Решение № 949 от 18.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Плевен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430107458 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр***, представлявана от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк.С., против Р. Г. Ц., ЕГН **********, от гр.***, за признаване за установено спрямо ответницата на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи на ищеца сумата от 700,00 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2024 г. – 31,01,2025 г., и сумата от 72,25 лева, представляваща лихва за забава за периода 05,03,2024 г. – 02,05,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 12,05,2025 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2927/2025 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

1 за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен №4893. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца – юрк.С., иска постановяването на неприсъствено решение, тъй като са налице условията за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор.

Същият не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован /по реда на чл.41, ал.2 от ГПК/.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№2927/2025 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника Р. Г. Ц., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.43 от делото/, редовно уведомена е за първото съдебно заседание /л.59 от делото/. Ответникът Р. Г. Ц. не е подала до съда в срок отговор на исковата молба, не е заявила становище по определението на съда от 20,03,2026 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призована, и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по настоящото и по ч.гр.д.№2927/2025 г. на ПлРС писмени доказателства.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 38,35 евро за държавна 2 такса и 51,13 евро за юрк.възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 12,78 евро за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро, които ответницата следва да му заплати.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р. Г. Ц., ЕГН **********, от гр.***, ДЪЛЖИ на „***“ АД, със седалище и адрес на управление гр.***, сумата от 357,90 евро /700,00 лева/ главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2024 г. – 31,01,2025 г., и сумата от 36,94 евро /72,25 лева/, представляваща лихва за забава за периода 05,03,2024 г. – 02,05,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 12,05,2025 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№2927/2025 г. на РС Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Г. Ц., ЕГН **********, от гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, със седалище и адрес на управление гр.***, направените разноски в исковото производство в размер на 38,35 евро за държавна такса и 51,13 евро за юрк.възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Г. Ц., ЕГН **********, от гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, със седалище и адрес на управление гр.***, направените разноски в заповедното производство в размер на 12,78 евро за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4