Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7877 от 28.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1298/2025
Вид
Решение № 7877
Подписан
28.04.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7877 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря В. С. И Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110101298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „С Х“ ЕООД срещу С. И К., с която са предявени иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща незаплатена цена на 80 бр. процедури с апарат лимфен дренаж, ползвани в периода 08.09.2023 г. – 27.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2024 г. до окончателното плащане – сума, за която по ч.гр.д. № 57414/2024 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 4000 лева, с която неоснователно се е обогатила, спестявайки си разходите за заплащане на 80 бр. процедури с апарат за лимфен дренаж, ползвани в периода 08.09.2023 г. – 27.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.01.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество стопанисва фитнес център „*****“ на адрес: гр. С*****, като една от услугите, които се предлагат във фитнеса срещу заплащане е ползването на апарат за лимфен дренаж. Ответницата, която преди излизането си в отпуск по майчинство заемала длъжността „рецепционист“ в ищцовото дружество, от септември 2023 г. започнала да провежда процедури по лимфен дренаж, като й била направена отстъпка в цената на процедурата от 60 лева на 50 лева. Същата отлагала заплащането на дължимите суми за ползваните процедури под предлог, че няма достатъчно средства, а процедурата й е препоръчана от лекар.

Ответницата помолила да записват ползваните от нея процедури, които тя щяла да заплати впоследствие, но плащане така и не последвало. Поради това се твърди, че ответницата е неизправна страна по сключения между тях договор за услугата лимфен дренаж. При условията на евентуалност, в случай, че не се установи облигационно правоотношение по повод предоставената услуга, ищецът отправя искане ответницата 1 да бъде осъдена за процесната сума, с която се е обогатила за сметка на ищцовото дружество. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че никога не е ползвала процедурите, описани в исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените при условията на евентуалност искове по изложените в исковата молба съображения.

Ответницата чрез пълномощника си оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне по наведените съображения. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

На 11.10.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 57414/2024г. по описа на СРС, 182 състав в полза на „С Х“ ЕООД срещу С. И К. за сумата от 4000 лева, представляваща незаплатена цена на 80 бр. процедури с апарат лимфен дренаж, ползвани в периода 08.09.2023 г. – 27.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2024 г. до окончателното плащане.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника К., която е депозирала възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок, с която едновременно установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК за сумите по заповедта за изпълнение ищецът е предявил при условията на евентуалност осъдителен иск за същото вземане на друго основание, което е процесуално допустимо.

По главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД

Основателността на този иск е обусловена от следните правопораждащи факти, които са в доказателствена тежест на ищеца: наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата, по силата на което ищцовото дружество се е задължило да й предостави апарат за извършване на процедурата лимфен дренаж, а тя се е задължила да заплати цена за процедурата; броя на направените процедури с апарата; единичната цена на всяка процедура;

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца суми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

От ангажираните по делото писмени доказателства – договор за наем, разпечатки от интернет страницата на фитнес център „*****“ на адрес: гр. С***** се установява, че ищцовото дружество стопанисва фитнес център „*****“, в който се предлага услугата „лимфен дренаж“. В подкрепа на горното са и показанията на св. А А Л, работеща като рецепционист при ищеца, като в тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Д, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, съобразявайки, че същият е във фактическо съжителство с ответницата и имат общо дете, който заявява, че не знае във фитнеса да има апарат за лимфен дренаж.

Настоящият съдебен състав намира, че от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява страните да са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество да се е задължило да предостави на ответницата апарат за извършване на процедурата лимфен дренаж, а тя да се е задължила да заплати цена за процедурата.

2

Установява се от показанията на св. А А Л, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, почиващи на лични впечатления, че ответницата е ползвала процесния апарат за лимфен дренаж многократно, предоставен от ищеца, за което не е заплащала. Последната ползвала и отстъпка от 10 лв. като служител. Всяка процедура се записвала в таблица. Сочи, че чула телефонен разговор между управителя А и С., в който последната заявила, че иска да й се издаде фактура. Такава й била издадена, но станала неплатена. Св. Л споделя, че Я, мъжът, с който ответницата живее на семейна начала, е казал, че ще плати, но при срещата с управителката е хвърлил всички таблици със задължения и не е заплатил. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Л, които се основават на непосредствените впечатления на същата като служител във фитнеса на ищцовото дружество, която е виждала ответницата да ползва апарата, респективно е отразявала в таблици, съобразно установената практика на фитнеса ползваните услуги от служителите да се записват в таблици, а по-късно да се остойностяват и заплащат. Свидетелката описва целия процес по осъществяване на процедурата лимфен дренаж, начина на ползването й от служителите и в частност на самата ответница, а именно времето, през което е ползвала същата за периода до излизане в майчинство и по време на бременността й, а именно в дните, в които не е била на смяна, необходимостта от провеждането й. Така дадените разяснения са логични и последователни и макар да са дадени в качеството й на служител на ищеца, то съдът намира, че същите следва да бъдат възприети, доколкото отразяват работните процеси и събитията във фитнеса. Наред с това свидетелката е имала и непосредствени впечатления от проведените телефонни разговори между управителката на ищеца и ответницата относно издаването на фактура за услугите, респективно, че свидетелят Я Д е първоначално е изразил готовност да плати процедурите, но в последствие е отказал. Показанията на св. Я Д не следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни в тази им част – относно ползването на услугите и предявяването им за плащане, тъй като тяхната доказателствена стойност е разколебана, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, съобразявайки на първо място изнесените от същия данни за наличието на подавани жалби и сигнали лично от него срещу ищцовото дружество в периода 2024 г.-2025 г., както и такива от ответницата срещу ищеца, но и с оглед обстоятелството, че не се доказа категорично обстоятелството, че тази процедура е противопоказна за С. К., което би оборило тезата на ищеца, респективно изнесените от св. Д данни, че С. не му е споделила за провеждането процедурата не води еднозначно до извода, че такива не са действително проведени.

Следователно от ангажираните по делото доказателства се установява, че страните са били обвързани от облигационни правоотношения по предоставяне на услугата лимфен дренаж за исковия период. В тази връзка съдът съобразява и данни по делото, че ответницата е поискала издаването на фактура за извършване на плащането, което в последствие не е извършила, съответно, че трето за спора лице – св. Я Д е казал, че ще заплати процедурите процедура. Т.е. установява се съвпадане на насрещните волеизявления на страните. В производството се доказа ответницата да е ползвала многократно предлаганата от ищеца с апарата за лимфен дренаж, като същата е провела 80 бр. процедури, съгласно вписванията в представените по делото таблици и показанията на св. Л. Възражението на С. К. в обратния смисъл съдът намира за недоказано с оглед на горните съображения.

Установява се по делото, че всяка процедура е на стойност 50 лв., като дължимата сума за проведените 80 процедури е на обща стойност 4000 лв., за която сума е издадена и приетата по делото фактура. Доколкото не е спорно между страните по делото, че същата не е заплатена, то ответницата К. дължи на ищеца сумата от 4000 лв.

(2045,17 евро), представляваща незаплатена цена на 80 бр. процедури с апарат лимфен дренаж, ползвани в периода 08.09.2023 г. – 27.05.2024 г., съгласно издадена фактура № 000000062/17.09.2024 г.

3

По изложените съображения предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед на извода на съда за основателност на иска по чл. 79, ал. 1ЗЗД, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален иск.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който претендира разноски за държавна такса. Същият е доказал сторени разноски, както следва: в заповедното и исковото производство по 40,90 евро, които следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от изложеното Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. И К., ЕГН **********, с адрес гр. С***** дължи на „С Х“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С***** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2045,17 евро (4000 лв.), представляваща незаплатена цена на 80 бр. процедури с апарат лимфен дренаж, ползвани в периода 08.09.2023 г. – 27.05.2024 г., съгласно издадена фактура № 000000062/17.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2024 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 57414/2024 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА С. И К., ЕГН ********** да заплати на „С Х“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 40,90 евро – разноски в исковото производство, както и сумата 40,90 евро – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4