Решение № 169 от 02.03.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Сливен, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230100926 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че със заповед на управителя на ответното дружество бил прекратен трудовия договор на Г. И. И. с „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯСЛИВЕН“ООД. Той обаче я атакувал пред съда и с решение по гр.д.№ 2742/2020г.

Сливенски районен съд признал уволнението за незаконно и го възстановил на работа. На 05.01.2022г. подал заявление до управителя на дружеството, че се явява, за да заеме длъжността си- „Оператор, контактен център“ в звено „Инкасо“ и с нарочна заповед на последния от 10.01. това било сторено. На същата дата работодателя поискал от него да представи актуално решение на ТЕЛК за намалената му трудоспособност и след получаването му, на И. било предложено да бъде преназначен на длъжността „Пазач, невъоръжена охрана“ – облекчен режим, в звено – ПСОВ, с мотив, че длъжността му е съкратена от щатното разписание още от 24.07.2020г. На 24.01.2022 г. му било предложено допълнително споразумение за това, с трудово възнаграждение на новата длъжност 670 лева, като в него било записано, че е със срок на изпитване в полза на работодателя. И. заявява в исковата си молба, че това именно е причината да откаже да го подпише. В това ищеца съзира злоупотреба с работодателски права.

Твърди се също, че след обявената в страната ни извънредна епидемична обстановка, със заповед № РД-07-30 от 25.01.2022 г. и на осн. чл.120в и във връзка с решение № 325 на МС от 14.05.2020 г., управителя на ответното дружество наредил спиране/прекратяване/ трудовите функции на ищеца като „Оператор, контактен център“, считано от следващия ден.

На 18.02.2022 г. пък на И. било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, на осн. чл.328 ал.1, т.4 от КТ- поради преустановяване на работата за повече от 15 работни, като същия ден му е връчена и заповед № 9 за прекратяване на трудовия му договор. Нея ищеца намира незаконосъобразна. В тази връзка се позовава на обстоятелството, че в периода от първото прекратяване на трудовото му правоотношениепрез 2020-та година, до възстановяването му на работа с решението, постановено по гр.д. № 2742/2020г. на СлРС, всичките щатни бройки за длъжността му “оператор контактен център“, които са били шест, са били съкратени и е недопустимо да се преустановява изпълнението на работа на длъжност, която вече не съществува. Тезата си доразвива с разсъждението, че при прекратяване на трудовото му правоотношение със заповедта от 1

18.02.2022г. работодателя му е съзнавал, че такава длъжност не съществува /и поради това, а и предвид намалената му трудоспособност, му е предложил преназначаването на длъжност „пазач“/.

Според И., процедирайки по този начин работодателя му е злоупотребил с правата си, защото, щом щатните бройки са били съкратени, е трябвало да прекрати трудовото му правоотношение на осн.чл.328 ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване в щата. Той обаче не постъпил така, като ищеца е убеден, че действието на работодателя е била такова, защото при това правно основание И. би се ползвал със защитата по чл.333 от КТ, а управителя на ответното дружество целял да я избегне и по тази причина прекратил трудовото правоотношение на осн.чл.328 ал.1, т.4 от споменатия нормативен акт.

При това положение Г. И. предявява искове с правно основание чл.344 ал.1, т.н.1,2 и 3 от КТ- да бъде отменена, като незаконосъобразна, заповед №9 от 18.02.2022г. на управителя на ответното дружество; да бъде възстановен на заеманата до него момент длъжност и ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 4280.04лв., за времето през което е останал без работа вследствие това прекратяване на трудовото правоотношение, като сумата търси заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Претендира и сторените от него разноски по делото.

На ответникът бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор. В него заема позиция за неоснователност на исковете. Не оспорва, че с решение на съда уволнение на ищеца е признато за незаконно и същия е възстановен на заеманата от него преди това длъжност „оператор в контактен център“. Не и оспорва факта, че на 19.01.2022 г. е предложено на И. да заеме друга длъжност в предприятието на ответника, като процесуалния представител на последния счита, че тя съответства на неговото здравословно състояние. Работодателят не оспорва и че е издал заповед № РД-0730/25.01.2022 г., с която е спряна работата на ищеца, считано от 26.01.2022 г. и че на 18.02.2022 г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, като това е сторено с нарочна заповед № 9 от същата дата.

Оспорва се обаче, че И. реално е бил възстановен на заеманата преди предходното уволнение длъжност и че длъжността е съществувала в щатното разписание. Твърди, че атакуваното в настоящото дело уволнение било извършено при съкратената длъжност.

Ответникът също търси разноски по делото.

В проведените по делото съдебни заседания страните бяха представлявани от пълномощници- адвокати, чрез които по същество се поддържат исковете, респ.възраженията против тях.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от документа, представляващ лист № 71 от материалите по делото, на 27.03.2020г. управителя на ВиК Сливен е издал заповед /№РД-07-155/, за преминаване на работа на непълно работно време с продължителност на работния ден от 4 часа, считано от 01.04.2020г. и до отмяна на извънредното положение на територията на РБългария, на няколко звена и райони във ВиК Сливен, сред които и Район Сливен-град и ПСОВ Сливен.

Със следваща по ред заповед от същата дата – л.№ 58 от делото /№РД-07-156/, считано от 30.03.2020г. и до отмяна на извънредното положение на територията на РБългария, преустановява работа и спира изпълняването на трудовите функции и дейности на всички работници и служители във Водомерно звено при ВиК Сливен. Видно от заповед РД-07-199 от 22.04.2020г., управителя на ВиК Сливен обявява неизпълнение на трудовите функции и спиране на работа за шест лица, работещи в звено „Инкасо“ на длъжност „оператор, контактен център“, сред които и Г. И..

2

Не е спорно по делото, че ищeца и ответното дружество са влезли в трудово-правни отношения от 09.09.2014г., както и че действието им е било прекратено на 21.08.2020г. със заповед на управителя на ВиК Сливен. Също така е безспорно, че с влязло в сила решение на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№ 2742/2020г., е прието, че заповедта, с която е сторено това- № 56/ 20.08.2020г., е незаконосъобразна; отменена е и мъжа е възстановен на заеманата до заповедта длъжност, която е „Оператор, контролен център“ в звено „Инкасо“. На 05.01.2022г., след влизане на решението в сила, И. е подал заявление до управителя на ответното дружество /вх.№ РД-04-46/, с което му представя този съдебен акт и заявява, че се явява на работа, за да я заеме.

Управителят на ВиК Сливен пък е поискал от И. да представи актуално решение на ТЕЛК. На 10.01.2022г. е издал заповед № РД-07-11, с която го възстановява, считано от тази дата, на длъжност „Оператор, контактен център“ и място на работа „Инкасо-Сливен град“.

Удостоверението № 200192200216238/ 19.01.2022г. на НАП, ТД Бургас и Справка за актуално състояние на действащи трудови договори ... съдържат информация, че в периода 01.01-19.01.2022г. в системата на НАП не е регистриран трудов договор на Г. И. И..

Всъщност, тази информация е непълна, а от там- и невярна, като това се установи по категоричен начин. Даде обаче основание на процесуалния представител на ищеца да изрази съмнение/мнение, че всъщност от ВиК Сливен не е била изпратена до НАП информация, че И. е възстановен на работа с влязло в сила съдебно решение. От обясненията на разпитания по делото свидетел Д. И. А.- експерт „Управление човешки ресурси“ в ответното дружество, както и от представен в хода на делото документ се изясни, че такова съобщение всъщност е било подадено, при това своевременно, но поради проблем- срив в системата на НАП, не е било възможно да бъде прието и отразено там. Според съда, този факт- подадено ли е било или не след възстановяването на И. на работа по силата на съдебно решение съобщение до НАП е без значение за предмета на настоящото дело, но все пак, тъй като за него бяха съсредоточени доказателствени усилия на страните, съда излага становището си, че приема, че съобщение е било подадено. Впрочем, очевидно бе, че и пълномощника на ищеца се убеди в това.

С експертно решение № 90080/10.06.2021 г. на НЕЛК е опредЕ. 85% трайно намалена работоспособност на Г. И., за срок от 2 години. От този медицински документ се установява и че ищеца има заболявания, сред които захарен диабет 2 тип на инсулинолечение с диабетна полинтевропатия и макроангиопатия; чернодробна цироза; портална хипертония и др. .

От писменото обяснение изх.№ 117/ 15.06.2022г. на д-р П.Г. управител на СТМ „ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ ПГ“ ЕООД съда приема, че становището с изх.№ 6, на което като дата на издаване е изписано „12.01.21г.“ е съставено в същите ден и месец, но всъщност на 2022-ра година. Съдът е убеден, а по лични впечатления на съдията-докладчики у процесуалния представител на ищеца не останаха никакви съмнения в този факт, че при съставянето на документа е била допусната техническа грешка при изписване на годината.

Въз основа на него съда приема, че мнението на тази служба/на медицинското лице, автор на документа е, че към началото на 2022г. здравословното състояние на Г. И. И. е било такова, че той може да изпълнява длъжност във ВиК Сливен, но при облекчен режим, който изключва статично и динамично физическо натоварване, предизвикано от заемане на принудителна работна поза; изминаване на разстояние, по-голямо от 150м.; изкачване на стълби; продължително заемане на стояща работна поза; повдигане, поддържане и преместване на тежести над 5кг.; управление на автомобил и други движещи се машини и съоръжения с използване на крачно управление; изпълняване на дейности, изискващи висока точност и координация на движенията; нервно-психично пренапрежение, предизвикано от контакт с агресивни клиенти;работа при неблагоприятен микроклимат; нощен труд и извънреден труд; работа в изолация- т.е. сам на работното място. Освен това, 3 от становището с изх.№ 6 е видно още, че и назад във времето е установявано, отново от лекарски комисии, че И. страда от подобни заболявания и му е определян процент на нетрудоспособност- тъй като тези документи са цитирани в становището. Впрочем, според съда, този факт не е спорен по делото.

На 13.01.22г. И. е подал до „ВиК Сливен“ писмено заявление /вх.№ РД- 04-197/, че желае да бъде преназначен от длъжност „оператор, контактен център“ на длъжността „помпиер“ във ВиК Сливен.

На 19.01.2022г. управителя на ответника е отправил писмено предложение до него /№ РД-04-110/ за преназначаване от длъжността „Оператор, контактен център“ в звено „Инкасо-Сливен град“ на длъжността „Пазач, невъоръжена охрана“ в звено ПСОВ- Сливен.

В него се съдържа и обяснението на работодателя за предприемане на този ход- тъй като от 24.07.2020г. всичките, шест, щатни бройки на длъжността „оператор, контактен център“ в звено „Инкасо“ са съкратени, а и защото длъжността „пазач“ се изпълнява при облекчен режим и е в списък във ВиК Сливен за трудоустроени лица с намалена работоспособност.

Заповедта е връчена на И., лично, на същия ден. В отговор, на 20-ти същия месец И. депозира при ВиК Сливен следващо свое писмено изявление, че не е съгласен с клаузите в споразумението касателно трудово възнаграждение, срочност на договора и др.

И. е отказал да получи предложеното му Допълнително споразумение от 24.01.2022г. към трудовия му договор №22/ 09.09.2014г. Видно от текста му, то е именно за цитираното в предходния абзац преназначаване на длъжност. Свидетелите на отказа му са С. А. И. и Б.С.В.- работещи във „ВиК Сливен“. С него му е предложена работа на 8 часов работен ден и основно месечно възнаграждение от 670лв. В тази връзка е поредното му писмено заявление до управителя на ответното дружество- вх.№ 408/ 24.01.2022г. В него изразява мотивите си да не приеме предложеното му преназначаване на длъжност „пазач“ - защото по него месечното му трудово възнаграждение ще е по-ниско от това, което е получавал на длъжността, на която е възстановен с влязло в сила съдебно решение, а и защото е възстановен на работа по безсрочен трудов договор, докато по това допълнително споразумение трудовото му правоотношение е безсрочно, но със срок на изпитване в полза на работодателя. И. заявява/потвърждава съгласието си да бъде преназначен на друга длъжност, ако тя е с не по-ниско възнаграждение и при безсрочен трудов договор.