Решение № 443 от 01.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Бургас, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100501516 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Станимир Стоичков- процесуален представител на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“ с управител М.Ч., против Решение № 260153/24.06.2021г. по гр.д.№ 27/2019г. по описа на РС-Поморие в частта, с което са отхвърлени предявени от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“ искове против В. В. Л. ,гражданин на *** ***.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно на практиката на ВКС, обективирана в Решение №313/07.04.2019г. по гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС; ІV-то г.о., част от което е цитирано в жалбата. Въззивникът твърди, че в случая не били налице хипотезите според цитираното решение на ВКС , предпоставящи невъзможността да бъде прилагано решение на ЕС когато е отменено последващо нейно решение;не били налице и последващи решения по същите въпроси, отменени като материално незаконосъобразни. На следващо място въззивникът изтъква, че актовете на Общото съобрание по чл.51 ,ал.1 ЗУЕС нито били предмет на съдебното производство,нито са предмет на косвен съдебен контрол; цитирано е Решение № 39/19.02.2013г. на ВКС по гр.д.№ 657/20212г. І-во г.о. на ВКС.Въззивникът твърди неправилност на решението на районния съд за това, че са отхвърлени исканията за 1 осъждане на ответницата да заплати на ЕС разходи за управление и поддръжка като недължими поради липса на действащо за периода решение на ОС на ЕС, за което изтъква обстоятелства и доводи; цитира практика на ВКС относно приложението на чл.162 ГПК, даваща право при намиране на иска за основателен съдът да определи същия по размер.

Въззивникът цитира и решение № 313/07.04.2020г., постановено по гр.д.№ 1332/2019г. на ВКС, ІV-то г.о., по което дело не е отхвърлил исканията за присъждане на разходи за управление и поддръжка , а е отменил решението и е върнал делото за извършване на нови съдопроизводствени действия съгласно императивните изисквания на закона. Моли отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове.

В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивника Етажна собственост на сс“Феста Апартмънтс Поморие“ не се представлява, с нарочна молба се поддържа въззивната жалба, претендират се разноски, направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемата.

Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемата Л., в който се заявява становище за неоснователност на същата; проследени са обстоятелствата относно провеждане на Общи събрания на ЕС и са изтъкнати изводи в тази насока; намира за неоснователни изводите на въззивника относно приложението на чл.162 ГПК ; моли се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява; с нарочна молба моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е допустимо и валидно.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1 , т. 2 , т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК , поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и на основание чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по искове на Етажната собственост (ЕС) на 2 комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” , с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС, против Т.В.Ш , с които се претендира заплащането на такси за управление и поддръжка, както и на годишни вноски за фонд „ремонт и обновление“, припадащи се на собствения на ответницата апартамент, представляващ студио ****,находящ се в бл.*, на трето ниво, на кота +6,50, на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с административен адрес: Поморие,ул.“Княз Борис І“ №211, със застроена площ от 33,70 кв.м., 14,36 кв.м. общи части; общо 48,06 кв.м., както следва:

- сумата 407, 57 евро, с левова равностойност 797, 13 лв., представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г.; 83, 04 евро с левова равностойност 162, 41 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска; 240, 30 евро с левова равностойност 469, 99 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г.; 35, 51 евро с левова равностойност 69, 46 лв.. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата (горепосочената такса за 2017 г.) за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска; 96, 12 евро с левова равностойност 187, 99 лв., представляваща вноска във фонд – ремонт и обновяване на общите части на ЕС(РООЧЕС) за 2017 г.; 14, 20 евро с левова равностойност 27, 78 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата (горепосочената вноска във фонд РООЧЕС) за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените главници за периода от 11.01.2019 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Твърди се, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, на което с решение по т.2 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците. Твърди се, че на 29.06.2017 г. е проведено последващо ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците, а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер 2 евро/кв.м.

Въз основа на изложените твърдения ищцовата страна сочи, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки за пораждане на задълженията на ответницата Л. за заплащане на претендираните с исковата молба суми, а именно: взето решение на ОС на ЕС за определяне размера на етажните разходи и право на собственост върху обект от ЕС, притежавано от етажния собственик, срещу когото е предявен иска. Наред с това са изложени и твърдения относно момента, от който вземанията са станали изискуеми /края на съответната календарна година/, от който момент се сочи, че ответната страна е изпаднала в забава и поради това дължи законна лихва върху просрочените задължения за периода на забавата.

3

С писмения отговор на исковата молба ответницата Л., представлявана от пълномощника си адв. П.П., прави редица оспорвания и въвежда възражения по допустимостта и основателността на предявените искове, част от които се поддържат в писмения й отговор по жалбата и пред настоящата инстанция. Възразява, че не са налице валидни решения на ОС на ЕС, задължаващи ответникът Ш. да заплати претендираните суми. В тази връзка заявява, че с решението от 12.11.2014 г. е определена такса за поддръжка и управление само за 2015 г., но не и 2016 г. и 2017г., и няма предвиден механизъм, въз основа на който гласуваната за 2015 г. такса да се приложи автоматично за следващите две години. Възразява се, че решението, с което е определена такса в размер на 9 евро на кв.м., е взето в нарушение на императивната правна норма на 51, ал. 1 от ЗУЕС.

Прави се възражение, че сумите не са дължими, тъй като през процесния период от време нито ищцовата ЕС, нито трето лице е изпълнявало дейности по поддръжка и управление на общите части. Твърди се, че поддръжка на общите части на блок „Б“ и „В“ е извършвана, но не от ищцовата етажна собственост, а от ЕС на блокове „А“, „Б“ и „В“. Акцентира на това, че в исковата молба самият ищец не твърди да са извършвани дейности по поддръжка и управление на общите части, поради което ответникът не следвало да заплаща разходи, които не са били извършвани.Намира, че това възражение е относимо и следва да бъде разгледано именно в настоящото производство, тъй като ответникът няма правен способ да въведе същото в друго производство, още повече, че в случая се претендират суми за отминали, а не за бъдещи периоди. Възразява се също така относно начина на определяне на годишна такса от 9 евро на кв.м., като не ставало ясно: дали тази такса се събира само на база чистата квадратура на жилището или само на база общите части / описани в нотариалните актове като квадратни метри общи части/ ,като в нито едно доказателство по делото не било определено, че тези 9 евро следва да се умножат със сбора от чистата площ на апартамента и площта на прилежащите общи части. Подобен начин на изчисление не бил предвиден нито в решението на ОС /в което единствено е посочено, че таксата е в размер на 9 евро на кв.м./, нито в закона. Изложени са подробни съображения относно характеристиките на процесния комплекс, включващ четири жилищни сгради и една хотелска сграда, последната собственост на същото дружество, което е определено да извършва поддръжката на общите части- „Феста хотели“ АД. Предявява се и възражение за недължимост на сумата, поради отсъствието на ответницата за повече от 30 дни през календарната 2016г. и през 2017 г. Позовава се на съдебна практика /Определение № 1097/2011 по гр.д. № 630/2011 г. на ВКС, I г.о./, в която е прието разрешението, че нормата на чл. 51, ал.2 от ЗУЕС е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС.Заявява възражение за нищожност на взетите решеня на ОСЕС, като изтъква определение № 385/27.06.2017г. на ВКС по гр.д.№ 492/2012г. ІІг.о.; Решение № 53/11.03.2006г. на ВКС по гр.д.№ 4753/2015г. ІІІг.о. Сочи, че с решението от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 година (такава е точката, по която е свикан дневния ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за поддръжка единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. нямало определена такса, а гласуваната за 2015г. не може автоматично да се приложи за следващите години, тъй 4 като такава възможност не е уредена в закона.Представя доказателства.

Районният съд е приел, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се основават исковите претенции, няма действие за процесните 2016 г. и 2017 г., тъй като таксата за 2017 г. е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това решение, взетото по-рано решение от 12.11.2014 г. не се прилага автоматично за 2017 г., тъй като подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона, нито е възприето с решение на ОС.

По претенциите за заплащане на дължимата за 2017 г. вноска за фонд „Ремонт и обновление“ на ЕС ПРС е възприел, че за процесните 2016 г. и 2017 г. липсва валидно взето решение на ОС на ЕС за определяне на размера на вноската на етажните собственици.Но тъй като фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решение на ОС на ЕС от 12.11. 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона,районният съд по реда на чл.162 ГПК и с оглед законовата норма на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС,последната определяща размера на вноските , е определил дължимата минимална вноска на ответницата за месец за всяко от жилищата, респ.- за година, за попълване на този фонд. ПРС е счел, че върху така определените главници се дължи и лихва за забавено плащане, която е изчислил върху дължимата главница за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 20.12.2018 г.