Определение № 510 от 25.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. Плевен, 25.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря Н. В. Д. в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600614 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение № 90 от 21.08.2026 година, постановено по ЧНД № 169/2026г. по описа на Районен съд-Никопол е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража ” по отношение на обвиняемия М. Р. И. по досъдебно производство № 6148/2026г. по описа на РП-Плевен .

Против определението е подадена жалба от обвиняемия М. Р. И. чрез защитника му адв.Т. А. от АК-Плевен . В жалбата се сочи че така взетата мярка за неотклонение не е съответна на характера на деянието и на личността на обвиняемия и се явява прекалено тежка за този случай.

Представителят на Окръжна прокуратура-град Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че са налице условията на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия М. Р. И. и излага подробни съображения във връзка с това.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия М. Р. И. - адвокат А. поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли на подзащитния му да се определи друга, по-лека, мярка за неотклонение.

Обвиняемият М. Р. И. поддържа казаното от своя защитник. Моли да му бъде определена по-лека мярка за неотклонение, а именно домашен арест.

Плевенския окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства , обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че са налице предпоставките по чл.63,ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо обвиняемия М. Р. И..

Срещу обвиняемия е повдигнато обвинение за извършено престъпление 1 по чл.354а, ал.3,пр.2,т.1 от НК ,за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години и глоба от 2000 до 10 000 лева.

По отношение на обоснованото предположение, съдът счита, че независимо от ранния етап на разследването по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които покриват критерия за наличие на обосновано предположение обвиняемият да е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. То се подкрепя от показанията на свидетелите А. В. и Е. Б., данните съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието и изготвения към него фотоалбум, заключението по изготвената по досъдебното производство физико-химична експертиза по протокол №Н-324 от 20.08.2026г., от които може да се направи извод за причасността на обвиняемия М. И. в престъплението, в което е обвинен, тъй като то се обосновава от посочените по-горе гласни и писмени доказателства.

Несъмнено на настоящият етап от разследването не се изисква пълна категоричност на доказателствената съвкупност, нито необходимост от анализ на същата, тъй като е недопустимо да се прави извод за виновно поведение.

Поради това и за настоящия процесуален етап на който се намира предварителното разследване и характера на производството по вземане на мярка за неотклонение, въззивния съдебен състав намира, че събраните до момента доказателства са достатъчни за да се направи извод за обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия И. към деянието за което е привлечен към наказателна отговорност.

По отношение на реалната опасност обвиняемия да се укрие или алтернативно да извърши друго престъпление, въззивния съд, счита следното: обвиняемият е с установена самоличност и установен постоянен адрес на местоживеене. Видно от наличната по делото характеристична справка на името на обвиняемия, същият е тих и спокоен по характер, но има данни че употребява наркотични вещества вследствие на което става конфликтен и агресивен, не се ползва с добро име сред съгражданите си, не работи, регистриран е като извършител на престъпления. Видно от приложената към делото справка за съдимост същият е осъждан до момента два пъти за извършени същите такива престъпления по чл. 354а, ал.3,т.1 от НК, за които са му били наложени наказания „лишаване от свобода“, условно, като деянието за което му е повдигнато обвинение по настоящото досъдебно производство е извършено в изпитателния срок на наложеното му по нохд №134/2024г. по описа на РС-Никопол наказание за извършено престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК. Така посочените обстоятелства водят на извод, че е налице реална опасност обвиняемия да извърши същото или друго престъпление. Всичко изложено по-горе води на извод, че най- тежката мярка за неотклонение мярка в случая се явява най-адекватна и съответна на обществената опасност на дееца.

Предвид изложеното, съдът намира, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М. Р. И. на този етап е съответна на обстоятелствата по чл.56, ал.3 от НПК, както и на целите, 2 посочени в чл.57 от НПК, а определението на районния съд се явява законосъобразно , правилно и обосновано, което налага да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.64, ал.9 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №90 от 21.08.2026 година, постановено по ЧНД № 169/2026г. по описа на Районен съд - град Никопол.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3