Определение № 2065 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2065 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110142045 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, с която е предявен от Д. Н. П. срещу „ДМ България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 25 000 лева /12 782,30 евро/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на травматично увреждане на ляв глезен с фрактура на матерален малеиол, получено влседствие на злополука от 31.05.2024 г ., призната за трудова с Разпореждане по чл. 55 КСО с № 35475/10.06.2024 г. на ТП на НОИ – София, ведно със законната лихва от датата на увреждането /31.05.2024 г./ до окончателното плащане на сумата, както и за сумата от 1 726,86 лева /882,93 евро/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени разходи за прегледи, изследвания, закупуване на медицински изделия и медикаменти, вследствие на злополука от 31.05.2024 г., призната за трудова с Разпореждане по чл. 55 КСО с № 35475/10.06.2024 г. на ТП на НОИ – София, ведно със законната лихва от датата на увреждането /31.05.2024 г./ до окончателното плащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 11.10.2023 г. е сключила с ответника трудов договор, по силата на който била назначена на длъжност „Служител склад – комисионер стоки“.

Сочи, че на 31.05.2024 г. е изпълнявала трудовите си задължения в разпределителния център на ответника, находящ се в с. Гара Елин Пелин, ул.

„Шести септември“ № 1, община Елин Пелин, като около 08:55 ч., като, докато подготвяла и комисионирала заявки за разпределение по филиалите на „ДМ България“, комисионерската количка я застъпила и я съборила на земята, в резултат на което получила тежка травма на ляв глезен с фрактура на латерален малеол (множество счупвания на подбедрицата).

Сочи, че процесната злополука била призната за трудова с 1

Разпореждане № 35475 от 10.06.2024 г. на ТП на НОИ - София град по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Ищцата излага, че веднага след инцидента била закарана до болницата в гр. Елин Пелин от нейната дъщеря, където била прегледана и освободена.

Н а 04.06.2024 г. ищцата посетила Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник Токуда“ ЕАД, тъй като имала оплаквания от силни болки (латерален малеол и палпаторна болезненост) в областта на левия глезен, които породили необходимостта от извършване на оперативна интервенция – наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Извършено било и пласиране на 5дупкова 1/3 тубуларна плака, която е фиксирана проксимално и дистално с 5 бр. винта, като ищцата била изписана на 11.06.2024 г. с препоръки за спазване на хигиенно – диетичен режим и назначено медикаментозно лечение.

Въпреки извършената интервенция обаче, ищцата сочи, че е продължавала да изпитва болки, подуване и ограничени движения в лява глезенна става, а походката й била затруднена, с оглед на което постъпила в Отделение за физикална и рехабилитационна медицина към „МБАЛ – Пирдоп“ АД за провеждане на активна физиотерапия и рехабилитация.

В исковата молба се посочва, че на 13.11.2024 г. ищцата продължила да се влошава, което наложило хоспитализирането й в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Света София“ ЕООД, гр. София. Там били констатирани палпаторна болка, оток, ограничени движения в лява глезенна става с данни за остеофит в областта на Ахила, които наложили извършването на поредна операция на ищцата.

Сочи, че към настоящ момент не се е възстановила напълно, като болките и оплакванията й били многопластови и продължавали да променят негативно ежедневието й, начина и качеството й на живот.

Излага, че вследствие на фрактурата е изпаднала в невъзможност да използва пълноценно левия си крак, за което допринесло и придвижването й с помощни средства, без стъпване на оперирания крак за период от 35 дни.

Излага, че ежедневието й е затруднено, съпроводено с множество неудобства, тъй като нямала самостоятелност в извършването на елементарни битови и домакински дейности. Посочва, че поставените в крака й 5 бр. винтове на травмирания долен крайник възпрепятстват изпълнението на служебните й задължения, тъй като увреденият крак следвало да бъде под постоянен строг и щадящ режим, без физическо натоварване. Твърди, че качеството й на живот е изключително влошено, изпитва негативно отражение на случилото се върху нейното душевно и емоционално състояние, чувствала се напрегната, раздразнителна и потисната, тъй като трябвало постоянно да ангажира дъщеря си да се грижи за нея – да й пазарува, домакинства, да разнообразява ежедневието й.

С оглед на това, моли съдът да осъди ответника-работодател да й заплати парично обезщетение за претърпените от нея в резултат на трудовата злополука неимуществени в размер на 25 000 лева /12 782,30 евро/.

2

По отношение на заявената й претенция за имуществени вреди, ищцата сочи, че е сторила множество разходи за закупуване на медицински изделя консумативи, медикаменти и медицински услуги за възстановяването и лечението й на обща стойност 3245.46 лева. Сочи, че е получила застрахователно обезщетение от „Дженерали Застраховане“ АД в размер на 1518,60 лева, поради което предявява иска си горницата над тази сума, т.е. за сумата от 1726,86 лева /882,93 евро/, до който размер счита претенцията за основателна.

Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДМ България“ ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва иска както по основание, така и по размер.

Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и че претърпяната злополука е призната за трудова.

Сочи, че от прегледа охранителните камери, находящи се в складовите помещения, се установява, че инцидентна е настъпил когато ищцата, при без видима причина е натиснала бутона за задвижването на използваната от нея количка, паркирана от лявата й страна, като е извила е кормилото към нея и надясно спрямо посоката на движение на количката, в резултат на което количката завива към ищцата и тя бива съборена на земята.

Излага, че служители са инструктирани да оперират с траспалетните колички само направо, следвайки обозначителните линии, залепени на пода в коридорите, като действията на ищцата представляват нарушение на установените ред и правила, с които тя била запозната при постъпването си на работа.

Сочи, че е изпълнил всички свои работодателски задължения, като твърди, че ищцата е запозната с безопасния и здравословен начин за полагане на труд при ответника – работодател, като извършвайки гореописаните действия е нарушила основни свои задължения по сключения от нея трудов договор и длъжностна характеристика.

На следващо място, посочва, че ищцата е нарушила и задължението си да носи задължителното работно облекло, предоставено от работодателя, поради което ответникът прави възражение на основание чл. 201, ал. 1 КТ за умишлено бездействие от страна на ищцата и изключване на неговата отговорност.

Евентуално, навежда възражение за намаляване на отговорността му поради съпричиняване при проявена груба небрежност.

В отговора на исковата молба се твърди, че размерът на претенцията на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди е силно завишен, като е налице принос от нейна страна за настъпването им в сочените в исковата молба размери.

Уточнява, че след инцидента не е посетила веднага спешен център или лечебно заведение, а е сторила това едва четири дни по-късно, което е допринесло за усложняване на здравословното й състояние. Оспорва, че потенциално биха се развили бъдещи заболявания или болки у ищцата, както 3 и че към настоящ момент все още продължават комплексните й оплаквания и симптоматика в травмираната област.

Сочи, че ищцата била диагностицирана с придружаващо заболяване „Хепатит С“, което от своя страна допринася за по-трудното костно заздравяване и това не следва да бъде в отговорност на работодателя.

Оспорва претенцията на ищеца и като прекомерна и неотговаряща на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Отправя искане за намаляване размера на дължимото обезщетение с полученото от ищцата обезщетение за временна нетрудоспособност по чл.

200, ал. 3 КТ.

Оспорва, че дължи процесните суми за имуществени вреди, като намира част от същите за ненеобходими /тези за избор на екип/, а други за неотносими /рентген на лумбалните прешлени/.

Намира, че в пет от представените фактури не се установява причинноследствена връзка между увреждането и сторения разход, доколко на основание е изписано единствено „ЛКК“.

С тези аргументи моли за решение при отхвърляне на исковата претенция, евентуално, за присъждане на обезщетение в намален размер.

По исковете:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 200, вр. чл. 52 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК:

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител вреди, в тежест на ищеца по делото е да докаже:

1/ наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2/ злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, призната за трудова по законоопределения ред; 3/ вреда, водеща до неблагоприятни последици, изразяващи се в претърпени болки и страдания от пострадалия и/или в намаляване на актива на имуществото му, респективно – пропускане на възможност да увеличи същото, 4/ причинно следствена връзка между злополуката и причинените вреди, тоест те да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието /На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между сторените имуществени разходи и претърпяното увреждане/.

В тежест на ответника при установяване на горепосочените обстоятелства е да: докаже възраженията си по чл. 201, ал. 1 и 2 КТ за наличие на у м и с ъ л у ищеца /а именно, че умишлено не е носила задължителното работно облекло – работни обувки, като по този начин е целяла да увреди крака си/, както и за съпричиняване от страна на ищеца на 4 вредоносния резултат /извършени конкретни действия по привеждане на количката в движение и извършването на маневрка с нея, респективно – бездействие, изразило се в липса на поставени работни обувки/, чрез които се е проявила твърдяната груба небрежност, които да са в причинна връзка с настъпването на злополуката и причинените вреди, както и правонамаляващото си възражение за намаляване на дължимото обезщетение с размера на изплатени на ищеца обезщетения от НОИ по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата: наличието на трудово правоотношение по Трудов договор от 11.10.2023 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „Служител склад – комисионер стоки“ при ответника, по време на действието на което - на 31.05.2024г., е настъпила злополука, както и че същата е призната за трудова с разпореждане № 35475/10.06.2024г. на ТП на НОИ София град.

По искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане на трето лице – помагач по спора –„Колонад Иншурънс Ес Ей‘, рег. под № В61605 в търговския регистър на Люксембург, действащо в България чрез „Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България“ КЧТ, явяващ се застраховател по застраховка „Отговорност на работодателя“, обективирана в Застрахователна полица № 3300 000 700, застрахован по която е и ищецът в производството.

Така направеното искане следва да бъде уважено, като на третото лице – помагач бъдат връчени преписи от исковата молба и отговора на исковата молба.

С оглед тежестта на производството, както и опасността от неоснователно забавяне на същото, н е следва да бъде приеман за съвместно разглеждане предявения от ответника обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК.