принудително събиране на суми преди изтичане на погасителната давност за тях.

Предвид изложеното производството в частта относно предявения отрицателен установителен иск за сумата в размер на 392,62 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. и сумата в размер на 36,55 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 40770/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, следва да бъде прекратено като недопустимо.