Решение № 2730 от 16.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6684/2026
- Вид
- Решение № 2730
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
- чл. 6 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345,ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2730 гр. София, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20261110206684 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Й. М., ЕГН ********** с адрес гр. ,,***'', ,,***'', чрез адв. Д. П., срещу наказателно постановление № 25-4332030802/04.12.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, Отдел „Пътна Полиция“, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На основА.е чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500,00 лева/ 255,65 евро, и на лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основА.е Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г- на МВР са му отнети 10 контролни точки.
В жалбата се поддържа, че издаденото НП е незаконосъобразно, като се прави се искане за неговата отмяната. Твърди се, че нито собственика на автомобила нито пък жалбоподателя са знаели за прекратената регистрация.
Позовява се и на Постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВАС-ОСС от НК и на ВКС и на I и II колегия на ВАС.
За проведените на 28.05.2026 г. и на 25.06.2026 г. открити съдебни заседА.я стрА.те са редовно призовА.. Наказващият орган се представлява от юрк. М., а жалбоподателят М. - от адв. П..
1
С депозирана молба от адв. П. моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените съображения, като допълва, че в НП не е посочено жалбоподателя да е бил уведомен по какъвто и да е начин за прекратената регистрация на МПС- то, което е част от предмета на доказване. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В дадения ход по същество юрк. М. пледира НП да бъде потвърдено.
Изразява становище, че в хода на производството безспорно е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС с прекратена регистрация. Прави възражение за прекомерност по отношение претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, и моли, в случай, че НП бъде потвърдено, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР в минимален размер.
Софийски районен съд, като съобрази събрА.те по делото доказателства и становищата на стрА.те, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 29.09.2025 г. около 12:36 ч., в гр. София, ул. Атанас Кирчев с посока на движение от бул. Вардар към ул. Никола Мишанов жалбоподателя М. М. управлявал лек автомобил марка Опел, модел ,,***'', с ДК № ,,***'', собственост на А.Г.Г.. На ул. Атанас Кирчев до бл. 47 бил спрян от свидетелката А. Е. Ф., на длъжност „полицай пре 3-то РУ“ при „СДВР“ гр.
София, като при извършената проверка било установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липсата на ЗГО от 03.06.2025 година.
Бил съставен АУАН с № GA3887701 от 29.09.2025г.
С постановление по пр.пр. № 51722/2025 по описа на СРП е прекратено наказателното производство за извършено престъпление по чл. 345,ал. 2 от НК от М. Й. М., ЕГН ********** и материалите са върнати на ОПП- СДВР.
2
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събрА.те по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показА.ята на свидетелката А. Ф.; заповед с рег № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; справка картон на водача; Постановление за отказ от образуване на ДП от 11.11.2025г. по пр.пр. № 51722/2025 по описа на СРП; справка от Гаранционен фонд.
Анализирайки поотделно и в съвкупност цитирА.те доказателствени източници, съдебният състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което ги кредитира.
Преди да ги обсъди следва да извърши проверка за законосъобразното провеждане на административното наказателно производство. В тази връзска, съдът констатира основА.я за отмяната на наказателното постановление поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
В случая по делото не е приложен АУАН, поради което съдът първо с разпореждането за насрочване на делото от 08.05.2026г. е дал указА.я на АНО да представи в срок от седем дни преди съдебното заседА.е оригинал или заверено копие на АУАН, въз основа на което е издадено процесното НП.
Въпреки дадените указА.я и депозирА.те от страна на АНО писмени бележки до първото съдебно заседА.е на 28.05.2026г. не е представен цитирА.я в НП АУАН, нито пък заверено копие съгласно указА.ята на съда. В проведеното първо съдебно заседА.е е разпитана свидетелката А. Ф., която сочи, че няма спомен за процесния случай, но поради непредставянето на АУАН съдът не го е предявил на свидетелката, като е дал отоново указА.я на АНО да го представи в срок.
Отново и въпреки дадените от съда указА.я АНО не е представил АУАН от 29.09.2025г. с № GA3887701, които се сочи да е поставил началото на административно наказателното производство. В проведеното съдебно заседА.е на 25.05.2026г. представителя на АНО сочи, че АУАН не е представен, тъй като не разполагат със такъв.
Поради липсата на АУАН съдът е в невъзможност да извърши проверка дали Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и дали са 3 надлежно връчени на санкционираното лице. Не би могло да се установи и дали фактическата обстановка, обусловила съставянето на АУАН, е правилно установена в хода на административнонаказателното производство и съответно дали съответсва на описаното в НП. Предвид това съдът, с оглед непредставянето на АУАН, което следва да се приравни в случая на непредставянето, респективно несъставянето на такъв е грубо нарушане на административно наказателните правила, довело до съществено процесуално нарушение.
Съдът намира за необходимо да подчертае, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните оргА., както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва наймалкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основА.е да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България , чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Предвид това непредставянето на цялата административно наказателна преписка и по кокретно АУАН, които е и основА.ето за започване и водене на адиминистратвно наказателното производство, освен, че се явява нарушение на процесуалните правила, препядства и възможността за доказване, която е на АНО и може да се вмени във вина единствно на него, които следва да понесе негативите от ненадлежното водене на адиминстратно наказателното производство.
Липсата на представен АУАН препядства и възможността на жалбоподателя да оргА.цира защитата си, което също е самостоятелно основА.е за отмяна на процесното наказателно постановление.
4
С оглед гореизложеното депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Предвид релевираното възражение за тяхната прекомерност, съдът прецени, че по делото са проведени две открити съдебни заседА.я, като само на първото жалбоподателя е бил представляван от адв. П.. Все се предвид и депозирната молба от адв. П. от 26.06.2026г. в подкрепата на изложените в жалбата съображения, но паради липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се явява основателно, като възнаграждението следва да бъде намалено до 300,00 евро, което възнаграждение е справедливо и съобразено с фактическат аи правна сложност на казуса.
Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-030802/04.12.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, Отдел „Пътна Полиция“ срещу М. Й. М., ЕГН ********** за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с което на основА.е чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500,00 лева/ 255,65 евро, и на лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основА.е Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г- на МВР са му отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ в полза М. Й. М., ЕГН ********** с адрес гр. ,,***'', ,,***'',, сума в размер на 300 /триста/ евро, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6